Невзоров отговаря, Люраши потвърждава…
Материалът “Конникът с глава” (“Конны мир” № 1/2003) предизвика буря от спорове сред ездачите. И изглежда, че работата не е само в личността на Александър Невзоров: просто той ни откри съвършенно нов свят във взаимоотношенията между коня и човека, в който техните достижения изглеждат съвсем не така ,както сме свикнали, не така, какато при нас е прието за правилно.
Така че, какво е това – класическа школа и естествени отношения, за които говори сега целия западен свят? Нашите въпроси и въпросите на читателите ние преадресирахме към Александър Глебович Невзоров.
– За какво им е на конете да играят на топка, да музицират на пиано и други такива? Даже и да ги приучават без наказание. Във всеки случай на коня това не е нужно, на него му се внушават противоестествени на неговата природа неща, макар и без болка. Да се твърди че това е интересно на коня, а не на човека… Колко е съмнително това
– Всички упражнения, за които Вие така иронично разсъждавате не се явяват цел, крайна точка на обучението на коня. Още повече, че всичко, под което вие разбирате свирене на фортепиано – това е абсолютна елементарщина разгряващи упражнения, приети като норма в “От екол” и служат изключително за интелектуалното и физическото развитие на коня,за възпитаването на знание за многообразието на неговите обязаности и за подготовката му за най-сложните и неочаквани изисквания, с каквото и да се занимава коня след това – Висша школа, спорт или с нещо друго.
Най-доброто време за достигането на тези малки премъдрости от коня е периода от три до четири години, когато още коня не трябва се се язди, но когато с него вече може да се работи от ръка и на свобода ( на мен, наистина ми се наложи да обучавам на елементарни упражнения и по възрастни коне)
И така, какво представляват тези упражнения
Краваш – рязко разсичане на въздуха с различни камшици и прътове на пет сантиметра над ушите на неподвижно стоящ пред вас и с нищо не ограничен в свободата си кон. Много е важно да не се престараваш и да не се възпита въобще пълен “пофигизм” в отношението към нагайката. За тази цел краваша непременно се редува с настойчиво туширане (докосване) на задните крака, така, като това се прави при цирковия способ за постановка на пиафе.
Сокле – поставянето на предните крака по сменно на всякакъв (но обезателно нестабилен) пиедестал на височина не по малка от 90 сантиметра
(но обязательно шаткий).
Апеле – повикване на коня, тойто трябва да стои неподвижно в другия край на манежа и само по команда да се приближава с указания алюр
Куше – поставяне на коня в легнало положение (без събаряне) изключително по команда. Като изключение – поставяне на коня на двете запястья . Лежащия кон е длъжен да позволява да се пълзи по него назад и напред, да се постои на рамото му или на крупа.
Асьет –поставяне на коня в седнало положение от положение куше. Конят е длъжен да сиди толкова време, колкото е нужно,позволявайки при това да му се права краваш, да се повдига по команда. От положение асьет коня отново се поставя в легнало положение и отново в седнало.
След това – обратен пирует на три крака, така наречения циркулен пирует, на един от предните крака и пирует на скръстващите се предни крака..
Кранч – това е пърно сгъване на коняа напред и назад, когато коня по команда прави протягащо движение назад, високо повдигайки крупа и докосвайки почти земята със гърдите си, и заден кранч – когато коня извивайки гърба по команда подава напред и надолу крупа си толкова, колкото може
След това основата на основите и фундамента на всичко – испанската крачка. Испанската крачка трябва да се изпълнява и от ръка и на свобода. Нея аз бих препоръчал за всички коне, тъй като няма друго средство, което да отпуска предницата, да укрепва рамената, да подобрява движенията. Испанската крачка е основа и на испанския тръс и на пасажа, и балансето, така че неговото качество трябва да бъде много високо (от рамото и много ритмично). Често се изказват опасения, че после конят ще започне да “предлага” на място и не на място, но това е въпрос изключително на квалификацията на ездача и неговите умения да доминира. Ако се разсъждава така – то и на пасаж не трябва да се учи, тъй като и на някой профан и пасажът конят ще бъде предлага на място и не на място. Обикновено аз приключвам обучението на пасаж на свобода. Разбира се то се прави от ръка, след това при пълна свобода.
