Конете в българската традиция и история

Конете в българската традиция и история

Няма друг народ като българския, който да одухотворява така потребността от кон. Това е устремът, но не агресивността и бруталността, а прицелността и победата! Конят съхранява в опашката си орендата и в такъв случай знамето с конска опашка на прабългарите не е просто “идолопоклонство”. Това знаме е водителското начало. Прабългарите са оставили безпогрешен календар, където е запазен култът им към някои животни – всеки месец е с едно животно. Там са вълкът, кучето, конят, орелът – от там е и знамето с конска опака и едноглавият орел с разперени криле. Това са символи на висшата небесна сила.

В Шумен е издигнат Монумент през 1981 година в чест на 1300 години от създаването на българската държава и пресъздава най-важните моменти от историята на Първото българско царство от Аспарух до Симеон. Експозицията започва с фигурата на хан Аспарух, в чийто крака е кучето, използвано от прабългарите за жертвоприношение, зад хана е конят – играл важна роля в живота на предците ни, а над опашката му са изписани части от “Именника на българските ханове” – най-старият документ.

Днес това отношение към конете най-ясно личи на народния празник, познат като Тодоровден, Тудорица, или Конски Великден. Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на Св. вмчк Теодор Тирон. Тази година празникът се отбелязва на 19 март, а Великден – на 1, 2 и 3 май (това са т. нар. “сподвижни празници”, и зависят от от това кога ще се случи пълнолуние след пролетното равноденствие). Всяка година на Тодоровден в цялата страна се провеждат традиционните конни надбягвания (кушии). Победителите – и ездачът, и конят – се радват на всеобщо уважение. Тодоровден очевидно има и практически смисъл. На този ден се прави преглед на конете в селото след дългата зима – дали са бързи, силни и издръжливи.

На Тодоровден в….

Община Априлци (Троянски балкан) – в състезанията участват ловните стопанства от Априлци, Лъгът и Искър. Надбягванията се организират в две групи: местни и породисти коне. По традиция фирми, спонсориращи празника, осигуряват награди за участниците и победителите в отделните групи – за най-млад и най-възрастен участник, спецална награда за участие на жени, за най-стилно облечен и атрактивен жокей, и за най-своенравен и необуздан кон. Често програмата за празника се разнообразява с участието на много танцови и хорови ансамбли.

С. Горна Митрополия (Плевенска област) – жените месят пита с мед, от тестото правят кончета, готвят зелник и чушки с боб. Млади и деца се обличат като кукери: булка и младоженец, поп, полицай, лекар, кобила. Маскираните дрънкат с кутии и звънци, носят касички за събиране на пари. Шествието минава през цялото село и спира пред Кметството. Кметът и самодейци поздравяват участниците с пожелания да бъде спорна годината, да се множат конете, да са здрави всички. На мегдана се извиват кръшни хора, пеят се песни в прослава на Свети Теодор. В средата на хората кръжат ездачите. Така шествието стига до края на селото, където се прави надбягване с коне. Победителят получава риза или кърпа, а конят – нова юзда. Следва общоселско веселие, където хората се черпят със събраните средства.

С. Голямо Соколово (община Търговище) – през зимата конете, които ще участват в Тодоровската кушия се подготвят – подхранват се, извеждат се и се обучават в бягане. Навръх Тодоровден след пускане на черква се събират накрай село на мястото, определено за кушията. Конете са очистени хубаво, с лъскав косъм. Лъскави такъми, накичени със здравец и пролетни цветя. Избират се няколко по-възрастни мъже, които се разполагат по трасето за надбягване, за да следят да няма безредици и измами. Други ги причакват на финала. Там чакат и други девойки, които са изплели венец от пролетни цветя. С него закичват победителя. Той се дарява и с шита кърпа или риза от мома, която го харесва. Който иска, се върти на Въртушката за здраве. Въртушката представлява забит в земята дебел кол, на който е оставено отгоре стърчило. На стърчилото се надява една греда с дупка в средата, в която да влезе стърчилото и да се върти свободно.

