Нюмаркет – живот, подчинен на конете

Нюмаркет – живот, подчинен на конете и ездата,

Живот, подчинен на конете. Такова е ежедневието в английското градче Нюмаркет, обитавано от 5000 коня. Половината от тях се тренират ежедневно, а повечето от жителите му живеят около, върху, до и чрез породистите животни. И най-вече с надеждата, че всеки нов кон може да се окаже големият победител и ще влезе в историята на надбягванията за всички времена. Най-елитните развъдници в света са също на територията на градчето, разположено на 20 минути с кола от Кеймбридж. В Нюмаркет ежегодно пристигат десетки тийнейджъри, обладани от идеята да се превърнат във велики жокеи. Започват курс, който трае 9 седмици, но 60% не стигат до края му. Само единици разбират философията на беговата езда и превръщат първоначалното оцеляване на гърба на коня в истинско познание за животните. От десетина кандидати за слава едва един успява да стане жокей и да участва в големи надбягвания.За участието в надбягването жокеят получава 100 лири преди облагане. Повечето са волнонаемни и по-често са на минус, отколкото на печалба. Най-често са депресирани, с болки от тежки травми, много от тях стават наркомани и алкохолици и често проиграват всичко спечелено. Самоубийствата в средите на хората, работещи с коне за надбягвания, са с най-високо ниво във Великобритания.Огромната маса от ездачите никога не стига до участие на бляскавите състезания. Като гледачи и треньори ездачи обаче те съпровождат питомците си.Повечето млади хора, които са достатъчно безстрашни и издръжливи, за да оцеляват върху конете всеки ден, остават в Нюмаркет като ездачи треньори. При тях въпросът за теглото не стои (е, повече от 65 кг е неприемливо), защото целта е конят да свикне на физическо натоварване. От преценката на квалифицирания ездач зависи дали един кон е узрял за надбягване. От работата с конете най-много печелят собствениците на конни бази. Седмичната издръжка на състезателен ат е между 470 и 550 лири, като отделно са медицинските разходи. Допълнително се плащат такси за участие на състезание, разходи по транспортиране, хонорари за придружаващия персонал плюс хонорара на жокея.
Да се върнем обаче на тучнозеления и приличащ на тепсия Нюмаркет. Десетки декари специална тревна, пясъчна и изкуствена настилка се поддържат ежедневно. Цялата зеленина е опасана с оградки, а специални пластмасови мантинели трасират коридорите за галоп и кариер. Единственият баир на градчето е с денивелация от 3 градуса. Именно там приключват галопите на конете, които излизат на тренировка между 5,30 и 7 сутринта. Към 4 ч сутринта градът е буден, а от всички страни жокеи, коняри и треньори отиват на работа. Несъмнено в града предимството е на конете. Всеки тротоар е разделен на две – вътрешната му част е за ездачите, а тази към пътя – за хората. Всички ездачи излизат на полето екипирани със светлоотразителни жилетки, а автобуси, полицейски коли, линейки се съобразяват с движението на животните. При вида на редица от 20-ина от тях две летящи пожарникарски коли изключват сирените и бавно преминават край вече стреснатите животни. Най-често срещаният пътен знак в града е предупреждаващ за тичащи коне.

Надпреварата

Тежко и шумно дишане, равномерно и глухо чаткане на копита по специална изкуствена настилка и звук от свистенето на нагайки, които безмилостно жулят задниците и раменете на конете, е атмосферата на всяко надбягване. Мощните животни се движат със средна скорост от 55 км/ч, достигат и до 63 км/ч, а жокеите изглеждат устремени към финала, но всеки е със своя тактика в надбягването. Емоциите преди всеки старт започват от моменти, когато някой кон категорично отказва да влезе в стартовия бокс и с мощната си задница поваля хората, които с всички сили го бутат напред. Други се изнервят в бокса и блъскат жокея в преградите. Много крака са счупени по този начин.В един старт може да участват 7 или 10 коня, но могат да са и 30. Единственият начин човек да проумее каква е скоростта на животните е да застане край пистата с лице към тях и да усети в гърдите си вибрацията от бясно препускащите насреща му коне.
Когато приближат, те се превръщат в страховита маса от енергия, която прелита, преди да си ахнал.Истинските победители никога не са начело по време на бягането. Те може да са четвърти, пети, а понякога дори на опашката. Тежката работа се върши от първия кон, който диктува темпото и останалите просто го следват. Колкото повече удря жокеят още от старта, толкова по-малко вероятно е конят да успее, защото за финалния спринт няма да му останат сили. Потенциалният победител сравнително лесно се познава в групата, защото неговият ездач не удря коня, а просто се вози. В последната права, ако е наистина кадърен, жокеят не само ще даде на коня да полети като куршум, но и ще избере най-добрата отсечка, за да изпревари останалите.Американският жокей, яздил най-легендарната американска кобила – Зенята, на 10 ноември т.г. се сдоби с лична полицейска охрана с щитове, след като от глупост пропусна най-голямата победа в САЩ с 20 см изоставане. Зенята, въпреки калпавия си жокей, успя да навакса дистанция от 300 м между нея и другите коне и не є достигна един галопен мах, за да спечели. 200-хилядната публика искаше да убие жокея на мига.

