Ездовият усет: Как да го преподаваме и развиваме – от д-р Томас Ритер
“Когато чуете израза, че в ездата усетът е всичко, аз бих желал да променя частично тази сентенция в смисъла, че само усета е това, което ездачът може да анализира, което означава всичко”. (Waldemar Seunig, 1949).
Въведение
Има техническа или механична страна на ездата. Има научна или теоретична страна на ездата. Има спортна страна на ездата, както за коня, така и за ездача. И също така, има интуитивна или психическа страна на ездата. Често споменаван като „чувство” или „ездови усет”, това е най-трудният аспект на ездата, за описване и за преподаване.
Много треньори вярват, че това изобщо не може да бъде научено. Когато израствах, често чувах учители по езда да казват, че човек или се ражда с това, или си остава завинаги безнадежден, точно както немският поет Гьоте пише: „Ако не можеш да го почувстваш, никога няма да можеш да го уловиш!”.
Обаче въз основа на моя собствен опит като обучаващ се, а също и като учител, аз знам, че това шесто чувство може да бъде развито до една доста добра степен, докато ученикът притежава известна вродена чувствителност за друго същество, съчетано с усещане за собственото си тяло, способност да се концентрира и да наблюдава, самодисциплина и любов към коня. Това не е лесна задача за ученика или учителя. Но положително си струва усилието, тъй като води до много по-добра комуникация с коня. Учителят трябва да обясни на студента какво да търси в коня, а така също и в собственото си тяло, как да анализира това, което усеща и всеки път, когато е възможно, трябва да демонстрира тези по-фини особености на практика.
В тази статия аз ще се опитам да дам някои съвети за това как може да се подобри ездовото чувство, въпреки че това е нещо, което не може да бъде научено от книга. Необходими са кон и учител/инструктор, за да се разясни общуването с коня. Без усет, ездачът може да стане умел в техническо отношение, но никога няма да е Истински ездач или Треньор в смисъла, влаган от Старите Майстори.
Необходими условия за развитието на Усет
Първата предпоставка за развитието на усет, навярно е, да отворим сърцето и ума си към коня. Човек също трябва да има добро разбиране за това как работят съзнанието и тялото на коня. След това е въпрос на наблюдаване на коня с всички сетива, включително известно психично (интуитивно) чувство, което долавя енергията на коня. Това означава да наблюдаваш изражението на коня, очите, ушите и цялата му поза, да усещаш неговия мускулен тонус, да се вслушваш в дишането му и да чувстваш неговото присъствие, мисли и емоции.
Умствената нагласа на ездача никога не трябва да бъде, че конят е враг, който трябва да бъде завладян, победен и надхитрен. Това би било съвършено погрешно и би довело до много лоша връзка с коня, който само ще страда под такъв ездач. Вместо това, ездачът трябва да се старае да помага на коня да разбере какво се изисква от него, и да се опитва да му помогне да свърши работата си по-добре и по-ефикасно. Конят ще почувства и ще откликне положително на такъв приятелски подход. „Конят винаги ви говори”, често ни казваше Егон Фон Найндорф по време на уроците. От нас зависи да се вслушваме и да се опитваме да разберем това, което той ни казва.
Баланс, гъвкавост и меки мускули
За да може да чуе това, което конят има да каже, ездачът трябва да бъде физически и душевно уравновесен и отпуснат, но съсредоточен, защото само едно отпуснато тяло и съзнание са възприемчиви. Трябва да прочистим ума си от целия безпорядък, от всички грижи и разсейващи странични мисли, и да насочим своето внимание към коня. Това спокойно, вслушващо се съсредоточаване има склонност да привлича вниманието на коня, от своя страна.
Равновесието или балансът, е от крайна важност за коня и ездача във всяко отношение, защото едно неуравновесено тяло е винаги повече или по-малко сковано и напрегнато. Едно неуравновесено съзнание е също и напрегнато, което отново води до мускулно напрежение. Скованите, твърди мускули не могат да усетят нищо. Един небалансиран ездач винаги ще се стиска здраво с ръце и крака, поради страх от падане, което прави невъзможно всякакво разбираемо, умело взаимодействие с коня.