Специално изброих само най простите упражнения, но и те са достатъчно, така че при ежедневно повторение и да се развие физически младият кон и както казва Парели “да му се включи мозъкът”.
Не трябва да се поощрява коня със вкусни неща, и работата е не в това, че рискуваме да възпитаме просяче. Когато след току що изпълнен кранч или асьет конят започне да се суети и да си пъха главата във вашите ръце за сухарче се разрушва красотата на фигурата.
При това не трябва да се забравя, че целта е не сбор от ефекни елементи, а изработка на изключителното доверие на кона към вас, умението му да се подчинява и да се мобилизират неговите удивителни способности да мисли и анализира.
– Нашите читатели питат, учат ли на това във Виенската школа?
– Във Виенската школа за такива фокуси могат веднага да ви изгонят. Виенската школа е строго заведение, основани на строго съблюдаване на дисциплината и традициите. Даже споменаването на Пат Парели, натуралните методи се считат за ерес. Руснаци не взимат. Ако искаш да се учиш – плащай и взимай уроци от масйсторите, но трябва да се плаща много.
Във Виенската школа аз дълго взимах от старшите преподаватели уроци по седеж и баланса на школните фигури, уроци за работа от ръка и на поводи. Това е много скъпо, но си струваше. А да поставям легнали и седнали конте се учих във Франция.
– А какво да се прави, ако конят все пак не слуша. Как да се мине без наказание?
– Много е трудно да се пропусне наказанието, но ако вие работите сериозно с коня – то ще се наложи. И работата не е само в хуманизма.
Аз никога не наказвам коня за никакви повинности. А е трудно да ме нарекат хуманист. Проблемът е в това, че на тялото на коня няма нито една зона, която можем да си позволим да “загубим” за наказание: всички зони ще бъдат нужни при работата рано или късно. Помнете, че три или четири удара се запомнят от мускулите и кожата завинаги. Самият кон може да забрави удара, но неговите мускули ще помняти всеки път, когато ги докосвате с нагайката, леко туширайки, те ще се свиват, ще бъда в напрежение и смущение.
Това не се вижда – струва ви се че всичко е наред, но резултатът ще бъде съвършено друг, в сравнение при работа с “неизплашена” мускулатура. Ще приведа един прост пример:
Крупът. Неговата гладка мускулатура притежава феноменална памет. Въздействайки с леко и ритмично туширане именно на повърхностните и средните ягодични мускули, се правяти пасаж и пиафе от ръка. Чрез въздействие на квадратният (двуглавият) мускул на бедрото на коня го учат да изтяга във височинния скок задните крака, което е необходимо за каприоле.Напрягателя на широката фасция на бедрото “отговаря” за обучението на курбе. Даже репицата и тя е нужна за команда “седни”
Ако по крупа се нанесат няколко силни удари – мускулатурата ще ги запомни завинаги и никога вече няма да бъде отзичвича и покорна, вече никога няма да възприеме правилно ритъмът на почукващата нагайка.
– Много читатели на “Конен свят” са забелязави Вашата изключителна затвореност. Конюшнята и манежа са недостъпни за посещение, Вие самият с конете никъде не излизате. Това някакъв принцип ли е?
