Кон на Пржевалски (Przewalskii)

Конете на Пржевалски (Equus Przewalskii)

mediumСлед втората световна война,когато много зоопаркове са разрушени,в Европа остават само 31 коне на Пржевалски.С помощта и на изкуственото оплождане в момента в Европа конете на Пржевалски са около 800.Родословието се подрържа внимателно,за да не се получава прекалено
близкородствена връзка между екземплярите.Целта на Фондацията
на Конете на Пржевалски е да се разпространят свободни екземпляри в природата.
6 юни 1992 е един голям ден за фондацията и за монголския народ.В Хустайн Нууру коне на Пржевалски си идват най-сетне у дома.Часът е 5.30 сутринта.След 68 часа в транспортните боксове,8 жребци и 8 кобили са пуснати на свобода в резерват приготвен специално за последният истински див кон.Първият жребец стъпил в резервата е Амгалам.

По-рано се смяташе,че конете на Пржевалски са родоначалници на повечето
модерни раси,но изследванията показват ,че конете на Пржевалски имат 33 двойки хромозоми,а съвременните коне -32.Някои учени са на мнение ,че това би могло да се дължи на локални мутации и че съвременният кон може да произхожда азиатския див кон.Те подкрепят това твърдение с факта,че съвременният кон на Пржевалски също се е променил спрямо дивия си прародител.

11976Горският кон и тарпана

Горският кон(Equus silvicatus) е бил тежко животно с бавни движения и големи копита,които са спомагали за по-лесното му придвижване в меките горски почви.Този кон е родоначалник на повечето тежковозни породи разпространени в съвременна Европа.
Тарпанът,който е бил равнинен кон,е бил с много по-лека конструкция от горския кон.Той е живял по земите на днешна Украйна,Полша и Унгария до 1850.През 1918 година последният представител на този вид умира в плен.Въпреки че назоваваме Тарпана като една отделна раса,можем да се каже,че всъщност той е сборна група от няколко типа пони,обединена под общо име.Тапранът може да се раздели на две основни категории-
едната е живяла в степни условия ,а другата-в по-гористи местности.Цветът е бил кестеняв или сив с проточина на гърба,черна грива и опашка и тъмни крака.Съвременните схващания са,че някои от по-леките коне или понита,произхождат от тарпаните.Съществува и раса с това име,но тя е създадена по-късно.

Конете от тундрата

Тундровият кон е живял в северното полукълбо,но не повлиял значително на съвременните раси коне.Добре е да се отбележи само,че малко познатият якутски кон има много от характерните белези на белия див кон от тундрата.

32305562_Loshad_Przhevalskogo_Equus_przewalskiiСъвременните диви коне

Малко преди човекът да опитоми коня,четири типа коне се сформират като отделни групи.
Един тип пони,който наомня на Ексмур понито ,се разпространява в Северозападна Европа-един силен кон,който живее в неблагоприятни условия.Друг тип пони,по-силен и по-набит живее в студените раиони на Евразия.Съвременото шотландско пони има много голямо сходство с този кон.
В централна Азия се появява кон с височина при холката около 148 см,с издължено и слабо тяло,дълга шия и дълги уши.Ахал-текинците се оформят главно от този тип кон.
Другият тип кон е бил по-дребен и се сформира в Западна Азия.Чипнат профил и високопоставена опашка са основните белези на екстериора му.Най-близкородствената порода на този кон е каспийското пони,
което е сочено за прародител на арабските коне.

Днес имаме диви коне в някои части на света,но те всъщност не са истински диви коне,а наследници на подивели питомни коне.Специалния белег на истински дивите коне е късата грива.Тя е естествен предпазител от хищниците,които убиват плячката,чрез захапване на врата отгоре.

Източник: нетлог.ком