Професия конен полицай

Професия конен полицай

Униформените ездачи третират конете като равноправни партньори и другари

Конният ескадрон е създаден през 1956-та г. и съществува вече 51 години. Традициите на мощната ни конна кавалерия са пренесени в максимална степен върху обучението на днешните полицаи.

Всички европейски държави притежават полицейски конни ескадрони. У нас те са в София и Стара Загора.

Жокейски хумор с полицейски нотки: пълниш дамската чанта на колежката с подкови и я пращаш да си я носи по живо, по здраво до вкъщи. Или в торбичката с храна на колегата добавяш още едно пакетче с грижливо опаковани конски фъшкии За младоците се прилага упражнението “залудо чисти, залудо не стой”. Конете, като китайците, понякога много си приличат. Затова “старият” полицай вкарва в бокса на колегата своя подобен кон и след като новакът го изчисти и излъска влиза при него и учтиво благодари, като му връща собствения кон, който тепърва трябва да бъде приведен в изряден вид.

Такива истории се разказват пред приятели, а когато полицаите започнат да си спомнят щуротии, дори без да говорят, избухват в смях.

Мълчат като мускетари обаче, когато ги помолиш да споделят за романтичните си приключения. Гледката от униформените хора на гърбовете на мощните коне са разтуптявали не едно сърце. Но си траят. Мъжете обаче признават, че понякога много горделиво седят отгоре, ама после ги боли кръста. “Имало е случаи по време на мачове по 9 часа да сме на конете. И като тръгнем да слизаме, слизаме със седлото.” – смеят се гръмогласно полицаите.

Мъжете и жените от конния ескадрон са по-близки от хората в много други професии. Обединява ги не само работата, но и споделената грижа, и най-вече любовта към конете. “Това е лудост – признават почти едновременно полицаите – защото започнеш ли веднъж, няма откачане. И колкото повече работиш с конете, толкова повече ги обичаш.”

В конния спорт, както и в полицията, не се прави разлика по пол. В тази професия или те бива, защото си бил дълги години спортист, или си голям мераклия и се научаваш в движение. 30-годишната Росица е имала прекрасна и добре платена работа, но изкарва начален курс по езда на базата “Хан Аспарух” и се кандидатира за полицай в конния ескадрон. Признава, че й се случва да пада, но е наясно, че е открила себе си и професията, която я кара да е пълноценна. Съпругът и и 8 годишният й син не са оспорили правото й да бъде себе си.

Светла е на 39 и язди от дете. Мечтае за работа в конната полиция години наред, участва по състезания, упорито кандидатства за работа в МВР, докато не я взимат. Днес има двама големи сина, щастлив брак и е безмерно доволна с постигнатата цел. Нейната кобила й е като трето дете. Взела я още от бебе, дори не знаела, че ще израсне така стройна и красива.

Володя Кръстев, началник на конния ескадрон, признава, че заплатата от около 300-400 лв. не е за завиждане, но ездачите са открили други приоритети и достойнства в работата си. Текучество при тях почти няма, а свободните места са само няколко. От бъдещите конни полицаи се иска да притежават поне базова подготовка по езда, защото процесът на начално обучение е твърде дълъг. На терен ездачите излизат по двойки на принципа по-опитен с по-неопитен. Екипността се изгражда на много нива. На първо място между човека и коня. А после между хората, които патрулират заедно. На всеки полицай е зачислен конкретен кон и те двамата се градят като екип. Много често полицаите отиват на базата и в почивните дни, за да пояздят разпускащо. В останалите дни пак са на конете, но с натоварванията на работата и обучението.

Най-динамични са тренировките за разпръскване на масови сборища и улични протести. В същността си конете са деликатни и плашливи животни и не биха се хвърлили с леко сърце в гъмжащо множество. Затова за работата на полицейски кон се подбират породи, които са сравнително спокойни.

