Полуспиране при езда,
От обща, теоретическа гледна точка, полуспирането цели подобряване флексията в тазобедрената и скакателната стави на задния крак, към който е насочено. Това повишаване флексията на задницата може да бъде използвано за постигане на специфични цели:
1. Низходящ преход от по-висок към по-нисък алюр.
2. Низходящ преход от по-удължен към по-събран ход.
3. Забавяне на темпото.
4. Повишаване степента на събраност на коня.
5. Подобряване или възстановяване на баланса.
6. Даване на сигнал или подготвяне на коня за предстоящо искане.
Отговорът на въпроса за основните цели на полуспирането изисква и отговор на въпроса кога и как да го прилагаме, защото помощите на ездача могат само да съпровождат и да подкрепят естествената последователност на стъпване на коня, подчертавайки отделните аспекти на хода. Полуспирането е добър пример за илюстриране на тази мисъл.
Докато задният крак е върху земята пред вертикалата, той носи тежестта на коня и ездача и се сгъва (в зависимост от еластичността на хода и тренировъчното ниво) повече или по-малко в тазобедрените и скакателните стави. В същия момент, задноколенните стави се отварят.
Веднага щом задния крак мине вертикалата, той престава да носи и започва да изтласква. Задноколенната става се сгъва, докато тазобедрената и скакателната стави се разгъват.
Логичното заключение от тези обяснения е, че една помощ, предназначена да сгъне по-изразено тазобедрената и задноколенната стави, може да бъде успешна и да „премине” само когато е приложена в момента, в който задния крак е способен от биомеханична гледна точка да изпълни това изискване – т.е. когато той е върху земята пред вертикалата.
Задният крак, който е зад вертикалата е протегнат, и по тази причина винаги резистира срещу полуспирането. Ако полуспиранията бъдат прилагани в неподходящ момент, те може да причинят хронично разширение на сухожилните обвивки или ставната капсула, и подуване на ставите (шпат) в дългосрочен план.
Човек може да види, че подходящият момент за прилагане на полуспирането е доста кратък. Доколкото са засегнати техническите детайли на неговото приложение, полуспирането е съставено от няколко различни елемента, които могат да бъдат комбинирани в множество различни нюанси:
1. натиск на страничния или диагоналния повод;
2. повишаване мускулния тонус на коремната и гръбната мускулатура на ездача;
3. увеличено обгръщане с коленете и бедрата, за да се „закотви” полуспирането;
4. лек натиск с пръстите на крака върху стремето от същата страна.
Особено важно е горната част на ръката и лакътя от страната, от която се прилага помощта с повода, да са добре свързани с тялото, за да създадат тясна връзка както между предницата и задницата на коня, така и между самите помощи. По този начин тежестта на тялото на ездача подкрепя натиска от страна на повода. Старите майстори биха казали, че ездачът взима назаем тежестта от главата и шията на коня, и я изтиква към задницата му. Помощите с повода се превеждат като помощ с тежестта, посредством средния отдел на ездача. Еднакво важно е седалищните мускули на ездача да остават отпуснати. В противен случай конят ще снижи гърба.
След прилагането на полуспирането, ръката, китката и предмишницата на ездача трябва да се отпуснат напълно, така че конят да не започне да се стяга в областта на долната челюст и връзката с шията.
След полуспиране, често е полезно да се стимулира коня с подкарваща помощ, така че да няма загуба на енергия.
Превод: Д. Христова
Автор: Томас Ритер
Източник: www.classicaldressage.com
