Преподаване и научаване
Ако сте новодошъл в класическата обездка, вие вероятно имате това, което в дзен-будизма се нарича „съзнание на начинаещ”. Надявам се, че тези които имат повече опит, също ще запазят това отношение, за което Шунриу Сузуки казва:
„В съзнанието на начинаещия има много възможности, но в това на експерта са малко.”
Това означава, че съзнанието е отворено, склонно да слуша, да се учи и да си служи с идеи.
Когато сте доказан ездач (може би някой, който е яздил с успех на шоу-арената в продължение на много години), това може да е много трудно – когато сте достигнал определено ниво (особено във вашето собствено съзнание) да се върнете назад и отново да изучите основите! Може да осъзнавате, че нещо не е наред в ездата ви, но да възложите доверие в способността на друг човек да диагностицира проблема, е огромна стъпка. Може да е изключително трудно за зрял човек да се върне назад и да бъде начинаещ; до голяма степен същото е и за кон, който е прекарал години на неправилно обучение – да приеме лекотата на помощите, която класическата обездка изисква. Не бих очаквала кон, който е бил язден със силови методи, да разбере принципите на класическата обездка за една нощ – не повече, отколкото ездачите с дълбоко вкоренени навици в ездата си. Това изисква време. Време да се изградят наново неврологичните пътища, за да бъде накаран мозъкът да си каже:
Конят е направил Х, вашето нормално действие е да направите Y, сега трябва да използвате Z и да го направите инстинктивно, без действие на активната мисъл както тук. Например, навлизайки в завой вие усещате, че вътрешното рамо на коня пада навътре – ако трябва да формулирате всички мисли върху това какво трябва да направите, за да го върнете отново в равновесие, преди наистина да го направите моментът вече ще е отминал, и сега коня може да пада върху външното си рамо.
В ездата използването на съзнателната мисъл за възстановяване на минал опит и пренасянето му към настоящия момент, е бавно и неудобно. Това е така, защото съзнателната мисъл (т.е. начинът, по който обработваме говоримия език) е дейност, ангажираща лявото полукълбо на мозъка, което е свързано с линейното или прогресивно мислене. Ние можем да мислим само за едно нещо в даден момент. Спомените в дясното ни полукълбо (т.е. паметта за чувства, движение и т.н.) функционират холографски, което означава, че можем да обработваме информация едновременно на много нива.
Много ездачи се страхуват да опитват, защото се боят от неуспех. Но да правим грешки е съвсем в реда на нещата. Конете са много незлобливи създания и лесно прощават, когато искрено се опитвате да получите нещо по правилния начин; обратно на случаите, когато мислите, че знаете какво правите и насилвате коня да направи нещо, което той (поради една или друга причина) не може да изпълни.
По-възрастните ездачи може да не се чувстват комфортно с инструктори, които са много по-млади от тях. Младите ездачи често се чувстват неудобно, а също и някои по-възрастни (чувстват се като в училище?), когато им казвам да питат, ако съм казала нещо, което не им е съвсем ясно. Някои хора задават въпроси, обсъждат и анализират всяка нова информация, която им дам – и аз обичам това отношение! Някои инструктори със сигурност мразят да бъдат непрекъснато разпитвани – дали защото не са сигурни в своето знание? Някои инструктори казват, че учениците не трябва да питат за нищо, което учителят им казва; но аз смятам, че това произхожда от провеждането на групови уроци, където може да отнеме твърде много време, ако всеки започне да пита за всичко – още една причина, поради която не водя групови уроци. А ако не можеш да намериш смисъл в това, което ти се казва, как ще успееш да го приложиш на практика?
Но предприемането на първата стъпка, след като сме признали, че нещо не е наред, е нещо голямо. Към кого ще се обърнете? Ще отидете ли при „квалифициран” учител? При някое голямо име? Успешен местен състезател? Как ще разберете, че това което ви учат е правилно?
Знам от опит, че не можете да се научите да яздите по-добре само от четене на множеството книги за езда, които съществуват на пазара (или в интернет). На първо място, ако не усещате какво правите погрешно, как може да очаквате да се усъвършенствате?
Повечето текстове изглежда разчитат на следното: поставете краката там, използвайте ръцете по този начин, и хоп – ще можете да правите полуспирания за нула време! За щастие, започват да излизат книги писани от хора, които са запознати с човешката и конската биомеханика. Също така се преиздават и много от старите класически текстове. Тези книги са навлезли много по-дълбоко в нещата „как и какво” и са създали Мислещи ездачи. А съвременните текстове показват, че вместо да правим нещата по различен начин, ние трябва да се върнем отново към онези коректни основи. Да цитирам Мери Уонлес:
„В процеса на откриването какво изглежда и се усеща като „правилно”, ние се борим с:
Това, което си мислим, че правим;
това, което наистина правим;
това, което знаем, че би трябвало да направим.
Корекциите, които мислим, че би трябвало да направим и да приложим на практика.
