Ролкюр при ездата – Част 6

ROLLKUR (РОЛКЮР) – Част 6 Коне, езда и още нещо…
Методите Deep’n’Round и начините на превиване „пречупване” на шията в обучението при съвременната обездка
Източник – https://horses-bg.net
МЕТОД ЗА ПОДЧИНЕНИЕ

Свръх-извит + свръх-темпо, с накланяне навътре в противовес на центробежните сили

Има хора, обяздващи коне или превъзпитаващи ги (обучаващи ги наново), които кордират трудни коне с торба на главите и отпускат кордата, докато конят я настъпи или се закачи с предните крака и падне. Тогава те изтичват и сядат върху главата на коня. В такава ситуация конят не може да направи нищо. Той научава, че трябва да предаде отговорността за живота си на човека. Конят се отказва до голяма степен от своите инстинкти за бягство. Често това се използва като последно средство с коне, чието доверие в хората е напълно унищожено. За някои съсипани коне въпросът опира или до това, или до касапина.

Би било грубо да сравняваме ролкюра с такъв метод, но има някои прилики. Конят бива физически възпрепятстван от коригиране на собствения си баланс и отговорността за начина, по който се движи; така че рано или късно той се научава да се подчинява на ездача и да приема загубата на равновесие и допълнителното усилие в крачките си, защото не може да направи нищо по въпроса. Тъжното е, че много съдии изглежда не забелязват загубата на баланс дотогава, докато главата на коня остава надолу. Или това дали балансът е върху предницата като правило, а не като изключение.

Загряване в дълбока позиция, 2005

Едно от главните преимущества на този метод е, че той дава много лесно управляем кон на състезателната арена. Получавате кон, който се съгласява да върви напред върху предницата си, и да не се обляга на ръцете ви или да подмята глава, когато загуби баланс или се умори. На пръв поглед изглежда, че всичко върви гладко и “баланса” никога не се губи, а гъвкавостта и подчинението ясно се доказват в последователното “отдаване” към помощите на ездача.
Но когато позата на коня е компрометирана по такъв начин, той ще страда от загуба на баланс вероятно дори по-често, отколкото ако държи главата и шията си в една по-естествена позиция. Той просто ще се научи да губи баланс и да не реагира на това – да не подхвърля глава, да не губи ритъм, просто да върви с усилие напред.

Без размахване на опашката

Мнозина от отлично-яздените, но ролкюр-тренирани коне не размахват опашка много, не правят физиономии през цялото време и изглеждат доста спокойни в своя емоционален израз, докато са на състезателния манеж. Това, би могъл да твърди някой, е защото те в действителност намират за лесно да правят нещата с глава в нормална позиция и да могат да изпозват шията си до известна степен. В сравнение с това как са обикновено тренирани, изявата на състезанието е фасулска работа! Кой знае колко размахват опашки през време на тренировката у дома?

Не непременно свързано с ролкюра, но по-скоро при състезателната езда като цяло, са били направени няколко изследвания за нивото на тревожност при конете у дома, по време на тренировка – в сравнение със случаите, когато са на състезание. Обратното на това, което човек би повярвал, много коне са били по-спокойни на състезателната арена, отколкото у дома си при тренировка. Било предположено, че конете не се бояли от наказание на състезателната арена, но вероятно са се страхували у дома. Те са научили, че ако нещо се обърка на състезание, вие няма да ги карате да го правят отново и отново, както бихте го направили у дома, по време на тренировка.

ДА ДОСТИГНЕШ ПРЕДЕЛА

Загряване в дълбока позиция, 2005

Екипът Грюнсвен/Янсен обясняват в интервюта, че те използват метода „ниско-дълбоко-свит”, за да направят нещата по-трудни за конете си. В едно интервю те казват, че ако тренираш кон да прави неща много по-трудни, отколкото тези показвани на състезанията, конят ще премине изпитанието когато е на манежа. Ако тренираш рамото-вътре, но вместо това го правиш дълбоко, с брадичка към рамото и на среден тръс, конят ще „танцува” по време на обикновеното рамо-вътре на състезанието, защото му е много по-лесно (в сравнение с първото). Това е средство за достигане на предела, и след това на още малко отгоре.
Моето мнение е, че ако учиш кон да прави движенията извън равновесие, конят ще приеме да извършва всички движения на състезателната арена извън равновесие, без съпротива или противопоставяне. А извършването на трикове извън равновесие и без съпротива може да заблуди всекиго да повярва, че нещата се получават страхотно. Дори и съдиите.

ДИАЛОГ ИЛИ МОНОЛОГ – ГРЕШКАТА КАТО ИНСТРУМЕНТ

Загряване в дълбока и извита позиция

Обездката е диалог между двама участници, които трябва да се разбират един друг, за да могат да се упражняват и усъвършенстват, да работят заедно в хармония. Конят е зависим от помощите на ездача и неговите сигнали, за да знае какво да прави; а ездачът е зависим от обратната връзка с коня, за да може да нагоди своите помощи, да коригира баланса, ангажирането, гъвкавостта и умората при коня. Ездачът старателно учи конят да отговаря на помощите по определен начин, а конят прилежно се учи да прави това. Но за да може ездачът да знае и планира как да обучава коня си във всеки един момент, той трябва да усеща как конят отговаря на помощите, движенията и упражненията с баланс, ангажиране, гъвкавост, и кога става твърде изморен. По такъв начин, излизането над повода или търсенето на опора в ръцете на ездача може да е сигнал за загуба на равновесие, загуба на ангажиране, напрегнатост или неспокойствие, и може да е много полезна информация за ездача.

Добър баланс, заобляне и събиране без ролкюр

Тази информация може да бъде добита само ако конят е свободен да я изразява, чрез езда при „условна свобода”. Чрез езда на коня в една рамка, където той трябва охотно да се подчинява, вместо да бъде хванат в капана на рамка, при която няма избор, освен да се предаде пред изискването.

Клаус Балкенхол казва, че някак е по-лесно за ездача „да не губи гърба”, когато язди коня прекалено свит, и че това блазни ездачите, които искат да им бъде комфортно и лесно. Но също, че цената обикновено идва във вид на липса на ангажираност и отзивчивост. Той с право твърди, че се изискват много повече бдителност и мислене, за да се постави задтилъка като най-висока точка.
Клаус Балкенхол (Dressage Today, May 2003) продължава: “Често ездачът ще забелязва повече отбягвания (носа пред отвеса и нагоре), но те предоставят на ездача информация. Може би конят е неспокоен, защото е уморен и се нуждае от пауза за почивка. Може би задтилъка не е най-високата точка поради липса на ангажираност. Може би няма достатъчно връзка между задния и предния му край, през горната линия.”

Без значение дали позволявате или не, на коня да показва загуба на баланс/ангажиране или неспокойствие/умора, той пак ЩЕ страда от тях. Само че е по-малко вероятно вие като ездач да го разберете, тъй като на конят ще му е „отнет звука”. Диалогът ще се е превърнал в монолог.

* (Виж интервю със С. Янсен: www.horsemagazine.com/CLINIC/J/NEWSJEF/NewSjef.htm)
Източник – https://horses-bg.net
следва продължение……..

Източник: www.sustainabledressage.com
Превод: Д. Христова