Rollkur (Ролкюр) – Част 7
Негативните ефекти на свръх-извиването на шията на коня
ЕЗДА ОТПРЕД НАЗАД – ЧРЕЗ РЪЦЕТЕ
Източник – https://horses-bg.net
Холандски ездач по обездка
Да подходиш към рамката на коня откъм предния му край, е като да боядисаш тесто хляб в кафяво, за да го направиш изпечено. Просто става въпрос за неправилния начин. Това е като да се опитваш да имитираш крайните резултати чрез докарване на външен вид, а не чрез развиване на необходимите предпоставки за това. Помощите с поводите са факт в обездката, няма как да се заобиколи това. Някои от по – строгите „пуристи” едва признават, че ръцете имат изобщо някаква роля в обездката, но отричането на помощите с поводите е, разбира се, еднакво погрешно. Отпускането на челюстта, постановката навътре, огъването и т.н. – всички те се правят с помощите на ръцете. Така че, не става въпрос за това.
Става въпрос за начина, по който конят работи. Енергията, ритъма, баланса и събирането се генерират от задницата (хълбоците). Качеството на работа на задницата влияе върху качеството на работа на целия кон. Въздействието на останалата част от коня върху задницата е буквално несъществуваща, освен ако конят не работи правилно откъм задната си част още от самото начало. Така че, обучението трябва да започва със и да продължава да се занимава с качеството на работа на задницата. Без това, човек може да огъва и извива, разтяга и освобождава всяка част от коня, а качеството на работа въпреки това няма да се подобри. Повечето опитни в ролкюра ездачи знаят това. Ето защо те често удължават тръса и галопа експлозивно напред; това е и причината за стремителното каране на среден тръс, работейки да получат „активна задница”. Тъй като конят трябва да съкрати мускулите по долната страна на шията си при тази работа, и понеже вниманието му отива назад към гърдите или коленете му, такива коне трябва да бъдат подгонвани напред, за да станат активни отзад.
Експлозивно напред, докато е свръхогънат
СИГНАЛИЗИРАЩ ПОДЧИНЕНИЕ
Един кон показва своето по-ниско положение към друг кон чрез снижаване на главата. Колкото по-ниско е главата, толкова повече подчинение има. Това важи и в другата посока – ако наведете главата на коня, той се чувства по-нисшестоящ. Това може да бъде начин за управляване на взаимоотношенията между кон и ездач. Може също да е начин за отнемане от коня на неговата гордост, в зависимост от степента, в която се извършва.
.
ЗРИТЕЛНО ПОЛЕ
Ясно зрително поле на коня с глава поставена на отвеса
Конят е много зависим от това да може да наглася главата си, за да фокусира своето зрение на различни разстояния. Кон, който гледа нещо на хоризонта, повдига носа до почти хоризонтално ниво и гледа покрай гърба на носа си. Когато конят се фокусира върху нещо наблизо, той сменя ъгъла с доближаване до вертикалата и гледа право напред – на 90 градуса спрямо носа си.
Ясно зрително поле на коня с глава напред, надолу и навън, по отвеса
Алисън Харман (ездач и невробиолог), Западноавстралийски университет: “Зрителното поле (при конете) се простира по посока на носа им. Вместо да бъде пред главата им, така както е при нас, то всъщност е надолу към носа им и донякъде по посока на земята. Над и под носа си, конят просто не би могъл да вижда.” (Catalyst: Riding Blind – ABC TV Science)
Ясно зрително поле на коня с глава държана зад вертикалата
Когато конят е накаран да държи глава доста зад вертикалата при дълбоко поставяне или ролкюр, това означава, че той в най-добрия случай вижда на фокус земята непосредствено пред краката си. Може ясно да видите това при коне, прескачащи препятствия, които приближават препятствието с шия, свита навътре. Когато ездачът най-накрая позволи на коня да изправи глава, той осъзнава, че отпред има препятствие. Ушите му се насочват напред и той търси препятствието. За разлика от това, ако ездачите задържаха коня свит навътре, конят не би различил ясно препятствието, понеже не може да го види и защото това ограничава свободата му на движение.
