“Проект Хармония” – Част 1 Развитие и обучение на кончето

Проект Хармония – Част 1
Дневник в развитието и обучението на кончето Хармония, по принципите на Natural Horsemanship

Проект Хармония се е планирал като месечен дневник в развитието и обучението на кончето Хармония, която се обучава по принципите на Natural Horsemanship (НХ) и по системата на Ричард Томпсън. Нейното поведение се анализира по време на проекта, за да могат читателите да видят нейния свят, нейното поведение и инстинкти.
Ние мислихме да следим за нея от шестмесечна възраст до 3г и половина. Но за съжаление през 2004г, преди тя да навърши 2г, се разболя от остра форма на конна дизавтономия и се наложи да я приспим. След смъртта на Хармония хората, които работиха по този приект решиха да не го оставят, а да променят насоката му. Защото принципите, за които става реч тук не са само за този конкретен кон, а се отнасят за всички и описват стила и подхода към конете като цяло.
.

Екип
Хармония – Това е нашата звезда
В началото на проекта тя беше на 6 месеца. Тя е тъмно-кафява топлокръвна унгарска кобила, която по прогнози трябва да порасне до 160-163 см. Нейна майка е Шърли, а баща й остана неизвестен за нас.

.
.

Група за поддръжка
Кейт Фармер

Основателка на проекта «Хармония», треньор, писател и редактор на английския сайт.
Треньор по Програмата на Ричард Томпсън, завършила 3 нива на курсовете BHS и изпити PTT по Equi-Study в Уорвикширския колеж.

.

.

Ричард Томпсън
Ментор и експерт по въпросите на поведение при конете и тяхното обучение.
Ричард Томпсън е известен като един от най-добрите треньори на световно ниво. Неговата ранна кариера е започнала в уестърн стил, отличен участник на родео и изключително добър ковач, ( всъщност славата си придобива първоначално именно с изключителното си подковаване) След това той се занимава с поло- като се превръща в професионален играч и треньор по поло. Неговия дар за общуване му помага при обучението на понита за поло, където са необходими бързи реакции и мекота на отговорите. След това той се повлиява от методите на Buck Brannaman, ученик на Том Доранс и Рей Хънта, който му помага да усвои необходимите навици, за да виждаш света през очите на коня и да ползваш тези навици, за по-ефективно общуване. Днес вече Ричард помага на други хора да променят гледната си точка по отношение с конете, за да развият максимално своя потенциал.

Проект Хармония – първи месец

Как започна всичко!
Хармония дойде в конюшня Прайндъл (около Виена, Австрия), заедно с майка си на 1 ноември 2002г. Тя беше очарователно безименно мъниче, което се нуждаеше от дом и пред което се очертаваше безрадостно бъдеще, ако този дон не се намереше бързо. Въпреки моята обичайна предпазливост (аз постоянно виждам бездомни очарователни кончета, но така не съм постъпвала никога), просто за няколко дни проекта «Хармония» се оформи в моята глава. Това беше уникална възможност да се съчетаят опита и съветите на експертите, а също така и други хора да научат за тях, чрез интернет. Благодарна съм на спонсорите ни за подкрепата и ентузиазма. Благодарна съм на приятелите и колегите си, че ме подкпрепиха и че в кратък срок успяхме да започнем проекта.

Поведение и обучение

Света през очите на шест месечната Хармония…
В тази възраст Хармония започва да се интересува от света около себе си, но винаги бързо се връща обратно при майка си, ако нещо я уплаши и силно се притиска към нея. Това са инстиктите й за самосъхранение, тези инстинкти остават за цял живот.
До този момент Хармония е научила много малко, всичко при нея се управлева от инстинктите, които природата е вложила в нея, за да й даде добър начален шанс да оживее, ако живееше в естествената си среда. Конят не може да чака, докато лъва го нападне и тогава да разбере, че той е опасен. Неговите инстинкти му подсказват кое е опасно и как трябва да се постъпи. Тези инстинкти са заложени, но ние, с внимателно обучение, ще се постараем да покажем на Хармония, че разбираме нейния свят, нейното мислене и че тя може да разчита на нас за подкрепа и насърчаване, както сега тя търси това от майка си.

Иерархия в стадото и движение.