– Глупости. Аз съм абсолютно открит и се радвам на всеки човек, който може да ме научи на нещо. Разбира се, когато съм уверен в това, че този човек притежава интересуващи ме познания, когато този човек е достатъчно известен и авторитетен. Не говоря за моите учители – Марио Люраши, Жан Луи Гуро, Винсенте Маскаро, Лене Павлович и още пет-шест души, които постоянно са с мен, и чието мнение е важно за мен
В това число (ако това би ви забавлявало) са и най знаменитите спористи на Русия и Франция. Така че да се нарече моят манеж изолиран от външния свят, манеж, в който никой няма достъп е повече от преувеличение. Точно така също и за тези, които аз вече назовах, моят манеж е открит за всеки човек, който представи доказателства за своето умение да работи с коне
За съжаление, в русия такива хора или няма или аз неги познавам. Маскарро, който добре знае конюните на Русия е убден, че в нашата страна няма хора, които биха умели да работят с конете.Харесва ли ви това или не, но аз съм съгласен с него. АЗ ДЕЙСТВИТЕЛНО никога не съм виждал в Русия хора, които биха умели да работят с конете или да ги яздят
– Вие говорихте за езда без юздечка, а на фотографиите, които бяха публикувани в нашето списание, вие сте със шпори, а в устата на коня има желязо!
– Фотографиите са от преди година, ако не греша. Но и в моя живот настъпи момент, когато конят, от чиято глава е снето всичко до последното ремъче беше длъжен да изпълни под мен много от школните фигури.
В От екол това просто е задължителен тест, който позволява да се разбере какво мисли за тебе твоят кон, неговото доверие към теб безгранично ли е. Без едно ремъче на глават разговорът се получава пределно откровен. Конят сам избира – дали да ви размаже по стените на манежа, или да прави фигурите От екол. Но след това, убеждавайки се че правя всичко правилно, аз отново мога да поставя мундщук. Със своето поведение без юздечка конят ще разкаже кой елемент му се удава по тежко, кой изпълнява по охотно, а кой без особено желание.
Основния проблем при ездата без юздечка е чистотата и качеството на фигурите. Конят е принуден да изпълнява всичко сам, сам да размерява темпа, сам да избира степента на сбор и ритъма. Този, който е яздил сериозна школна езда без юздечка ще потвърди, че в началото на обучението без нея конят се изпотява за няколко минути, на него му е много тежко! Ездачът практически нищо не прави, той само подава основните команди, обозначаващи един или друг алюр , една или друга фигура.
Познавам около двадесет души във Фпанция за които изпълнението на елементите на висшата школа на изцяло “гол” кон не е проблем. Жан Марк Эмбер събира четиридесетхилядни стадиони, демонстрирайки своя знаменит номер. Неговият Никито (много свиреп аржентински криолло 13 години) изпълнява всички видове тръс, смени,осаживание, спирания, кариер, смени на посока на движението и лягане В самата среда на номера Жан Марк възсяда със задницата напред и от това положение прави кариер, смяна на крагката, увеличен тръс и др. И всичко това без едно едничко ремъче на главата на коня. И то не на цирковата арена с диаметър тринадесет метра, където конят няма къде да иде, а на огромни открити площадки Люраши отиде още по далеч – в неговата ферм дю Шапел на неоседлан кон без юздечка той се носи по поля и в гората, преминава през табун, в галоп се спуска в оврази, прави пируети и пасаж, испанска крачка и каприол. Всичко това съм виждал със собствените си очи, но който желае да се убеди – всичко това е на последната касета на Люраши, била всички рекорди по продажба.
Юздечката се поставя отново, когато има необходимост да се постигне безупречно качество на фигурата. С юздечка ние с коня отново работим заедно, и на него ми е много по леко: аз подсказвам и насочвам. Също така и шпорите. Те са огромна помощ за коня във решението на трудни за него задачи. Ако те предизвикват ужас у някой , то това само означава, че този някой не може да работи с тях. Въобще, счита се че ездачът може да слага шпори само тогава, когато с върха успее да набере правилно номер на малък мобилен телефон. Шпората, разбира се на крака, а мобилния телефон някой държи в ръка зад гърба ви. В школата такава процедура обикновено се съпровожда с див смях.
– Аз знам, че вие принципиално сте се отказали от употреба на месо в храната. Как това е свързано с метода “естествени отношения”?