Има много какво да се каже за ездата напред, когато конят се язди дълбоко поставен. Проблемът е, че конят не може да вижда напред и затова има трудности да мисли за движение напред.
ЕФЕКТИ ВЪРХУ ШИЯТА НА КОНЯ – S-КРИВА (ИЗВИВКА)
Нормална извивка на тръбнака при кон, с шия в естествено положение
Формата на шията е това, което най-видимо се повлиява при езда дълбоко и свито, тъй като тя се използва като инструмент за огъване нагоре на тежкия гръб и/или извеждане на коня от равновесие. Шията е много подвижна и повечето коне могат да хапят собствените си гърди, страни или бутове, ако направят усилие. Прешлените на шията нямат спинални израстъци както тези в гръдната част и гърба, и работят малко като верига, бивайки много мобилни в повечето посоки. Мускулите са прикрепени директно към телата на прешлените.
Гръбначният стълб на шията не следва нейните контури, погледнато отвън. По-скоро, той е S-образен вътре в шията. В основата на врата, гръбнакът слиза доста ниско; след това се извива нагоре, за да завърши близо до горната част на шията при тила. За конят е естествено да има тази гръбначна извивка на шията, и макар че тя варира леко при различните коне, в общи линии е една и съща. Тя може обаче да бъде променена посредством трениране или липсата на такова.
Общо взето може да се каже, че кон показващ повече от долната страна на шията си, има по-ниско поставена основа на шията. Той обикновено има и силно изпъкващи мускули по долната й страна, но тези две неща вървят заедно. Ако мускулите, поддържащи нагоре основата на шията са слаби, тя хлътва. Мускулите от холката до задтилъка имат водеща роля, а подшийните стабилизират и спират изпъкващата основа от прекалено издаване.
Увеличена извивка в долната част на шията – кон, разположен над повода
По-голямата дъга на S-кривата в основата й по същество скъсява шията. В обездката се обръща много внимание на „заоблянето” на шията. Но това тук не е извивка, която човек би искал да увеличи, по-скоро обратното. Гръбначният стълб на шията по-скоро би трябвало да се изправи, отколкото да се извие – т. нар. телескопираща шия. Външната страна на шията е тази, която се извива на външен вид. Долната извивка на гръбначния стълб се повдига и изправя, горната му част остава приблизително същата, а между най-горните прешлени и черепа пълното отпускане на мускулите позволява главата да падне на мястото си. Мускулите около холката и пред нея подпомагат повдигането на основата на шията, докато те от своя страна са подпомогнати от един активен гръб.
Изправяне на гръбнака/удължаване на шията, което идва от правилна работа и способност на коня да поддържа сам стойката си
По такъв начин формата на шията на коня е добър показател за това колко добре конят използва гърба си. Целта е конят да направи това „разтягане по горната линия” както през гърба, така и през шията.
Ако искате да научите един кон да повдига основата на шията си, за да изправя гръбначния стълб, да повдига гърба и т.н., най-лесният и най-продуктивният начин да се направи това, е като се язди конят с тенденция за „напред-надолу-навън” на главата и шията, произлизащо от активно подлагане със задните крака на коня.
Сега, аз описах само тенденцията. Това не означава, че младият кон трябва да бъде язден с нос към земята, ровейки като прасе. Не. Трябва да има само тенденция за напред-надолу-навън. Конят трябва да търси протягането навън, но без действително да го прави. По-скоро да осъществи контакт с трензелата и да остане там. Простата тенденция кара този механизъм за повдигане на врата да работи. Като начало, колкото по-силен и по-добре трениран става коня, толкова по-добър е ефекта. Мускулите по горната страна на шията работят при тяхната средна дължина, а мускулите по долната й страна са неангажирани. Главата пада отпусната от първия прешлен; няма нужда да бъде нагласяна чрез мускули, а просто да виси от собствената си тежест.
Източник – https://horses-bg.net
следва продължение……..
Превод: Д. Христова