Конете са стадни и бягащи животни. Те се чувстват уверено само когато са заедно, а когато виждат опастност, те първо бягат, а след това задават въпроси. В дивата природа стадото се разполага на пасището в голям диапазон, като всеки кон си има голямо лично пространство, като «сапунен мехур», а на неканените гости веднага се задават граници. Размера на личното пространство показва положението на коня в иерархията- при главните коне «сапунените мехури» са най-големи, а при ниско стоящите- най-малки. Обаче ако стадото е в опастност, тези балони намалят и конете се събират заедно. Причина за това е, че повечето техни естествени врагове виждат добре от близо, но зле надалеч. Ако това е лъв, при това положение, той трябва да отдели един кон от това непрекъснато движещо се петно. Само тогава лъва ще може да ловува. Поради тази причина природата е задала на коня много силен стаден инстинкт. Защото, за да оцелее той трябва да е заедно с другите и да се движи заедно с другите.

Стадното поведение и домашните коне.
Природата е оформила такова поведение преди около 5 милиона години и го направила достатъчно силно и обобщаващо, за да може да действа при всички видове ситуации. Хората присъстват в света на конете само от преди няколко хиляди години. Така, че следващия път когато конят ви се подплаши припомнете си, че той не го прави умишлено и не се държи глупаво, а само се опитва да си спаси живота. От негова гледна точка това е логично и правилно, а ако ние мислим, че трябва да сме самостоятелни, той това го счита за лудост.
Когато стадото е събрано, то трябва да се придвижва много бързо, но при това без да се наранят или смачкат членовете му. Наблюдавайки как Хармония и майка й бягат и си играят по поляната, можем да видим този механизъм в действие. Без значение дали бягат една до друга или на разстояние от половин левада, те безпогрешно спират и обръщат напълно синхронно, дори без да забавят крачка. Това е така, защото пти тях също работи т.нар «стадно мислене». Цялото стадо се движи така, все едно е управляван от един мозък. Ако имате възможност да наблюдавате бягащо стадо коне, дори и на видео, наблюдавайте как въпреки, че всички бягат заедно, как всеки отделен кон се влива в това движение и как въпреки това,че се намират много близо един до друг, продължават да са в сила иерархията и личното пространство.
При естественото обучение ние се опитваме да се впишем в инстинктите на конете, за да могат нашите идеи да съвпаднат с техните. Трябва и ние да се опитаме да мислим стадно.

Коментарите на Ричард.
“Кога кончето се отбива от майката, много често стопаните действат неправилно, заради това, че се съобразяват не с коня, а със собственото си удобство. Когато кобилата и малкото трябва вече да се разделят, аз лично махам кобилата. Малкото все пак ще се чувства малко по-уверено на познато място. А що се отнася за запознанството на малкото със стадото, това трябва да става заедно с кобилата, за да могат заедно да станат част от него. По-късно ако е възможно, бих махнал майката от стадото, за да може вече самото стадо да бъде подкрепа за малкото.
Аз започвам интензивна работа точно във времето на отбиване, за да подскажа на младока, че аз заменям майка му и съм достоен лидер за него, който може и ще му даде закрила и защита”
Сега Хармония прави малки стъпки в света около себе си. Изследва предметите, като най-интересни са тези, които може да налапа. Както всички коне и тя изследва света на принципа на «приближаване и отстъпване» – като с всяко приближаване се приближава и дистанцията до предмета. Това пак са инстинкти.
Първото нещо което всеки кон трябва да научи е да носи, да не се страхува, да отстъпва на натиск и да дава краката си.