С. Юлиево (община Мъглиж, Старозагорско) – мястото за кушиите се подготвя специално, обкичва се с ленти и цветя. Каруците са изрисувани и обкичени с гирлянди от бръшлян и пуканки. Конете са закичени с с венци от бръшлян и с пешкири (кърпи). А състезателите, строени в редица, чакат сигнала за състезанието. Обикалят три пъти, и който пръв премине финала, е награден с парична награда и зърно за коня. Награди има и за най-хубав кон и за най-добре украсена каруца.

Тези няколко разновидности в отбелязването на празника представят в основни линии ритуала за цялата страна.

КОНЕТЕ В БЪЛГАРИЯ ДНЕС, освен като част от живите български традиции, са чудесна алтернатива за туристически атракции. През последните години популярност придобива т.нар. конен туризъм, или конните турове, които се организират от български туроператори. Това са преходи в планината, които спомагат от една страна за туристическо присъствие в малко познати кътчета на родината ни, и от друга страна дават възможност за неповторимо преживяване сред природата. Едни от най-предпочитаните маршрути са преходите в Троянския балкан с основно средище – гр. Априлци, и преходите в Пирин с каракачански коне. Някои от тези коне са участвали като основни актьори в известния български филм, пресъздаващ историята на създателя на българската държава – Хан Аспарух.

В България конете все още не са възприемани като сериозна възможност за бизнес с надбягвания. У нас се отглеждат близо 130 хиляди коне, но само 3% от тях са расови, твърдят от Националната асоциация по коневъдство. Според хората, които се опитват да отглеждат такива коне, пари се печелят само при конните надбягвания в чужбина, където залозите са огромни. Според специалисти, тук цената на елитните коне върви от 2 хил. до 50 хил. лв. Жребци с прочуто родословие обаче струват цяло състояние и далеч надхвърлят тези суми. Но с акта на покупката инвестицията не приключвала, защото разходите тепърва започвали. Над 300 лева на месец излиза осигуряването на храна, гледане от специалист и тренировки на расов кон. Сред най-добре поддържаните бази у нас са “Хан Аспарух” до столичния стадион “Славия” и хиподрумът в Банкя. Там начинаещи ездачи могат да вземат уроци срещу 10-15 лева за 20 минути занимания с опитен учител. Тук често могат да бъдат видени политикът Богомил Бонев и актрисата Нона Йотова. Запален ездач е и партийният лидер и тв-журналист Жорж Ганчев, който е поверил своята любима кобила за отглеждане в Банкя. Президентът Георги Първанов също се нареди сред собствениците на расови коне. Той получи като подарък при посещението си в Молдова жребеца Калдун. Името на коня, който е от знаменитата порода орловски рисак, означава “магьосник”. Оценява се на повече от $2000.

По данни от 2003г. най-скъпият расов кон у нас е Раце Пуц. Той струва 1 млн. EUR и е собственост на пловдивски бизнесмен.

Любителите на красивото животно обаче твърдят: “Вземете си жребец, вместо лимузина!” Той съчетава бързината на “Ферари” и чувствеността на амазонка. Освен това е и много умен. Има удивителна памет, чува по-добре от котка и притежава по-добър нюх от куче.”

ЛЮБОПИТНО:

ТАХИ са прадядовците на конете. Дивите чифтокопитни за първи път са изследвани от руския зоолог Николай Пржевалски в 1878 година. Монголите наричали животните “тахи” (почитание) и твърдели, че точно качен на техния гръб, Чингиз хан е покорявал света. По-късно друг руснак – Иван Поляков – доказал, че от тези “тахи” са тръгнали всички породи коне. Трудно е да се повярва, че дебеличките, късокраки, едроглави и дебеловрати жители на пустинята Гоби, са далечните прародители на изящните, стройни и бързоноги породи – бегачи.

Сп. “Happy Weekend”, март 2005