Хиппотерапията трябва да се познава по-добре от лекарите
Доц. Незабравка Генчева е специалист кинезитерапевт. Ръководител е на Катедра „Кинезитерапия и рехабилитация” в НСА „Васил Левски”. Преподава в дисциплините „Кинезитерапия в педиатрията” и „Кинезитерапия в хирургията”, „Хиппотерапия” и „Fit-ball”. През 1993 г. започва за първи път у нас да прилага организирани занимания по хиппотерапия при деца с церебрална парализа. Научните й интереси са главно в областта на кинезитерапията в педиатрията (в частност – нервно-развойна рехабилитация на Войта, концепция на Бобат, методика от упражнения с голяма терапевтична топка – swiss-ball), както и специфични методи за адаптирана физическа активност и спорт, лечебно плуване, терапевтична езда и хиппотерапия.
Автор е на многобройни научни публикации, сред които ръководството „Fit-ball и кинезитерапия”, има и множество участия в научни форуми у нас и в чужбина.
Доц. Генчева, посветили сте много години и много любов на терапевтичната езда. Как започна всичко?
Съвсем случайно. Със съпруга ми, който е треньор по конен спорт, гледахме един американски филм и бяхме впечатлени от големите възможности, които предлагат конната езда и общуването с коне при момиче с двигателен проблем. Тогава у нас се породи идеята да приложим специални упражнения върху гърба на коня при деца с церебрална парализа. Резултатите дойдоха много бързо. Така решихме да съчетаем знанията си и да помагаме на деца с различни увреждания. През 1993 г. започнахме да работим на Конно-спортната база „Хан Аспарух”, първоначално само с деца с церебрална парализа. Няколко години по-късно, през 2001 г. учредихме Националното сдружение по терапевтична езда и хиппотерапия „Устрем”.
Ще разкажете ли малко повече за историята на тези методи?
Самият термин „хиппотерапия” се е родил още в прастари времена. Най-древните свидетелства – рисунки, намерени в Атина и датирани от 800 г. преди Христа, изобразяват близките отношения между човека и коня. И в гръцката митология, и в шаманизма, и в традициите на североамериканските индианци, се е приемало, че конете имат магически оздравителни способности. Знае се, също така, че ранените древногръцки войници са били качвани на конете, за да пояздят и възстановят своите морални и физически сили. В своята „Книга за диетите” Хипократ препоръчва езда срещу безсъние, а Асклепиад предлага приложението й при епилепсия и различни случаи на парализа.
По-новата история е свързана с постижението на датската състезателка по конен спорт Лиз Артел, която през 1952 г. на Олимпийските игри в Хелзинки спечелва сребърен медал в дисциплината „обездка” след като е преболедувала от полиомиелит и се възстановява благодарение на ездата. Нейното постижение полага основата на организираната хиппотерапия и терапевтичната езда, първоначално в Европа, а после и в останалия свят.
Бихте ли уточнили какъв е днес спектърът им на приложение – при деца, при възрастни?
Вече споменах за детската церебрална парализа като индикация, освен това трябва да посоча аутизма, някои поведенчески промени – агресивни и депресивни състояния, говорни, слухови, зрителни смущения, гръбначни изкривявания във функционален стадий. Подобрение се наблюдава също така при деца с болестта на Даун и други генетично обусловени заболявания.
Методите на конната езда се прилагат с успех и при заболявания у възрастните – мултиплена склероза, слединсултни състояния, парапарези, състояния след черепно-мозъчни травми, при мускулно-дистрофични заболявания, след травми на опорно-двигателния апарат и ортопедични заболявания. В научната литература има и публикации за добри резултати при пациенти след прекаран инфаркт на миокарда в реконвалесцентния период.
На какво се основава ефектът от лечението? Моля, в тази връзка, накратко да представите биомеханиката на движенията на коня.
