Най-често срещани заболявания при конете, физиология и анатомия
Конят се отличава от другите животни с редица особености в устройството на костите, мускулите, органните си системи и физиологичните процеси, които протичат в тях. Храната, която използва като основна, неговото предназначение за спорт, езда и работа са предпоставка за редица заболявания, специфични за конете.
Скелетът на коня е съставен от дълги, но нежни и леки кости,което води до олекотяване на тялото като цяло. Гръбначният стълб е съставен от пет вида прешлени: vertebrae cervikales –шийни прешлени, vertebrae thoracales – гръдни прешлени,vertebrae lumbales – поясни прешлени,vertebrae sacrales – кръстни прешлени,vertebrae caudales – опашни прешлени,които са свързани ставно и по дължината на гръбначния стълб се образуват няколко извивки, от които при коня най-развита е шийно-гръдната. Подвижността на гръбначния стълб е голяма,като негова задача е да поеме тласъка от тазовите крайници и да го предаде на предната половина на тялото и гръдни5те крайници. В този сложен акт участие вземат и мускулите около гръбначния стълб.
Конят има 18 чифта ребра, които заедно с гръдните прешлени и гръдната кост/sternum/ затварят гръдния кош/thorax/,със специфична тясна и издължена форма.
Скелетът на гръден крайник се състои от:лопатка/scapula/,раменна кост/os humeri/,под раменни кости/radius et ulna/,7 киткови кости/ossa carpi/,3 под киткови кости/ossa metacarpi/ и кости на пръста/ossa digiti/, като при коня е налице само един пръст, състоящ се от три фаланги-бабкова,венечна и копитна кост.
Скелетът на тазовия крайник се състои от:костите на таза/pelvis/,бедрена кост/os femoris/,под бедрени кости/ tibia et fibula/,6 петни кости/ossa tarsi/,3 под петни кости/ossa metatarsi/, и фаланги на пръстта.
Мускулната система се състои от мускули,които често са пресечени от сухожилни ленти и имат голяма сила на действие.Голяма част от мускулите,особено по крайниците,са в по-голямата си част сухожилни,поради което много бавно се изморяват
Конят е с предназначение за спорт,езда и работа и свързаните с това физически натоварвания на мускули,сухожилия и стави са предпоставка за редица травматични тендовагинити,бурзити,артрити, дисторзии/разтягане/ и луксации/изкълчване/. Подковаването на конете е необходимост,тъй като предпазва от прекомерно и неправилно изтриване на роговата копитна капсула.Неправилното подковаване също може да доведе до куцота и засягане на мускули,сухожилия и стави. Тези заболявания на двигателния апарат могат да бъдат остри или хронични и могат да доведат до трайни нелечими увреждания,които не позволяват на животното да бъде използвано според неговото предназначение.
Органите на храносмилателна система при коня показват някои особености в анатомията и топографията си и физиологичните процеси,които са свързани с вида на храната,която приемат конете.
Устните са дълги и силно подвижни,което подпомага лесното откъсване на и поемане на растителната храна.Отвън са покрити с нежна кожа и долната устна притежава силно развит брадичков мускул. В устната кухина/cavum oris/ кутанната лигавица е нежна и образува къси и слабо вроговени механични папили,които и придават вид на кадифе. Има 40 на брой зъби,разпределени както следва I3.C1.P3.M3. на горна челюст и I3.C1.P3.M3.на долна челюст.Дъвкателната повърхност на предкътници и кътници притежава вдлъбната емайлова чашка.В зависимост от възрастта и изтриването пред нея се образува тъмно петно изградено от вторичен дентин,наречено зъбна звезда.Твърдото небце притежава 16-18 напречни гребена,които участват в механичното стриване на храната и изпращането на оформената хапка назад към глътката.Мекото небце е дълго и достига до основата на епиглотиса,поради което коня не може да диша през устата си и ако се наложи да повръща,то става през носа. Глътката е тясна и дълга,ясно разделена на два отдела:горен-респираторен,който обслужва дихателна система и долен-храносмилателен,който служи за провеждане на храната и водата от устната кухина до хранопровода.
Хранопроводът/esophagus/ образува средния отдел на храносмилателната система и свързва горните храносмилателни органи със стомаха. При коня хранопровода има дебела стена ,като малко преди да завърши в стомаха,на 10-15 см. преди кардията стената се удебелява ,благодарение на своята мускулатура,а просвета му се стеснява. Това е предпоставка за обструкция на хранопровода/запушване/най-често при лакомо приемане на груба,недобре сдъвкана храна.
