Контакт с поводите, връзка – от д-р Томас Ритер, коне, езда
”Истинският контакт с поводите при обучения кон е породен чрез направлението на цялото тяло – шията по отношение на гърба, гърбът по отношение на хълбоците, така че конят да се събере в резултат на координираните усилени ефекти от ръцете и краката на ездача, и обратно – да разтегне мускулите и ставите си еднакво, постепенно при намаляване на помощите на ездача, без прекъсване плавността на движение, без олюляване и внезапна загуба на баланса си.” (B.v.Oeynhausen, 1852).
Да се научи да създава и да поддържа правилен контакт с поводите е една от най-големите трудности, които среща ученика при обучението си по езда. Една от причините за това е, че в началото всеки начинаещ си мисли, че контактът с поводите е нещо между ръката на ездача и устата на коня. Докато ученикът подхожда по този начин, той няма да може да създаде добър контакт. В действителност този въпрос е много по-всеобхватен. Контактът минава отвъд връзката с поводите и включва цялото тяло на коня и цялото тяло на ездача. Страните на коня трябва да имат контакт с подбедриците на ездача, а гърбът на коня – да търси контакт със седалището на ездача. Целият гръбначен стълб на коня трябва да се протегне към трензелата, която се представя от ръката на ездача. И без да звуча сантиментално, съзнанието на коня трябва да търси контакт със съзнанието на ездача.
Когато ездачът се качи на коня, той трябва да започне с нагласяне на седежа си. Краката се поставят в правилна позиция, тазът се позиционира правилно по вертикалата, а раменете се разполагат спокойно над седалищните кости. След това ездачът активира задните крака на коня с вътрешната част на бедрата и коленете си, или с подбедриците си и нагайка, и веднага регулира дължината на поводите така, че да може да усети всеки заден крак с ръката си от същата страна. Добре тонизираният гръб и коремни мускули на ездача свързват помощите една с друга, свързват тялото на ездача с хълбоците на коня и с трензелата, както и задницата на коня с предния му край.
Връзката между лактите и тазобедрените стави на ездача, установена с помощта на коремните и гръбните мускули, дава възможност на ездача да почувства контакта на коня с трензелата в средния отдел на тялото си. Поводите тогава се усещат като част от ръцете на ездача. Енергийният импулс, който води началото си от задните крака на коня и се предава покрай гръбнака му, през средният отдел на ездача, по протежение на горната линия на коня през задтилъка и към трензелата, се получава от ръцете на ездача и се връща посредством лактите, чрез мускулите на гърба и корема му обратно към задницата на коня. Ръцете ще се усещат сякаш също са станали част от средния отдел. Всичко, което ездачът прави в средния си отдел, ще бъде предавано, поддържано и усилено чрез ръката му. Ръката става брънка в една верига, посланик между седалището на ездача и устата на коня. И обратно, всяка помощ с повода, която ездачът подава, ще бъде подкрепена с тежестта на тялото му. По този начин може да се каже, че помощите с поводите се превръщат в помощи с тежестта, водейки до едно нараснало утежняване върху крака, към който са насочени. Средният отдел на ездача е контролният център, диригентът на оркестъра от помощи, който координира всички помощи на ездача и определя до каква степен помощите „преминават, или се пропускат”, т.е. доколко са успешни.
Има обратнопропорционална връзка между силата и ефективността на централните вътрешни мускули на тялото (средния отдел) и периферните мускули (ръце и крака). Колкото по-висок е мускулният тонус в средния отдел на ездача, толкова по-лек може да бъде контактът с поводите и краката. Колкото по-слаб е средният отдел, толкова повече ръцете и краката автоматично се опитват да компенсират с мускулна сила. Казано по друг начин: ездач със слаб среден отдел има склонност да се стиска с ръце и крака. Обратно – ездач, който общува с коня ефективно чрез леки ръце и крака, трябва да има здраво тонизирана коремна и поясна мускулатура, гъвкави тазобедрени стави и еластична, но устойчива връзка между сгънатите лакти и таза.