Чистокръвните не стават Те са темпераментни и нерваци. Полукръвните породи като Хановер, Източно-българска са особено подходящи, защото са масивни, високи, красиви и вдъхващи респект. В момента на базата живеят 50 коня и 3 малки кончета. Най-високият хубавец на базата е с прякор Русия, заради цвета на гривата си. Представител на немската порода Хановер, с ръст от 1,90 в основата на тила (холката), с мощен лъскав врат и жилести здрави крака, той е стряскащо голям гигант. Достатъчно е човек да си представи как той галопира срещу побесняла тълпа и разбира, че за нищо на света не иска да е насреща му.

Обучението на коня започва когато навърши 3 годишна възраст. Тогава вече на гърба му може да се качва ездач, а дотогава се обучава главно да е тих, спокоен, общителен, да си вдига краката за подковаване.

“Възпитаваме ги като децата.” – усмихва се Володя Кръстев. Самото обучение на конете трае през целия им живот, защото конят е като човека – като не преговаря наученото, го позабравя от време на време.

Конните полицаи не са само романтична реминисценция от времето на кръстоносците. Те осъществяват своята патрулна дейност в места, където не могат да обикалят колегите им. В паркове, из обширни и гористи местности, при масови мероприятия конните екипи оказват голяма помощ. За щастие в България все още не е имало нужда да се използват конете с цялата им мощ при разпръскването на масови безредици. Но от видяното в кадри от други държави, такава разправа може да бъде истински страшна, стига се и до жертви. Затова е достатъчно човек да си представи сцена от филма “Хан Аспарух”.

Специалното обучение е за привикването на конете към звукови, светлинни ефекти, развяване на байраци от които те много се плашат, гърмежи на пиратки в краката им. Всичко се усвоява по учебен план. Конете навикват на цял “пакет” стряскащи неща. Артилерийски гръмове, стреляне с автомати, ездачът стреля с пистолет от гърба на коня.

Десетина човека започват да им крещят, да думкат и свиркат, да настъпват напред, имитирайки поведението на тълпата, а животните наместо да полудеят от страх трябва да настъпят насреща. Но конете таят още една скрита сила – ако се съберат четири на едно място, стават напълно безстрашни. Тогава само едно чукване с пети от ездача и размирниците виждат как грамадните коне с полицаите връхлитат напред с пълна мощ. Няма такъв човек, който да не побегне – да не е луд да остане в краката им!

Преди около година, по време на мача “Левски – Галата Сарай”, става напечено. Един от конете влиза в тълпата, но го наръгват с нож. Ако в такъв миг животното побеснее, дори ездачът може да не го овладее и да сгази двама-трима човека. В критичните ситуации няма време за страх и напрежение, споделят професионалистите. Вдига се адреналинът, защото тълпата е непредсказуема. Полицаите са единодушни, че конете слушат невероятно много тогава, мобилизират се и се подчиняват безукорно. Ако ездачът все пак падне, негов пръв защитник ще бъде конят. За униформените, група от 50-100 човека дори не минава за тълпа. С тях дори с викове се оправят.

Комичното в работата им е винаги свързано с неумение на ездача да си овладее четирикракия партньор. И следва падане. Ако това е сред хора, всички са доволни да видят екшъна.

Жребците не са за продан
От полицейската база не продават конете си. Дори онези, които стават скъпи, поради факта, че са отлични състезатели и шампиони си остават полицейски. Пределната възраст на коня за пенсиониране зависи от физическото му състояние, но е около 20-25 години. Най-възрастният четириног служител на базата е кобила, която е на 23. Тя е мъдра, спокойна, добра и работи отлично. Конете са големи и силни животни, но често страдат от спортни травми в ставите, а най-много боледуват от колики. Режимът на хранене при тях е много важен. Като бебетата, конят е чувствителен на болка и започва силно да блъска с краката, когато го заболи корем. Трябва веднага да му се дадат лекарства и да се успокои, иначе болката става непоносимо силна, стига се до преплитане на черва. Жокеите не обръщат гръб на болния си партньор – всяко животно е лично и персонално зачислено. И като партньори остаряват заедно. Всеки ездач се грижи за своя най-близък четириног колега, за неговото обучение, възпитание, поддържа го в добра форма. И най-вече го обича.