След родилни възпаления на матката при кобилите (метрит)
Възпаление на матката, както добре знаят коневъдите с дълъг практически опит, се наблюдава и след аборт, но по-често се регистрира след раждане.
В началото на възпалението секретът, които се отделя има бистра водниста консистенция, но по-късно бързо преминава в гноен. Общо то състояние на кобилата е угнетено тя има намален апетит. Телесната температура е около 39-39 5°С. От матката се отделя гноен ексудат осо6ено по време когато животното лежи. Наблюдава се безпокойство и болка при уриниране. Кобили с хронично възпаление на матката имат репродуктивни проблели и могат да останат безплодни.
Конят се храни едновременно със зърнен и тревен фураж, които се дават приблизително по равни количества. При усилена работа се дава повече овес. Количеството фураж, необходим за поддържане силите на коня, се нарича фуражна дажба. Количеството на тази дажба е в зависимост от хранителността на фуража, от височината, теглото и усилията, изразходвани при ежедневната работа на коня. Конят се пои до насита с чиста вода, не по-студена от 8 градуса С и не по-топла от 18 градуса С. Най-добрата за поене на конете е чешмяната, изворната, речната и езерната. За едно денонощие за коня е необходима 25-40 кг вода. Ако водата е много студена, а водопоят се налага, ездачите трябва предварително да поставят във водата слама или храсти, за да може конят да прецежда водата през тях. След езда конят не трябва да се пои по-рано от половин до един час, а при походни движения, поенето с вода се разрешава само ако след това предстои продължаване на ездата поне още 2-4 км. Ако конете са много изпотени, водопоят се забранява.
Две-три глътки вода след работа само освежават животното. Конят се пои три пъти на ден, а при студени дни – два пъти. Водопоят се прави половин час след като му е дадено сено, за да не поеме водата на празен стомах. Най-малко половин час след водопоя се дава и зърнения фураж. Трябва да се запомни, че водопоят се извършва винаги преди зърнената дажба, защото в обратен случай водата разрежда част от стомашния сок, измива и увлича със себе си цели зърна, без да бъдат смляни, а част от несмляната храна ферментира и конят заболява.