Ако средният отдел е твърде отпуснат и нестабилен, той става като една Черна дупка. Тя поглъща всеки постъпващ енергиен импулс и всяка помощ, но не предава нищо в нито една посока, т.е. не предава изтласкването на коня напред към трензелата, нито помощите на седалището и поводите обратно към задните крака на коня. Стегнатите тазобедрени стави на ездача блокират и прекъсват потока на енергията.
В допълнение, ръцете на ездача могат да бъдат устойчиви, леки и независими, само ако са „закотвени” чрез централните мускули и бедрата, така както клоните на дървото са закотвени чрез ствола и корените му. Без тази опора за тежестта на тялото, ръцете на ездача винаги ще бъдат вдървени и тежки, а ефектът от техните помощи ще се ограничава само до устата на коня. Помощите ще спират в задтилъка, шийното прикрепяне или шията, защото гърба на ездача (както и този на коня) не предава никакви енергийни импулси от задницата към предния край на коня, и обратно. Не може да има някаква връзка чрез гърба на коня, ако няма връзка първо чрез кръста на ездача. Ездачът трябва да води чрез пример и в това отношение.
Една тежка ръка по никакъв начин не се ограничава до ръка, която дърпа назад или която оказва голямо тегло. Ръка, която задържа твърде дълго без освобождаване е също тежка, дори и ако контактът сам по себе си се равнява само на една унция. Мъртвият контакт с повода (обратно на живия, комуникативен контакт) е тежък – дори и ако възлиза само на една малка частица. Ако седежът на ездача е слаб, конят може освен това да възпрепятства ръката като се обляга на нея, което винаги има успех в по-нататъшното дебалансиране на неустойчивия ездач.
Ако седежът на ездача е уравновесен и стабилен, със силен среден отдел, „електричеството е включено”. Ездачът усеща, че неговите седалищни кости са свързани не само с гърба и поясницата на коня, но също и с предния му край и трензелата. По същата причина ръцете са свързани не само с предния край (трензелата), но също и с гърба и задните крака на коня. Това обяснява малко по-ясно как ездачът е способен да въздейства на контакта с поводите чрез седалищните си кости (и краката), и на задните крака на коня чрез поводите. Контактът с поводите става по-лек, когато подбедриците стимулират задните крака да се повдигнат от земята, по този начин оттегляйки базата на опора за всякакво облягане на повода (трензелата). Задните крака на коня ще се сгъват повече в горните стави, когато пръстите на ездача се затварят за кратко около повода при полуспирането.
Един ездач със силен среден отдел няма да бъде избутан от мястото си, без значение колко усилено конят може да подхвърля задницата си и да тика срещу седалището на ездача. Като последица, поясницата на коня ще отстъпи рано или късно. Гърбът на коня намира нужната опора в задните крака и започва да се повдига и люлее. Конят започва да развива силна топ-линия от опашката до ушите.
Всеки може да направи експеримент с това. Ако се отпуснете в средния си отдел ще откриете, че конят започва да се обляга на ръцете ви защото бързо губи стойката си, особено ако се свиете напред. Ако изопнете средната част на тялото си и позиционирате раменете, седалищните кости и петите по вертикалната линия, ще почувствате, че конят добива отново баланс и осанка, което се трансформира в един лек контакт с поводите.
Конят трябва да отговаря на същите изисквания както ездача, за да се създаде добра връзка и контакт с трензелата. Съществуват две главни препятствия, които могат да попречат на това: стегнатост, която блокира енергийния поток, и фалшиви сгъвания, които са като течове в градински маркуч.
Тези обяснения показват, че развитието на добра връзка и контакт с поводите изисква от ездача да бъде силен и добре свързан в своите централни (дълбоки) мускули, докато в същото време е гъвкав и отпуснат в периферните си мускули. Конят трябва да бъде освободен от цялото напрежение в тялото си, а фалшивите сгъвания (където и да е в тялото му) трябва да бъдат предотвратявани. Човек дори би могъл да дефинира връзката с коня като резултат от липсата на скованост (енергийни блокажи) и на фалшиви сгъвания (енергийни изтичания).
by Dr. Thomas Ritter
Превод: Д. Христова
