Кулест цвят (Dun gene) и (Z gene) сребристата шарка при конете
Генът на кулестата окраска е разреждащ ген, който оказва влияние върху базовите цветове при конете. Той може да изсветли черният, кестенявият и алестия в тялото, но действа ограничено или почти никак върху цвета на гривата, опашката, краката и “примитивните марки”.
Класическите dun-цветове са сиво, златисто и жълто-кафяво и варират от пясъчно жълто до червеникаво-кафяво.
Конете с цвят dun винаги имат тъмна шарка по средата на гърба, а опашката и гривата са по-тъмни от цвета на тялото. Обикновено имат тъмни крака и муцуна.
Конете с цвят dun могат да проявят светло-жълт оттенък или стоманено сиво, в зависимост от базовия цвят. Гривата, опашката, примитивните марки и други тъмни петна обикновено са нюанс на не-разредения от гена основен цвят.
Генът за цвят dun се унаследява при пълно доминиране и ще се прояви във фенотипа на кон, независимо от това, дали носи един или два доминиращи dun алела в генотипа си. Този ген има много по-силен ефект от други разреждащи гени, каквито са silver dapple gene, който оказва влияние само на черен базов цвят или генът за цвят крем, който е непълно доминиращ и трябва да е хомозиготен по доминантните си алели за да бъде напълно изразен.
.
.
.
Силно характерни за ген dun са примитивните марки, които са по-тъмни от цвета на тялото, те включват:
- Дорзалната ивица
- Ивица зебра по краката
- Ивица на раменната плешка
Дорзалната ивица не е гаранция, че конят носи ген за цвят dun. Такава ивица може да се появи дори при арабските коне, в чийто генетичен фонд няма ген за цвят dun. Но това е форма на камуфлаж, мимикрия и няма отношение към dun-гена. На практика обаче всички коне, носещи ген-dun имат дорзална ивица, повечето имат ивица зебра по краката, а ивицата по раменната плешка често е слабо забележима.
.
.
.
Цвета, определян от dun гена се счита за връзка към древния външен вид на коня. Това се дължи на праисторическите пещерни рисунки, на които конят е изобразен в разцветките, характерни за dun. Също така се знае, че няколко близки вида, произлизащи от семейството на коня (genus Equus) са били с такава окраска.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
(Z) gene
Гена за сребриста шарка (Z) gene е разреждащ ген, който променя черната окраска. Обикновено разрежда тъмната грива и опашка до ленен (светложълт) цвят, а тялото до шоколадово-кафяво. Той е причина за група от окраски при конете. Най-често срещаните са черно- сребристия и кестеняво -сребристия.
Черно- сребристия има опушено бели или сребристи грива и опашка. Космената окраска е плътна, не- избеляваща , тъмно- сива или сиво- кафеникава, често изпъстрена с петна от по-светли косми.
.
.
.
.
Кестеняво- сребристите запазват червеникавите си тела, но присъствието на сребристия ген често дава шоколадов оттенък. Гривата и опашката са ленено- сребристи, по-тъмни в корените и изсветляващи към върха.
Конете с червен базов цвят като алестите и алестите с други разреждащи гени като паломино и кремело могат да носят гена и да го предават в поколението, но той няма да се прояви в окраската им.
.
.
.
.
.
.
.
Изготвил за „В света на конете“: Венета Въжарова
Източници: horse-genetics.com; wikipedia.org
Уф, dun = кулест
а за да сме съвсем точни в буквален превод dun = сиво-кафяв ;)
Ще го редактираме
В „Ръководство за упражнения по коневъдство“2009г. от Доц. д-р. Г. Бързев, предназначено за студентите от Аграрния Факултет на Тракийския Университет, по което учат и студентите от Аграрния Университет – Пловдив, цвета при конете, наречен кулест е определен така, цитирам: „Сламеножълти покривни и черни предпазни косми.“ Като по нагоре определението за предпазни косми е, цитирам: „Това са космите на гривата, челото, опашката и четките“ т.е., не е споменато нищо за дорзалната линия,линията на раменната плешка и ивиците “зебра” по краката. В статията по-горе е направена връзка с древния вид на конете и наличието на примитивни марки по тялото, характерни за фенотипната проява на този ген. Тъй като очевидно такава връзка не е направена в „Ръководството за упражнения по коневъдство“ мисля, че не е коректно да се превежда като кулест, сиво-кафяв или суросинкав, точно за да не възникнват спорни въпроси по отношение на цвета. Акцента е върху примитивните марки, характерни за този разреждащ базовия цвят ген. Сигурна съм, че съществува и литература, според която „dun” е преведен „кулест“, но това не отменя факта, че това съвсем не важи за цялата хипологична литература и в частност за академичната.