Да бъде физически балансиран, изисква от ездачът ангажиране на неговите вътрешни, централни мускули, за да разположи своя таз, прешлени и рамене вертикално (по права линия). Това дава възможност на ездача да отпусне ръцете и краката си така, че те стават свободни за комуникация с коня.
Важно е, че ездачът използва всичките си сетива, за да получи цялата информация, която се излъчва от коня. Хората обикновено получават 90% от информацията чрез очите си. Ездачът, от друга страна, трябва да развие своето тактилно чувство (за допир/контакт) и своята интуиция, за да замести зрителното възприятие до една значителна степен.
Слушай и мисли, преди да говориш
Преди да приложи каквато и да е активна помощ, ездачът първо трябва да влезе в контакт с коня и да усети неговото душевно и емоционално състояние, неговият мускулен тонус и равновесие. Ездачът може да почувства цялото тяло на коня чрез своите прасци, колене, вътрешната част на бедрата, седалищните кости и ръцете си. Ако ездачът си взаимодейства с коня на земята, той не разполага със седалището и краката като „антени”, но всички други сетива все още се използват. Внимателното проучване на коня преди предприемане на действие, дава възможност на ездача да открие правилния контакт и отношение за всяко съобщение. Това предотвратява недоразуменията, като например стряскане на коня с груба, рязка или неочаквана помощ в случаите, когато се изисква едно деликатно, леко прилагане на помощта. Няма думи, с които да се подчертае в достатъчна степен това. Аз постоянно трябва да посочвам на своите ученици, че техните помощи са твърде остри, прекалено внезапни или силни, което създава контракция и защитни реакции в коня, които лесно биха могли да бъдат избегнати.
Всяко прилагане на помощ трябва да започва с пасивно-рецептивен основен контакт, позволяващ на коня да узнае, че има отворен канал за комуникация, който може да бъде използван. Ето защо е толкова важно да имаме лек, постоянен и равен контакт с двата повода, двете подбедрици, двете колена, двете бедра и двете седалищни кости, през цялото време. След като конят е почувствал помощта, която ездача иска да приложи, ездачът започва да подава помощта съответно с много малко количество натиск. Ако конят не отговори, натискът се усилва плавно (подобно на завъртане копчето на стереоуредбата за силата на звука), докато конят отговори на помощта. Това ще разкрие прага на отговор на коня, т.е количеството натиск, при което конят започва да отговаря на помощта. Този праг може да бъде придвижен нагоре или надолу чрез обучение. С други думи, ездачът може да направи конят по-чувствителен или по-толерантен, в зависимост от собствените си предпочитания.
Фина настройка на конската чувствителност чрез усета
Когато трябва да се използва нагайка, за да се привлече вниманието на коня към подбедрицата (шенкела), ездачът трябва първо да я остави да се опре върху страната на коня със собственото си тегло, преди да приложи натиск или почукване. Неочакваното удряне е крайно неспортменско, некомпетентно и вредно.
Когато е необходима помощ със шпорите, най-напред трябва да бъде приложено известно количество натиск. След това, този основен натиск постепенно се увеличава, докато конят отговори, и след това шпорите се връщат към основния натиск, преди да се отдръпнат отново. Ритането или мушкането с крака или шпори е също неспортменско и контрапродуктивно.
Всеки път, когато ездачът променя позицията си, всеки път когато докосва коня, дори всеки път когато съкрати някой мускул в тялото си, конят усеща това и реагира на него, за добро или зло. Ако конят не реагира, защото помощта е била твърде слаба или защото е бил объркан, помощта трябва да бъде повторена, този път малко по-силно, докато конят откликне. Най-лошият отговор е липсата на отговор. Всичко друго може да стане стартова точка за цял разговор. По тази причина, отговорност на ездача е да се движи активно само когато възнамерява да приложи някаква помощ. Неволните движения и мускулни съкращения смущават коня и разрушават настройката му, като го превръщат в нечувствителен и неотзивчив.
