Конете на Пржевалски (Equus Przewalskii)
След втората световна война,когато много зоопаркове са разрушени,в Европа остават само 31 коне на Пржевалски.С помощта и на изкуственото оплождане в момента в Европа конете на Пржевалски са около 800.Родословието се подрържа внимателно,за да не се получава прекалено
близкородствена връзка между екземплярите.Целта на Фондацията
на Конете на Пржевалски е да се разпространят свободни екземпляри в природата.
6 юни 1992 е един голям ден за фондацията и за монголския народ.В Хустайн Нууру коне на Пржевалски си идват най-сетне у дома.Часът е 5.30 сутринта.След 68 часа в транспортните боксове,8 жребци и 8 кобили са пуснати на свобода в резерват приготвен специално за последният истински див кон.Първият жребец стъпил в резервата е Амгалам.
По-рано се смяташе,че конете на Пржевалски са родоначалници на повечето
модерни раси,но изследванията показват ,че конете на Пржевалски имат 33 двойки хромозоми,а съвременните коне -32.Някои учени са на мнение ,че това би могло да се дължи на локални мутации и че съвременният кон може да произхожда азиатския див кон.Те подкрепят това твърдение с факта,че съвременният кон на Пржевалски също се е променил спрямо дивия си прародител.
Горският кон(Equus silvicatus) е бил тежко животно с бавни движения и големи копита,които са спомагали за по-лесното му придвижване в меките горски почви.Този кон е родоначалник на повечето тежковозни породи разпространени в съвременна Европа.
Тарпанът,който е бил равнинен кон,е бил с много по-лека конструкция от горския кон.Той е живял по земите на днешна Украйна,Полша и Унгария до 1850.През 1918 година последният представител на този вид умира в плен.Въпреки че назоваваме Тарпана като една отделна раса,можем да се каже,че всъщност той е сборна група от няколко типа пони,обединена под общо име.Тапранът може да се раздели на две основни категории-
едната е живяла в степни условия ,а другата-в по-гористи местности.Цветът е бил кестеняв или сив с проточина на гърба,черна грива и опашка и тъмни крака.Съвременните схващания са,че някои от по-леките коне или понита,произхождат от тарпаните.Съществува и раса с това име,но тя е създадена по-късно.
Конете от тундрата
Тундровият кон е живял в северното полукълбо,но не повлиял значително на съвременните раси коне.Добре е да се отбележи само,че малко познатият якутски кон има много от характерните белези на белия див кон от тундрата.
Малко преди човекът да опитоми коня,четири типа коне се сформират като отделни групи.
Един тип пони,който наомня на Ексмур понито ,се разпространява в Северозападна Европа-един силен кон,който живее в неблагоприятни условия.Друг тип пони,по-силен и по-набит живее в студените раиони на Евразия.Съвременото шотландско пони има много голямо сходство с този кон.
В централна Азия се появява кон с височина при холката около 148 см,с издължено и слабо тяло,дълга шия и дълги уши.Ахал-текинците се оформят главно от този тип кон.
Другият тип кон е бил по-дребен и се сформира в Западна Азия.Чипнат профил и високопоставена опашка са основните белези на екстериора му.Най-близкородствената порода на този кон е каспийското пони,
което е сочено за прародител на арабските коне.
Днес имаме диви коне в някои части на света,но те всъщност не са истински диви коне,а наследници на подивели питомни коне.Специалния белег на истински дивите коне е късата грива.Тя е естествен предпазител от хищниците,които убиват плячката,чрез захапване на врата отгоре.
Източник: нетлог.ком
Прекрасни коне много са красиви :):):)