Ефектът се основава точно на спецификата на конския ход. При хиппотерапията се използва само „ходом”, с което се постига най-доброто въздействие върху пациента. При този ход е доказано, че от гърба на коня върху човека се пренасят между 90 и 110 триизмерни трептения за 1 минута. При бавен ход движението протича в 4 такта и 8 фази. Промяната на посоката и скоростта на движение, спирането и потеглянето, движението по завой и кръг, и свързаните с това центробежни и центростремителни сили, са силен двигателен стимул. Ритмичният отговор на люлеещите импулси на коня при движението е свързан с равновесието и координацията. Посредством сумиране движението на коня при ходом и различните движения на крайниците може да се постигне корекция на патологичните двигателни модели и позата чрез преразпределение на натоварването. Даже при незначителни промени в положението на крайниците или трупа се стига до промяна в нервно-мускулната координация. Движението на коня успешно може да се използва в кинезитерапията, защото създава цялостен модел на движение на самия ездач и наподобява ходене с освобождаване на краката от натоварване в седяща позиция. Такъв начин на въздействие не би могъл да се постигне чрез никакви други упражнения.
Вие работите активно като преподавател, бихте ли посочили колко са у нас специалистите по хиппотерапия и терапевтична езда, къде се подготвят те, как се реализират професионално?
От 2001 г. хиппотерапията е въведена като избираема дисциплина в учебния план на студентите по кинезитерапия и адаптирана физическа активност в Националната спортна академия, като всяка година курса завършват средно 15-20 студенти. За съжаление, специалистите у нас са малко – само тези, които ние сме обучили. Те работят в няколко центъра – в конно-спортната база „Хан Аспарух” в София и в Мъглиж, близо до Казанлък. Обучили сме още екипи в Русе, Стара Загора и Троян. Имаме и завършили курса, бивши наши студенти, които няма къде да се реализират у нас. Обикновено в България много дейности, изискващи съответно образование и квалификация, се извършват от неспециалисти, да не говорим за това колко необходима е допълнителна квалификация за методиката. Прилагането й от неспециалист може да се окаже опасно за децата или възрастните хора с увреждания, които се нуждаят от такъв вид терапия или рекреация. Ще си позволя да припомня, че хиппотерапията е кинезитерапевтична методика, която се осъществява от мултидисциплинарен екип, преминал съответно обучение – треньор по конен спорт, кинезитерапевт или рехабилитатор, психолог, логопед, лекар. Тук е мястото да отбележа обаче, че много чуждестранни студенти проявяват интерес и завършват пълния 3-месечен курс на обучение към НАСТЕХ „Устрем”. Доколкото имам информация двама от тях вече работят в центрове в Гърция и един – в Кипър. Обучихме и доста студенти от Македония.
Проявяват ли интерес българските лекари към възможностите, които предлага тази методика?
Поддържам активна връзка с детския невролог доц. Иван Чавдаров, който подкрепя дейността ни, вероятно и други лекари имат представа от методите. За сравнение веднага ще посоча, че в развитите страни се организират специални курсове за лекари невролози и педиатри. В България засега няма такава практика. През 2004 г. проведохме първия страната семинар по терапевтична езда и хиппотерапия, на който поканихме широк кръг специалисти, за съжаление участие взеха само доц. Чавдаров и един невролог от Варна. Мисля, че е абсолютно задължително лекарите да познават в детайли начина на въздействие на метода при различни заболявания, когато определят рехабилитационната програма на пациентите си, разбира се, в съчетание с други рехабилитационни средства.
Какво показват световните тенденции днес?
Терапевтичната езда се развива в много страни по света, които имат и национални организации. Водещи в Европа са Германия, Великобритания, Холандия, Франция, от бившите соцстрани – Полша и Русия. Извън Европа са създадени две големи организации – през 1969 г. е основана Американската асоциация по терапевтична езда (NARHA) , а през 1980 г. – Канадската асоциация по терапевтична езда (CANTRA). Повечето национални организации са пълноправни или асоциирани членове на Международната федерация по терапевтична езда за хора с увреждания (FRDI), която е основана през 1980 г. с цел да подпомага развитието на метода в отделните страни. Обучението на специалисти също се извършва от националните организации, но се следи стриктно за лицензирането на екипите и повишаването на тяхната квалификация. Организират се и различни международни форуми, на които се представят последните научни открития в тази област.
Източник: www.zdrave.net