Слагане на оглавника
Когдато Хармония дойде при нас тя вече беше с оглавник, но тя особено добре не беше го приела. Като начало трябва да отбележим, че да се вълнува когато има нещо около главата си е естествено за коня. Все пак това ограничава движенията му и намалява шансовете за бягство, следователно е опасно за живота. А ние хората сме наясно, че ако контролираме главата, ще имаме значителен контрол и над тялото на коня. Обаче и конете се досещат, че е така, затова когато нещо им стиска около главата, им става страшно. За да не се страхува Хармония, ние трябва да й покажем, че оглавника е нещо приятно, че е нещо което ще я поддържа и направлява, важно е да не се използва в началото за завързване или някакъв друг дискомфорт.
За да приуча Хармония към оглавника аз използвам същия метод на учене, като нея, чрез приближаване и отстъпване. Веднъж тя се опита да се измъкне и бесееше до такава степен, че се удари, а след този инцидент тя започна доста да се притеснява нещо да не се случи с ушите й. За да преодолеем този страх, започнах да почесвам шията й, като се приближавах все по-нависоко до ушите й, а след това отстъпвах назад. Като забележех недоволство от нейна страна, спорах и така докато тя не спря да се безпокои по повод ушите си.
Сега Хармония е още ниска, но скоро ще порасне до към 165 см. А аз не искам да се протягам нависоко, за да стигам главата й, затова от сега започвам да я уча да обръща глава към мен. Няколко дни бяха необходими, за да престане да се вълнува когато докосвах главата й. Едва след това я молех да се обръща към мен. Стоейки от ляво, аз слагах дясната си ръка на шията й, а лявата- на носа й. Леко натисках с пръстите си дясната страна на носа й. В началото се опитваше да ме отблъсне, но аз не махах ръката си докато не видях, че с лявото си око започна да ме гледа и след това отпусна моцунката си. Когато насочеше зрителното си внимание към мен, тя вече започваше да се «дърпа» към мен и да търси начих да ме накара да махна натиска. След още няколко опита- тя започна да се обръща към мен, отстъпвайки на натиска. Аз повторих всичко и от другата страна и спрях упражнението за деня.
Хармония усвои така много важен урок, който ще мога да използвам в по-нататъчното обучение. Когато отстъпи на натиска, той ще се махне. Тя трябва да отстъпва, а аз трябва моментално да прекратявам натиска, за да разбере, че е направила правилно движение.
Същата техника използвах за слагане на оглавника. В началото слагах само презносника, почесвах и свалях и така малко по малко. Когато слагам оглавника аз прибирам ушите напред, така е по-удобно отколкото да ги притискам назад. След няколко дни тя вече обръщаше главата си към мен, за да й сложа оглавника и изпитваше голямо удоволствие от всичките почесвания, които съпровождаха този процес. Това вече не беше заплаха, а приятно усещане. Общото време беше по-малко от час, разбито на 5-6 дни ( аз забравям да следя за времето, когато обучавам коне)
Ако и вашия кон има проблем с оглавника, този метод ще ви помогне, дори и ако конят ви е по-голям. Към юздечката ще привикваме малко по-късно, но принципът е същия.

Даване на крак.
Втория важен момент в началото обучение е даването на крака, използвах същия принцип. В началото се уверявам, че се чувства комфортно когато се докосвам до краката й.
Аз правих така, че въжето да се докосва и увива около всеки крак. И ако тя реши да ритне, ще е по-добре да рита въжето, отколкото ръката или главата ми. После увивам горната част на крака и я моля да го помръдне.. Когато вече не възразява спускам въжето надолу, после към бабката и я моля да задържи крака си за няколко секунди във въздуха. Ако започне да губи равновесие, аз пускам крака. Тя трябва да разбере, че не искам да падне, но искам да уважава това въженце и да не се дърпа от него. Много скоро тя вече спокойно си държеше краката докато се занимавах с копитата й, докато аз не ги поставях на земята. Това е една важна крачка. Тя трябва да ми доверява краката си, за да правя нещо с тях. В този случей нейната способност да бяга е ограничена. А всичко което може да рани краката й, също се възприема като потенциално опасно за живота. Но действайки бавно и постепенно, Хармония съвершенно усвои този процес.

Отбиване от майката.
Съществуват много теории за отбиването на малкото от майката и всеки ще твърди, че именно неговият начин е най-добър. Ричард съветва да се оставя малкото в позната среда и да се маха майката. В случея с Хармония ние имахме късмет да направим това постепенно. В дива среда този прозес продължава около 6 месеца, в това време кобилата сама отблъсква малкото, карайки го да бъде по-самостоятелно. До 1 г кобилата вече може да има второ малко, затова по-големия трябва вече сам да може да се справя. В началото на проекта Хармония живееше в един бокс с майка си, в началото на ноември ние решихме да ги разделим, за начало за няколко минути, после за повече и повече, обикновенно в часовете за хранене. Това дава възможност на Хармония спокойно да хапне, при това за толкова време колкото иска. А когато е с майка си, ако не побърза няма да има никакво хапване. От декември Хармония ще има самостоятелен бокс, а ние ще започнем да работим над съблюдаването на личното пространство и уважението- основната работа от земя.

Хранене.
Правилното хранене е важно за всеки кон, но малките имат специфични нужди, които влияят на това колко здрави и силни ще пораснат. На свобода конете бродят по големи площи от пасища и инстинктивно си избират треви и растения, които са им необходими за стабилената им диета. Оказва се даже, че конете могат да се и лекуват, като избират необходимите растения. Има случей при който е наблюдаван жребец в края на силите си, измъчван от изобилие от глисти. Наблюдателите били изумени да слещнат същия жреб излекуван от самосебе си и сободен от паразити. Обаче при домашните коне, нещата стоят иначе. Първо те нямат възможност така да си попълнят диетата, и втори на тях им трябва енергия, за да се справят с натоварването което им оказваме. Ние трябва да следим конете да се хранят правилно: храната им да е балансирана и богата на витамини, минерали и др, а това си е съвсем точна наука. Конкретните препоръки за хранене, зависят от типа на коне, възрастта, типа на работа, която се извършва, обикновеното състояние на здравето му и много други фактори- така, че предлагам да оставим тази тема на експерите.