Шейхове дават милиони за жребци с потекло
Единствено в търговията с коне в Англия цената се изчислява в гвинеи. Несъществуващата парична единица е част от вековна традиция и се равнява на една лира и пет пенса, като в миналото петте пенса са били комисионата на търговеца.Затова, като чуете, че конче на годинка и 9 месеца се продава за 450 хил. гвинеи, това са 472 хил. британски лири (няма проблем да е и 1,45 млн. лири). Безумната цена за четирикракото бебе е заради постиженията на някой от неговите родители, който е бил непобедим бегач.Най-активни в купуването на елитни животни са арабските шейхове. Един от тях може да притежава между 20 и 100 коня. Много от тях жалят любимците си по време на студената зима в Нюмаркет, където температурите падат до минус 20 градуса. Затова ги натоварват на собствените си самолети и ги пращат на топло в Дубай. Напролет процедурата по прелитането се повтаря. Затова е създадена и специална длъжност ­ „летящ конегледач”.Сред най-запалените по конете е шейх Мохамед, финансов министър на Дубай. Той платил 17 милиона лири за три коня, от тях спечелил всичко 4 хиляди лири.На второ място по притежание на елитни коне на безумни цени са турците. По ирония на съдбата обаче понастоящем кобилата, която ще се окаже новата звезда на надбягванията в света, е собственост на достолепна английска лейди. Сноу фери, или Снежната фея, отвя конкуренцията на три континента и от начална цена около 300 хил. лири вече струва между 5 и 8 милиона лири. Само в рамките на четири дни Снежната фея спечели награди в Япония и Великобритания на стойност около 4 млн. долара. От сумата веднага се приспадат 22%, които се разпределят между жокея ­ 7%, собственика на конната база, където се готви животното – 10%, и служителите в конюшнята – 5%. Така за четири дни Снежната фея докара на собственика на конната база 400 хил. долара.Оттук нататък пътищата за Сноу фери са два ­ да бъде продадена на максимална сума или да бъде задържана за разплод, като началната цена за всяко нейно конче още преди то да се роди ще започва от около 500 хил. лири, а когато наддаването започне, кой би могъл да предположи…

Жокеите – големите надежди
Гроня е чистокръвна ирландка, която бяга от дома си на 16, за да стане велик жокей. Семейството є притежава 10 коня, откак се помни, е на гърба на кон. Русокосата бунтарка с лунички обаче става висока 1,75 и жокейска кариера е немислима за нея, колкото и да е слаба. Днес тя е терапевт на коне с травми и на такива, които не искат да разберат, че бягането се прави по права линия и с равномерна скорост.Докато първите коне излизат сутрин на езда, тя качва поредния питомец на бягаща пътека и от нейното работно място се чува постоянния грохот на копита. Затова работи с наушници. Отначало животното ходи, после тръгва в тръс, а накрая следва 10-минутен галоп със скорост от 45 км/ч. Ако животното е травмирано, следва и едночасов електромасаж. Ако можеше да върне времето, Гроня не би избягала от дома, а би учила за ветеринар.Ашли е на 25 години и когато се усмихне, прилича на кон, яхнал друг кон. Голямозъбото момче е кадърен жокей, яздил 200 победители. Затова открива своя телефонна линия за съвети на кой кон да се залага. Дори не си прави труда да проучи как стоят нещата, а най-често чете от вестниците или пита колегите си. Автоматизираният му запис обаче продължава три минути, а хората плащат по лира на минута, за да го чуят. Няма кон, който да го стресне, а с измислените си съвети си докарва поне по една заплата отгоре.Зоуи е на 35 и най-голямата є мечта е да роди собствено дете. Но не успява да задържи гадже, защото ако се запознаят с момък на единия ден, на другия тя го пита дали не може да помислят за бебе. Зоуи е не само кадърен жокей, но притежава книжка за шофиране на големи камиони и каравани и често сам-сама кара коне на състезание, грижи се за тях и ги връща обратно след 15-часов работен ден.Кели е австралийка и е пристигнала в Англия от любов към друга ездачка. Младото момиче е израснало на коня, но също така е балерина. Тя е единствената, която, яздейки, кара коня да танцува. Балетът помага на всички, смее се щастливо тя и изобщо не се интересува дали животното под нея скача, рита или се опитва да я метне. Когато не се грижи за кон или не язди, най-често тя прави пируети и скокове.Конюшните са пълни с пакистанци и индийци. Те почти не знаят страх, на ръст приличат на не повече от 12-годишни деца и тежат около 40 кг. Те падат, стават, мятат се отново на седлото и продължават да се трудят. Предпочитат да живеят безплатно в стаичка над конюшнята, а изкараните пари пращат у дома. Но за близките остава много малко, защото повече от половината им заплата е дълг към агента в Индия или Пакистан, който ги е пратил да работят в Англия.

Страхотиите
Повечето хора се качват за първи път на кон и питат ­ а как да падна така, че да не ме заболи? Е, все още не е измислен безболезнен начин да се стовариш на земята при 50 км/ч. Макар носенето на каски и жилетки да е задължително, когато падането е от кариер, травмите са много тежки. Когато жокеите на полето видят над главите си медицински хеликоптер, то някой е на ръба на живота, но най-често е вече мъртъв.Животните са изключително силни, а специалната високопротеинова храна ги кара да побесняват допълнително. Те са и много млади и почти всичко неочаквано ги плаши. Само преди дни опитен и квалифициран ездач загина размазан в дърво, защото се скъса едното му стреме. Когато човекът рязко сяда на гърба на коня, животното полудява от ужас и не спира да галопира до фаталния край на ездача му. Явно мъжът е вярвал в умението си да удържи коня, но тази му грешка е била последна. Факт е, че на всяко надбягване зад последния кон се движат две линейки. Травмите възникват в три ситуации: ако конят падне по време на бягането; ако спре внезапно и тогава ездачът неспасяемо излита напред и ако се скъса нещо от екипировката и жокеят остане без контрол.

Автор: Лияна Панделиева
Източник: вестник “Монитор”