Промените, които всъщност трябва да направим, за да приведем нашата работа към най-ефикасния класически начин на езда според идеалите, без значение коя школа следваме.”
Или както Фредерик Александър (основателят на Техниката на Александър), чудесно се изразява:
„Правилното нещо е последното, което бихме направили, оставени да решаваме сами, защото това ще е последното, което бихме си помислили, че е правилно да се направи. Всеки иска да е прав, но никой не спира да помисли дали представата му за правилното е вярна. Когато хората грешат, нещата, които са правилни, на тях им се струват със сигурност погрешни!!!”
Ездата е свързана с кинестетиката (сетивата, с които усещаме топло, студено, натиск и как е разположено тялото ни в пространството). Когато някой мускул или става се движат, към мозъка се изпраща импулс, който го информира за положението на крайниците и относителната им позиция спрямо други мускули, мускулни групи и стави. Но това усещане понякога е неточно. В ездата може да сте убедени, че сте седнали с изправена и стабилна стойка, докато в действителност наблюдаващите могат да видят, че сте очевидно в несигурен наклон напред или назад.
(Като бърз експеримент върху този неуспех (понякога) на сетивата: затворете очи и повдигнете напред едната ръка под ъгъл 45 градуса, докато снижавате другата ръка на 45 градуса. Изчакайте 10 секунди и отново приведете ръце на височината на раменете. Отворете очи).
Когато аз се появя на сцената и започна да нагласявам тялото ви към идеалното вертикално разположение на рамо – тазобедрена става – пета, вашият мозък няма да реагира, казвайки: „Хей, това е страхотно! Сега седиш наистина добре, с отлично балансирано тяло”. По-вероятно е той да си каже: „Уоу, чакай малко – ще паднеш напред (респ. назад) всеки момент, сега си твърде далеч от нормалната си позиция”.
И точно там е въпросът – мозъкът не регистрира правилното или грешното, той регистрира разликите.
Учителите също трябва да приемат, че хората се учат по различни начини. Вие познавате ли начина, по който се учите най-добре? Дали сте:
Визуален тип – трябва да видите как се правят нещата, за да ги разберете.
Слухов тип – учите се само когато слушате някой да ви обяснява.
Кинестетичен тип – имате нужда да го усетите, да пипнете, за да се окаже ефективно за вас.
ПРОГРЕСИВНО РАЗВИТИЕ НА УМЕНИЯТА
Необходимо е да си дадете сметка за това къде се намирате в процеса на придобиване на ново умение. Когато се залавяте с научаване на ново упражнение, вие още веднъж се връщате в положението на начинаещ. Това води със себе си непривична непохватност, тъй като трябва съзнателно да мислите за всеки компонент на помощите, изискващи се за получаване на рамото-вътре, полупристъпване и т.н. Тъй като до този момент сте се чувствали като опитен ездач, това може да доведе до долина или плато в ездата ви. Някои хора, веднъж преминали етапа на „начинаещ” ездач, не очакват да преживеят отново тези моменти на безпомощност, и техният напредък може да бъде задържан от собственият им страх да не направят грешка. Грешките са важна част от процеса на научаване и докато можете да ги признавате и коригирате, няма нанесена вреда.
Да речем, че сте достигнали долина в ездата си и се обръщате към нов учител, за да ви помогне да я преодолеете (нещо често срещано). В продължение на няколко месеца изглежда, че всичко се получава добре. Вашият учител прави някои дребни корекции в стойката ви и конят ви се подобрява с тях. След това, когато започнете работа в нови области от ездата си, вие започвате да се чувствате непохватни, сковани и глупави. Имате чувството, че губите контрол над ездата си, и обичайния резултат от това е да се усъмните в способностите на учителя си и да се преместите при нов учител.
Обаче трябва да осъзнаете, че с упражняване едно ново умение става по-лесно, по-малко уморително за мозъка и тялото, и отговорът на коня ви ще се подобрява, тъй като и вие ставате по-добри. Никой не обича да се чувства непохватен (или глупав), но е факт, че ума и тялото се вцепеняват, когато се опитват да се интегрират в едно непривикнало движение – спомнете си как сте се учили да шофирате.
Запитайте се дали умението, което развивате, ще ви доведе по-близо до целта ви? Как ще ви помогне това в ездата? Настоящите ви очаквания от себе си (или от коня ви) реалистични ли са по време на тази фаза на приспособяване? Какво би било реалистично като очакване от изпълнението ви в този момент?
Една заключителна мисъл, както за учителите така и за учениците – за онези моменти, когато това, което е било дадено като инструкция, не е онова, което е било изпълнено при ездата:
„Знам, че вярваш, че си разбрал това, което мислиш, че казах, но не съм сигурен дали осъзнаваш, че това което си чул, не е онова което имах предвид.”
Автор: Сю Морис
Източник: www.classicaldressage.co.uk
Превод: Д. Христова