Клер Локер от Спилерс Хорс Фидс дава следната препоръка:
Когато кончето се ражда, първите няколко седмици то получава всичко необходимо от майка си. Не след дълго започва да му липсва сила и енергия, получавана от млякото, понеже качеството му се променя. За да помогнем малкото да получи необходимите аминокислини, витамини и минерали, необходими за развитие на мускулите и костите му, трябва да следваме схемата– концентриран фураж: по 0,5 кг храна на всеки месец на растеж за английските чистокръвни породи, а за по-малките коне- 0,25 кг на всеки месец на растеж.
Да отгледаш здаво конче, това си е още половината от работата. Целта на всеки конегледач е да максимизира генетическия потенциал на младото конче, така че пораствайки, той да живее дълъг и плодотворен живот.
Доброто хранене и на кобилата е от значение, тя да може да даде добър старт за бъдещия живот на новороденото. Конете носят– 11 месеца като този период можем да разглеждаме на два етапа. Ранна бременност- през първите 8 месеца и късна през последните 3.
В плане питания в первые 8 месяцев жеребости рекомендуется давать поддерживающий сбалансированный корм хорошего качества. Это поможет развитию плода, в то же время не доводя кобылу до ожирения. Единственное исключение делается если кобыла в это время кормит жеребенка молоком или если она в особенно плохом состоянии, в этом случае нужно скармливать им порцию жеребца-производителя.
През последните 3 месеца се случва 60%от развитието на плода. През това време се повишава и необходимостта от храна. Изследванията показват,че изразходването на енергия се покачва на 20%. Увеличава се също и необходимостта от протеини, калций и фосфор. Микроелементите са много важна част за развитието през последната фаза на бремеността. Необходимо е да увеличите храната до нормите за жребец-производител.
Ако имате кобила от местна порода – няма да е необходима подобна диета за нея. В този случей продължете да я хранете нормално, но я подсилвайте с витамини и микроелементи.
По време на лактация кобилата изразходва също толкова енергия, колкото ако скачаше на състезания всеки ден. Лошото хранене в този период може да се отрази негативно както на кобилата, така и на развитието на малкото. Постарайте се да осигурите нормален ръст на малкото, без резки промени и следете за това, да не го и прехраните, защото това води вече до предразположение към ортопедически проблеми (Developmental Orthopaedic Disease).

Здраве

 

Ветеринарен
На Хармония в началото й направиха инжекция против енцифалит (sleepy-foal disease), още при раждане и още една след няколко месеца. След това беше необходимо да започнем с правилна програма за ваксинация и затова др. Куиинбергър й направави ваксина против грип, ще направи повторна и след 6 седмици, а след това след няколко месеца. Важно е внимателно да се следи за изпълнението на тази програма, защото ако се направи голямо прекъсване, ще се наложи да се почне от начало целия курс. Това лошо ще се отрази, както на вашия кон, така и на вашия портфейл. Също трябва и да се даде нещо против глисти, това трябва да се случва често и с подходящи препарати.. Сега ще даваме препарат всеки 2 месеца, като редуваме марките, за да няма привикване към някой конкретен- това ще доведе до резистенция. Програмата за борба с глистите зависи от възрастта на коня, здравословното му състояние и условията на отглеждане. Винаги е добре да бъде консултирана с ветеринар.

Грижа за копитата.
Волфганг казва, че не трябва да се почва от рано. Но и най-малките трябва да се учат да дават краката си. Малка корекция, може би ще е необходима няколко месеца след раждане, за да придобият копитата правилна форма. Това също ще помогне за развитието на отношението на коня към ковача. В естествена среда копитата на малките се оформят самостоятелно. Хармония живее в бокс и се разхожда по меки поляни, затова копото й расте по-бързо отколкото може да се износи. А и тя е по-едра за възраста си, затова копитата й изглеждат с тъп ъгъл и коленете й са по-напрегнати. Малко намесване ще минимизира този ефект.

Следва продължение….

В света на конете
Перевод: Ренета П. Томова
www.taborahorses.com