Стомахът при коня е сложен еднокамерен,сравнително малък по обем,с вместимост 12-15 литра. Покрит е отвътре с два вида лигавица-кутанна и жлезна и в зависимост от това има две части:pars proventrikularis et pars glandularis,като двете части са отделени чрез висок нагънат ръб margo plikatus.Стомахът лежи изцяло в лявата подребрена област,като не достига до вентралната коремна стена,дори когато е пълен.Части от дъговидното черво се вмъкват между него и меката коремна стена. Кутанната лигавица е груба и е продължение на същата от хранопровода. Тя заема сляпото разширение на стомаха и половината от стомашната лигавица. Жлезната лигавица притежава трите вида жлези:кардийни,фундусни и пилорни,чиято функция е свързана със секрецията на муцин,пепсиноген и солна киселина – съставките на стомашния сок. Мускулатурата на стомаха е представена от три слоя-надлъжен, кос и напречен слой,които формират в областта на кардията силен мускул затварач – muskulus sphincter cardiae, който не позволява лесното повръщане на храната, 2а в областта на пилора образува muskulus sphincter pylori,който ритмично отваря и затваря пилора,като пропуска храната на порции от стомаха към тънкото черво.
Задният отдел на храносмилателна система включва:тънко и дебело черво и двете най-големи храносмилателни жлези – черен дроб и панкреас.
Тънкото черво при коня е с дължина около 20-30 метра и се състои от три части: duodenum-дванадесетопръстник,jejunum-вито черво и ileum-слабинно черво. Дванадесетопръстника е с дължина 1-1,5 метра и притежава три части,лежащи по висцералната повърхност на черния дроб. В началната си част е удебелен и образува S-видна извивка в която се отварят изводните канали на черния дроб и панкреаса. Витото или още наричаното празно черво е втората част от тънкото черво ,но е с най-голяма дължина,около 18-28 метра. Лежи в лявата слабинна област,виси на дълъг мезентериум и образува множество непостоянни извивки. Слабинното черво е с дължина около 1 метър има по-тънка стена и по-широк лумен.Завършва в сравнително по-дебелото сляпо черво чрез самостоятелен отвор.
Най-сложно устроено при коня е дебелото черво,заедно с неговата топография и сложните физиологични процеси,които протичат там са предпоставка за коликите при коня.
Сляпото черво-caecum,дъговидното черво-colon и правото черво-rectum са трите части на дебелото черво и на дължина достига до 6-9 метра
Сляпото черво е сложно устроено с дължина около 1 метър и с форма на обърната дорзокраниално дъга. Лежи изцяло в дясната половина на коремната кухина и има три анатомични части-глава,тяло и опашка и два слепи края.
Дъговидното черво е най-дългата част на дебелото черво и има три части: colon І,colon ІІ, colonІІІ.Първият колон образува две колонови дъги-вентрална и дорзална колонова дъга. По своята дължина частите на първи колон са с различен диаметър,което е предпоставка за запушване/obstipatio/ с груб,сух и трудно смилаем фураж.Най-често запушването става на прехода между вентралната и дорзалната колонова дъга или на прехода между първи втори колон. Обстипацията е причина за задържане на хранителни маси,които се подлагат на ферментация последвана от образуване на газове,които издуват червата- настъпва газова колика известна като метеоризъм на червата/meteorismus intestinorum/ . Конете,хранени с люцерна и детелина преди цъфтеж, когато са богати на целулозни влакна или зелен фураж,съдържащ овчарска торбичка,стеблата се сплитат , като се образуват плътни запушалки-конглобати,които отново са предпоставка за обстипация на червата,съпътствана с количен пристъп. Превъртането/torsio/ или преплитането/volvulus/ на червата в резултат на засилена перисталтика,в областта на тазовата извивка,където вентралната колонова дъга преминава във дорзалната е известно като странгулационен илеус и се съпътства с бурен количен пристъп.
Дебелите черва на коня нормално се обитават от целулозоразграждащи бактерии,които разграждат трудно смилаемите, не разградени въглехидрати,най-често това е целулозата. Тя се подлага на бактерийна ферментация и крайните продукти от този процес се всмукват в кръвта и се оползотворяват от организма.
От органите на дихателната система особености показва белия дроб,относно своята топография,анатомия и физиология. Той е голям нелобиран орган с висока жизнена вместимост или витален капацитет,което обуславя и малкото на брой дихателни движения за една минута,които при коня са 8-16 д.д./мин. С тренировката на коня се постига повишаване на жизнената вместимост,но с напредване на възрастта се загубва еластичността на стената на белодробните алвеоли и под въздействието на постоянното преразтягане на стените на алвеолите може да се предизвика разкъсване на белодробни алвеоли-заболяване известно като емфизем на белия дроб.
Органите на отделителната система са чифтните бъбреци/ren/,пикочопроводи/ureter/ и не чифтните: пикочен мехур/ vesica urinaria/,пикочна тръба/urethra/. Бъбреците са гладки еднопапилни,но левият и десния бъбрек се различават по местоположение и форма. Върху формата на десния бъбрек влияние оказва силно развития цекум и от бобовидна неговата форма е сърцевидна-триъгълна,левият бъбрек е изместен по-каудално под действи ето на стомаха.
