Rollkur (Ролкюр) – Част 8
ЕФЕКТИ ВЪРХУ ШИЯТА – ШИЕН ЛИГАМЕНТ
Шийният лигамент е разтеглива връзка, която върви от задната част на черепа към холката
Източник – https://horses-bg.net
През 2000г. ветеринарят Хорст Вайлер (Horst Weiler) завърши своето проучване върху заболяванията във и около залавните места на сухожилията и връзките (лигаментите) при конете. То беше публикувано на немски като “Insertionsdesmopathien beim Pferd” от FN-Verlag, и може да бъде поръчано през интернет за 39 евро. Интересно четиво е.
В своето проучване той открил, че 80% от конете използвани за обездка и прескачане, имали поражения около залавното място на шийната връзка за главата. Конете използвани за разходки, рисаци, понита, тежковозни и др., имали такива наранявания в много по-малка степен или ги нямали изобщо. Уврежданията се състоели от костно натрупване в мястото на инсерция (залавяне) по задната част на черепа, костни възелчета вътре в лигамента, минерализация на връзката и т. н. Всички те са неизбежен резултат от прекалено напрежение и възпаление, понеже тялото се опитва да подсили застрашените от разкъсване участъци.
В статия на холандското списание Bit през 2003г. (Het Knikje – Overbelasting van de nekpees), отговорът на Вайлер на въпроса какво причинява претоварването, идва почти като шок за ездачите по обездка – това става когато конят прави високо търсената флексия в задтилъка при обучението по обездка. Свръхизвиването, ездата дълбоко и извито, с брадичка почти върху гърдите или зад отвеса, е причината за проблемите според него.
Този конкретен тип увреждания се причиняват от теглене/дърпане, напрежение от усукване или извиване върху залавното място на лигамента. Сега, не забравяйте, че всички коне пасат и те правят това с нос „опрян в земята”. Но конете, които не се използват за обездка/скачане, имат нормални рентгенографии на черепа. Тези коне също пасат, така че обикновеното навеждане на главата надолу очевидно не е вредно. Разкъсващото действие върху лигамента вероятно възниква, когато ездачите налагат крайна флексия в задтилъка, извиват конете с нос към гърдите и работят по този начин с тях многократно за продължителни периоди от време, или когато теглят силно, докато го правят. (Списание Bit, 2003, бр.98.)
Когато конят е протегнат напред-надолу-навън, шийния лигамент не е толкова разтеглен, но мускулите повдигащи холката, са удължени. Когато конят е извит зад вертикалата/„дълбоко” поставен, шийния лигамент е разтегнат, но не и мускулите. Инсерцията също променя ъгъла си спрямо задната част на черепа.
В голяма част от литературата и проучванията, написани върху метода “Long & Low”, ездачи, треньори и ветеринари се опитват да обяснят как снижаването на главата оказва тракция (теглене) върху шийния лигамент за повдигане на холката и гърба. Това е едно от най-разпространените погрешни разбирания на конската биомеханика в наши дни. Не шийният лигамент, а мускулите са тези, които трябва да оказват тракция върху холката и да повдигнат торакалния гръбнак!
Залавното място в задната част на черепа (в синьо)
Представете си напрежението, на което би била подложена тази относително малка, въжеподобна структура и нейното залавно място в задната част на черепа, ако трябваше да тегли тежестта на гърба на коня и на ездача отгоре му. Тя е около 3-4,5 см дебела при залавното си място и изтънява до 1,5-2 см само два инча по-нататък. Тя просто не е създадена да работи по такъв начин.
Истински тревожната част от изследването на д-р Вайлер е, че абсолютното болшинство от конете, използвани при проучването, не са били клинично диагностицирани като имащи проблеми, специално в задтилъка. И все пак, изглежда те имат доста тежка осификация в залавното място (инсерцията), понякога изпъкваща на 2-3 см навън!
Допълнително костно натрупване в областта на инсерцията на черепа
Този тип повтарящо се нараняване обикновено не се проявява видимо или като болка при палпация, тъй като малко хора палпират (натискат с пръсти) коня при задтилъка. То очевидно е бавна, ниско интензитетна дегенерация в участъка на инсерция, и това което би могло да усъмни човека, е тъпата постоянна болка (като артрита и спондилита в гръбнака при хората). По този начин то минава незабелязано или се проявява като неохота, клатене/тръскане на главата, скованост, лошо поведение или нещо подобно, и никога не се третира като онова, което е всъщност; тренирането никога не се подлага на преоценка и конят просто се научава да се справя с това.
Често пъти тъпата възпалителна болка бива временно облекчена от физическата дейност, тъй като активността предизвиква освобождаване на ендорфини в тялото. Както при всички други неправилни тренировки, ендорфините отнемат остротата на болката, която идва от съпротивата, от прекаленото усилие, напрежението и т.н. Но тя се проявява в нежеланието на коня да се отпусне по време на следващата тренировка. На много високо тренирани коне им трябва цяла вечност за да загреят, защото човек трябва да работи върху всички малки съпротиви, които конят провявава в самозащита, за да спре болката или увреждането.
Урок по физика
Лостовото действие на дългата глава кара 18 кг да се превърнат в 90 кг в задната част на главата
Gerd Heuschmann:
“Да разгледаме три точки: Първата е прикрепянето на шийния лигамент към основата на конския череп точно зад ушите. Под нея е атланто-окципиталната става, където последният шиен прешлен се свързва с черепа. Третата е в ъглите на устата, където лежи трензелата. Ако проучите внимателно тези три точки ще видите, че те също както главата и шията, следват принципите на лостовото действие. Това означава, че ако имате 18 кг в ръцете си например, тези 18 кг създават многократно приложена (компресивна) сила в мястото, където шийния лигамент е прикрепен към черепа на коня. Сега вече ще разберете също и защо постоянното влияние от такъв тип причинява увреждане в тази точка.” (Functional Anatomy of the Horse – The Back, by Dr. Gerd Heuschmann)
“От физиотерапевтична гледна точка, дълбокото и извито поставяне е ОПАСНО, особено за млади коне при тренировка. В тази позиция, шийният лигамент на коня бързо става свръх-натоварен (за по-малко от минута!), което за кратко време води до разкъсване на тъканта. Шийният лигамент е фиброзна, нееластична тъкан, която лесно се уврежда и е трудно или невъзможно да се възстанови. Хроничните проблеми често са като епидемия при конете с такова нараняване.” (Аманда Андерсън, терапевт)
Източник – https://horses-bg.net
следва продължение……..
Превод: Д. Христова