– Ако вие използвате коня за спорт или бягане, тоест употребявате изключително насилствени методи и отношенията ви с коня са построени на основата на причинената му болка, то смело можете да ядете всяко месо, дори свинско или конско, нищо във вашите отношения с коня няма да се измени. По лоши те вече няма да бъдат.Но Ако вашата цел е задълбочена, сериозна работа с коня, разкриването на способностите му , обучениет му на фигури От екол, или натурална езда , или смесване на От екол и натурална езда, кактое при мен, например то не трябва да се яде никакво месо. От вашата пот и от вашият дъх никога не трябва да мирише на смърт и изядено от вас нечие месо. Ако искате да бъдете за вашия кон този старши кон, с който той дружи и на когото се подчинява, трябва да се скрива природата на хищника. Особенно по въпроса за миризмите, които всеки кон определя леко и точно.Вие самите бихте ли могли да се доверите на някой, който регулярно яде човешко месо? Да се дружи с човек, който гледа на другите хора като на храна?
Разбирам, че тази жертва (пълният отказ от всякакво месо) е достатъчно сериозна, особено за невегетарианеца, но тя е необходимо. Това е гледна точка на Парелли.
– Защо нямате ученици? Не искате ли да споделяте своите знания?
– Аз не мога да преподавам.Тези два коня, които направих не ми дават никакво право да се наричам майстор. Това е твърде малко
– Има ли за вас безусловен авторитет.
Разбира се. Люраши. Моят приятел Марио Люраши. Когато той пристига в Русия да се занимава с мен, аз му показвам това, на което съм се научил докато не сме се виждави , и това как аз съм възприел неговите уроци, аз много нервнича, което въобще не е нормално за мен, тъй като ми е съвсем безразлично какво мисли за мен човечеството.
Признавайки в мен таланта, Люраши ужасно ми се кара за излишната мекота с конете, за това че съм зашоренный, тоест задълбал се по неговите изрази в “храма От екол”, за това че аз не желая да призная подобни способи на взаимодействие на човека и коня, като трикове, езда в екипаж, конкур ипик за това, че аз работя с коне от руски породи, макар че би трябвало да работя с тези, които са предназначени за От екол, с андалузки и липицански коне.
Какви книги бихте препоръчали да прочетат нашите читатели, интересуващи се от методите и традициите на Висшата школа?
Трудно ми е да давам съвети. Но разбира се най напред това е Ля Геринер. В тази година в Париж е пуснато пълно фототипическо издание на трудовете на Геринер. За съжаление, книгата е почти изцяло на старофранцузки, да се чете е трудно. На английски – Силвия Лош “История на класичесия дресаж” и Курт Албрехт.
Освен това, издадени са трудове – и на немски и на английски и на френски на Алоиз Подхайски. Въбоще нужните, необходимите книги са около стотици.
Повтарям, трудно ми е да давам съвети, тъй като с част от книгите ми се удаде да се запозная изключително благодарение на собственото си име. Или за много пари. Например, за да получа достъп към подлинника на Антоана де Плювинел, който се пази в частна сбирка на един от замъците близо до Сомюр
– Кое, по ваше мнение и мнението на вашите учители означава “умение да работиш с конете”?
– Преди всичко – това е умението без употреба на сила или наказание, без шпори,желязо във устата или камшика, без крясъци без дори едничък удар или даже просто недоброжелателна интонация да се постигне доминиращо положение в отношението си с коня. И това не е нещо свръхестествено. На това учат и Парели, и Люраши, и Ембер. Но това не е лесно: една грубост,един удар, едно дръпване със желязото или едно неумело тикане със шпората анулира вашата доминатнотс, която вие дълго и щателно сте завоювали. Това звучи парадоксално, но е така. Питайте Парели. Питайте съпругата си, мъжа си
– ?!
– Нормалният човек не може съзнателно да причинява болка на този, който обича. Ако вие желаейки жена ви да се приготвя по бързо тикнете под реброто и някое железце или ударите с камшит тя ще ви напусне и ще бъде абсольтно права. Такава е и ситуацията с коня.
Автор: Татяна Маркина
Фотография: Лидия Невзорова
Из архива Марио Люраши
Източник: www.dir.bg