Ездачът трябва да наблюдава коня и да оценява неговото физическо и душевно състояние, преди да бъде приложена активна помощ. На базата на този анализ, той избира дадената помощ. След това наблюдава реакцията на коня и незабавно я анализира. Резултатът от този анализ определя по-нататъшния курс на действие.
Техника и неосезаемост на въздействието
Всяка помощ може да бъде дефинирана от гледна точка на нейната продължителност, количество натиск (настойчивост) и момент за прилагането й в рамките на поредица от стъпки. Обаче има много повече към това, освен тези неща. Всяка помощ може да бъде давана с многообразие от отношения и може да носи голям брой обертонове (нюанси). Музикантите веднага ще схванат идеята. Двама музиканти могат да изсвирят една и съща нота с еднаква сила и продължителност, и все пак да произведат много различен звук. Същата нота може да звучи щастливо, тъжно или гневно, измежду другите неща. Същата идея важи и при ездата. Една помощ може да бъде лека, но рязка и остра; може да е силна, но мека, както и всякакви комбинации по средата. Тя може също да предава различни емоционални състояния: например да е насърчаваща, възпитателна, приласкаваща, авторитетна или настойчива; може да е заплашителна, боязлива, несигурна или груба. Не е нужно да казвам, че някои от тези обертонове не са полезни и трябва да бъдат избягвани, докато други трябва да бъдат избирани внимателно, за да съответстват на нивото на чувствителност, характера и душевното разположение на коня. Избирането на погрешен нюанс може да има катастрофални последици.
С натрупването на опит, много от тези избори биват правени интуитивно, рефлекторно. Много коне имат нужда от емоционалната подкрепа на ездача. Ако ездачът не успее да разпознае това и вместо това нагрубява или удря коня (което, за жалост, е твърде често срещано), конят може да стане плашлив и много скоро да започне да отказва работа с ездача.
Когато работи с трудни коне, особено за тяхното коригиране, ездачът понякога трябва много бързо да превключва между това да е авторитетен, насърчителен, успокояващ, непреклонен и т.н. Колкото повече ездачът се вслушва в коня и се ангажира в двустранен разговор, толкова повече конят ще се отваря и ще общува с ездача.
Заключение: Отговорността на ездача
В този разговор конят обучава и образова ездача толкова, колкото и ездачът обучава коня. Това изисква постоянното пълно внимание на ездача както към коня, така и към самия него. Той трябва да наблюдава всички промени в своя седеж и помощи, както и всички промени в коня. Всеки път, когато конят променя нещо, ездачът трябва да се старае да намира причината за промяната, като проследява нещата назад мислено: „Какво направих, когато конят направи промяната? Какво направих крачка преди той да се промени…, две крачки преди това…, три крачки преди това?” Ако ездачът търси достатъчно задълбочено, той ще открие, че неговата собствена стойка и мускулен тонус са се променили по един повече или по-малко неуловим начин, преди конят да е направил промяната.
След това ездачът трябва да каталогизира кои промени в неговата стойка водят до подобрение в коня и кои го правят по-зле. Ние трябва да развиваме промените в нашия собствен седеж, които допринасят за усъвършенстване при коня и да избягваме онези, които му пречат.
Това изисква съвършена честност от страна на ездача спрямо него самия. Тук няма място за приласкаване на нечие его. В противен случай, ездачът си остава заседнал в съществуващото положение/състояние, неспособен да напредва.
В края на краищата, винаги е отговорност на ездача да нагоди и промени своят седеж, помощи, упражнения, своето отношение или стратегия на трениране, за да допринесе за напредъка на коня, без значение дали една грешка е настъпила по вина на коня, или на ездача.
„Feel: Teaching and Learning to Feel” – by Dr. Thomas Ritter
©2008 All Rights Reserved
Превод: Д. Христова
Източник: www.dir.bg
