Спокоен седеж на ходом по време на езда
“В много ръководства по обездка на ездача се казва да „следва движението на коня” със средния отдел на тялото си при ходом. За мен, да вървиш с движенията на коня предполага леко движение напред и назад с хълбоците/тазобедрените стави. Не трябва ли да имаме среден отдел, който е спокойно устойчив и силен, така че да можем буквално да всмукнем нагоре конския гръб при събирането? Когато и да съм съм наблюдавал ездачи от по-горните нива на ходом, техният среден отдел едва се движи; те изглеждат сякаш седят напълно неподвижно. Колко спокоен би трябвало да е седежът ми на ходом?”
Това е отличен въпрос. Той наистина излиза извън ходома, и се отнася също и за тръса и галопа. Една от целите на доброто обучение по обездка е да се даде възможност на коня да се движи толкова красиво под ездача, както го прави на свобода. За да може да прави това, ездачът трябва не само да уравновесява, изправя и огъвкавява коня. Той трябва също да позволява на конският гръб да се движи и люлее със същия обем на движение, сякаш не носи никаква тежест изобщо. С други думи, движението на конския гръб трябва да преминава през тялото на ездача неотслабено. Ако ездачът блокира движението на конския гръб поради стегнати стави, конят загубва импулс, гъвкавост и чистота на хода и се превръща в „движещ се с краката”, вместо да стане (или да си остане) „движещ се с гърба”. Някои коне даже спират, неспособни да продължат напред, ако седежът на ездача е много скован.
Така че, задачата на ездача е ясна, но как да седим по начин, позволяващ на коня да се движи с възможно най-голяма свобода в гърба си? Ако се опитате да разхлабите цялото си тяло и да бъдете много отпуснат, вие най-вероятно ще се размятате наоколо като парцалена кукла, което е не само неестетично, но също и неефективно, тъй като по този начин няма да можете да контролирате конския ритъм, темп, ширина на крачките, огъване и т.н. От друга страна, ако усилено се опитвате да седите неподвижно, вие вероятно ще се стегнете и сковете, което освен всичко води до невнимателно ритащи крака и играещи ръце, и съвсем затваря горкия кон. Решението лежи в откриването на здравословен баланс между стабилност и гъвкавост.
Това, което прави нещата по-сложни е, че вие ще се нуждаете от различна степен на мускулен тонус за различните мускулни групи в тялото ви. Трябва да можете да изолирате и разграничавате различните мускули. Това е едно от големите предизвикателства в усвояването на ездовото умение. Повечето хора могат или да отпуснат цялото си тяло, или да стегнат всичките си мускули. Обаче за да яздите добре, трябва да можете да съкращавате (или поддържате в тонус) някои от вашите мускули, докато в същото време отпускате други.
Вашите главни шокови абсорбери са тазобедрените стави, коленете и глезените. Ако сковете или стегнете която и да е от тези стави, вие блокирате коня. За съжаление, на практика почти всеки начинаещ ездач започва със стегнати тазобедрени стави, а мнозина имат също и сковани, негъвкави глезени. Нужни са много години на сериозно занимаване, за да се развият силата, гъвкавостта и усещането за тялото, и да се поддържат ставите гъвкави през цялото време.
Така че може да се каже, че тазобедрените стави, коленете и глезените на ездача трябва да следват движението на конския гръб. Те трябва да оставят движението да се прояви. Но вие трябва също и да контролирате хода на коня някъде в тялото си. Центърът на контрол, „диригентът на оркестъра от помощи”, както старите майстори го наричат, лежи в централните (дълбоките) мускули – правите коремни, косите и мускулите на гърба. Те са тези, които трябва да бъдат поддържани в тонус. Те свързват краката на ездача със седалището му, свързват краката с ръцете, седалището с ръцете, и придават авторитет на помощите с ръцете и краката, подкрепяйки ги с тежестта на тялото. Повишаването на мускулния тонус в централните (вътрешните) мускули е предпоставка за възможността да отпуснем тазобедрените стави. Ездач, който има слаб мускулен тонус в централните си мускули неминуемо ще се накланя напред, ще стяга тазобедрените стави и ще се стиска с ръце и крака в търсене на устойчивост и сигурност. Такъв ездач ще намери за невъзможно отпускането на тазобедрените стави, докато не повиши тонуса на дълбоките си мускули и не се центрира, което води до друго необходимо условие, за да стане възможно правилното следване на конските движения: вертикалното разположение по права линия на раменете, хълбоците и петите на ездача.
Картината, която се очертава след това многословно обяснение е, че ездачът трябва да държи своите тазобедрени стави, колене и глезени гъвкави и отпуснати, докато поддържа достатъчно висок мускулен тонус в мускулния пояс, обграждащ поясния отдел от всички страни, а също и в мускулите на горната част на гърба (между лопатките). Горната част на ръцете трябва да е отпусната, но свързана с гръдния кош, така че контактът, който коня прави с трензелата да навлиза в тялото на ездача при китките, а не при раменете му. Ако поводът е свързан с раменете, лостовото действие на тялото на ездача ще работи в полза на коня, ако той реши да предприеме стратегия „разделяй и владей”, защото по този начин е много лесно за коня да изтегли ездача върху врата си. Ако поводът е свързан към китките или тазобедрените стави на ездача, от друга страна, лостовото действие на тялото му ще работи в полза на ездача и ако конят се опитва да се вкоренява или да се обляга, той по същество ще си прави полуспиране срещу централните мускули на ездача, а седежът на ездача никога няма да загуби своя интегритет.
Обратно към въпроса колко трябва да се движите. Това е нещо, на което само вашият кон може да отговори, защото всяко конско движение е малко различно. Зависи колко голямо е движението на гърба на коня. За да ви помогна да го стесните, може да се каже, че ако „следвате” движението толкова много, че седежът ви изглежда очебиен (немирен), значи ще сте отишли твърде далеч. Не трябва да има никакво видимо бутане/тикане, местене, триене, въртене или „танцуване с корема” („belly dancing”) върху коня. Излишното, видимото движение обикновено е вредно и пречи на коня, вместо да му помага. За да намерите правилната степен на следване, може да експериментирате със следването повече или по-малко, докато откриете степента, при която конят се чувства най-добре. Тогава се проверете в огледалото или помолете някой от земята да ви каже, дали има някакво излишно видимо движение в тялото ви. Добрите ездачи изглеждат, като че седят напълно неподвижно, защото те се движат точно толкова, колкото е необходимо, за да абсорбират движението на коня чрез своето тяло – ни повече, ни по малко. Неподвижността е зрителна илюзия. Но под повърхността й лежи подвижността.
Quiet Seat at the Walk – by Dr. Thomas Ritter
Превод: Д. Христова
