Коне и кръв

Коне и кръв
С какво се забавлява народът във Филипините

Защо публикуваме тези фотографии ли? Причините са много, но една от тях може да бъде формулирана по следния начин: “По дяволите, какво е това на снимките? Изглежда толкова гнусно, откачено и стряскащо.” И все пак, ние не сме списание Bizarre, затова и нямаме никакво желание да публикуваме фотографии на измъчвани животни само заради самата гадост. Това не е евтина провокация. Това е част от лицето на Филипините.

Проникнахме нелегално на боевете. Кадрите документират видяното за Network for Animals—благотворителна организация, която се бори за правата на животните. Ние не само ти показваме тези снимки (които са много по-зловещи от стотици кадри на размазани коли, около които тичат горящи хора), но и те призоваваме да отидеш на networkforanimals.org, за да направиш макар и малко дарение, което ще помогне да забраним измъчването на коне, организирано от тези скапани копелета.

И, моля те, не ни излизай с твърдения от рода на: “Това е друга култура, различни усещания, различни хора.”

Преди няколко месеца заедно със съпругата ми пътувахме до Филипините, за да документираме тридневните боеве с коне. В настоящия момент там се отглеждат повече от 1000 бойни коня. Залозите за аматьорските боеве са от 500 до 5000 песос, но понякога достигат и до 150 000, когато става въпрос за по-мащабни битки. Е, да, разбира се, че има закон, който забранява подобна варварщина. Ако не знаеш обаче, „филипински политик” е синоним на „корупция”. Глобите за боеве с коне започват от мижавите 20 американски долара…

Професионалните дербита продължават от два до три дни, предават се по телевизионните канали и са спонсорирани от най-голямата бирена компания. Все едно Budweiser да спонсорира шампионата за боеве с кучета, който да се излъчва по най-големия спортен канал в САЩ.

Един от въпросите, който си задавахме по време на разследването, беше—как карат конете да се бият. Отговорът се крие в думата “вагина”. В центъра на арената, между два бамбукови кола, се връзва разгонена кобила. Държат я там, на убийствената жега, през целия ден, без да й дават дори вода. Водят при нея жребеца и той се възбужда. Понякога се нахвърля върху нея и я изнасилва. Има случаи, когато се опитват да го спрат, но в повечето случаи не се намесват. Често жребецът и кобилата, която се опитва да се защити, се сбиват до кръв.

След като жребецът се настърви и стане агресивен, го отвеждат в единия край на арената и го връзват. После водят при кобилата втори жребец и го докарват до същото безумно състояние. Накрая събират двата коня при кобилата и те инстинктивно започват да се бият за нея. Това е—ражда се ожесточен и грозен бой с животни.

Конете се изправят на задните си крака и започват да се хапят и ритат. Те атакуват вратовете и гърбовете си. Понякога се захапват в основата на опашката и се държат така по минута-две, докато отчаяно се опитват да се освободят. Боевете могат да продължат само минута, но стигат и до час.

Абсурдно е. Усещаш земята да се тресе под копитата на големите животни. А когато се строполят на земята, имаш чувството, че избухва бомба.

Не по-малко шокиращи са реакциите на публиката, която се смее, аплодира и крещи при всеки по-ожесточен сблъсък. Тези хора ръкопляскаха от все сърце на един толкова брутален спорт, като че наблюдават нещо напълно невинно—изпълнения на салто мортале от група клоуни например. Цялата картина беше толкова нелепа, че накрая ни прилоша.

Повечето от боевете се провеждат на южния остров Минданао, и то всеки уикенд. Обикновено в малки и отдалечени селца. Най-популярни са през ноември и декември, когато е периодът на фестивалите. Да разбереш кога и къде ще се състоят, е задача с повишена трудност. Когато пристигнахме, нямахме никаква представа дали ще успеем да ги наблюдаваме, но скоро един местен приятел ни информира, че ще има конски бой на годишния фестивал на градчето Марамаг. Аматьорски боеве в Марамаг обикновено се провеждат на открити площи, с големината на училищно футболно игрище. Присъствахме и на случай, когато нямаше ограда и група мъже и деца образуваха жива верига около биещите се животни. Понякога жребците се спускат да бягат и разсичат тълпата.

На ден се провеждат около осем битки. По-неопитните коне се впускат в боя не така настървено и бързо губят интерес. Собствениците им често се намесват, хващат ги и ги връщат обратно или се опитват да ги възбудят отново. Понякога се получава—отново прехвърчат искри и боевете продължават. Случва се и схватката да бъде прекратена.

Докато наблюдавахме боевете, трябваше да потиснем всяка емоция, за да успеем да свършим това, за което бяхме отишли. Едва по-късно, докато преглеждахме заснетото, шокът от видяното истински ни удари. Най-лесното е да оплачем случилото се и да си кажем: “Какъв позор!”, но когато бяхме на мястото на тези издевателства, бяхме безпомощни да направим каквото и да било…

Автор: Джейсън Санчес
Фотография: Джейсън Санчес
Източник: www.viceland.com