Конете НЕ са злобни или агресивни по природа животни – напротив, в много отношения те напомнят на кучетата, когато се привържат към някого. С непознати хора обаче те са много плахи, дори нервни, а големите им размери предполагат, че към тях трябва да се подхожда с внимание.
Резките движения, излизането от „засада” или в нашия случай – без да обявим присъствието си и грубото отношение са типични за хищниците – изконните врагове на конете. За да избегнем възможността да бъдем възприети като заплаха за коня, това е поведението, което трябва да се стремим да избягваме. Когато конят е вързан, той не може да избяга, което го прави нервен, щом усети нашето присъствие. За да отнемем напрежението ние трябва да направим две неща – да заявим присъствието си, било то със специфичен звук или кратък поздрав и да докоснем коня по шията или гърба – места, на които повечето коне позволяват да бъдат погалени. Някои животни отказват да бъдат пипани на определени места по тялото – често това са ушите, върха на муцуната, корема. Макар и това да не е типично за всеки кон, нашето внимание трябва да е повишено, когато докосваме коня на тези места за първи път.
Минаването под корема или шията на вързания кон не е желателно – често неволно той може да наведе глава или да подритне с крак, като така стовари мощния си череп или копито върху тялото ни и, дори без да е искал, да ни нарани. Когато се налага да се движите около коня не се притеснявайте да му говорите – това не е признак на лудост или глезене, а полезен начин да му покажете къде точно се намирате, като така го успокоявате и избягвате възможността да ви ритне или удари от изненада. Това се отнася и до момента, в който минавате зад коня – важно е да изпълните три стъпки: обадете му се, издавайки кратък звук, докоснете крупата му (задната част на гърба, граничеща с тазовите крайници) и едва тогава минете зад него. Противно на собственото ви усещане, по-близо до коня е по-безопасно – затова, минавайки зад него, не отстъпвайте назад – така ако конят евентуално ви ритне, ударът ще е много по-слаб. Един начин да спечелим благоразположението на коня е като му дадем лакомства (половинки ябълка, морков, кубче захар) от отворена и изпъната длан, за да не попаднат пръстите ни между зъбите му заедно с вкусната награда.
Нещата стоят по различен начин, когато конят е навън и не е завързан. Ако искате да го хванете, не го гонете – така активирате първичния инстинкт за бягство от хищник, а вие не бихте могли да надбягате един кон. Вместо това застанете на едно място, обърнати странично към коня. Стойте отпуснати и изчакайте той сам да дойде при вас – вроденото му любопитство рано или късно ще го накара да се доближи и да ви изследва, а и така ще спечелите доверието му. Ефектът идва от профилното разположение – хищниците винаги нападат фронтално, гледайки очи в очи жертвата си. Ако искате да спечелите един кон, никога не го гледайте в очите.
Източник: www.реtvеt.bg
Автор: Ралица Грънчарова
