Философски принципи за класическа обездка
1. Всичко, което правите с коня, трябва да благоприятства неговото физическо и психическо благополучие. Всичко друго трябва да бъде подчинено на това изискване.
2. Всичко, което правим с коня – всяко взаимодействие или помощ, която прилагаме, всяко упражнение или движение в ездата, е преживяване носещо познание за коня, и го прави по-добър или по-лош. Няма средно положение. Следователно, всичко трябва да е насочено към усъвършенстването на коня по някакъв начин.
3. Обучението трябва да прави коня все по-надежден, подчинен и отзивчив към помощите на ездача, независимо от обстановката, в която се язди.
4. Доверието и подчинеността са двете страни на една и съща монета. Не може да имаме едното без другото.
5. Обездката е систематичен гимнастически тренировъчен процес, който помага на коня да носи тежестта на ездача с възможно най-голяма лекота, така че коня да може да се движи със същия обем на движение и великолепие под седлото, както когато е на свобода.
6. Всяка нова стъпка в обучението трябва да бъде подготвена и пояснена на коня, така че той да разбере какво се иска от него и да е способен да изпълни искането.
7. Конят определя скоростта на напредъка, тъй като всяка стъпка на познание трябва да бъде затвърдена и конят да се чувства удобно с нея, преди да е безопасно да се продължи към следващата стъпка.
8. Тренирането трябва да запазва и даже да подобрява здравето и доброто състояние на коня.
9. Ездачът трябва да бъде чувствителен към индивидуалните силни страни, слабости и ограничения на коня, тъй като не всеки кон има физическия капацитет да достигне най-високите нива на обучение.
10. Всяко упражнение и движение въздейства на конския ход и стойка по определен начин. Отговорност на ездача е да избере правилните упражнения за всеки кон, така че естествените му ходове да се усъвършенстват.
11. Тъй като обездката (класическата) би трябвало да е природно ориентиран тип обучение, движенията, на които конят бива учен също трябва да са естествено срещащи се в природата (каквито конете показват на свобода – като летящи смени, пиафе, пасаж), или трябва да са полезни гимнастически инструменти, спомагащи за огъвкавяване, изправяне, уравновесяване и събиране на коня (каквито са латералните движения). Движенията, които не спадат към нито една от тези категории, не следва да бъдат включвани при тренирането.
12. Движенията, които биват яздени без отношение към гимнастическият ефект върху ходовете на коня, са трикове и нямат място в систематичната гимнастическа тренировъчна програма.
Превод: Д. Христова
Автор: д-р Томас Ритер
Източник: www.classicaldressage.com
