Явор Гънчев: Българите сме забравили за връзката между човека и коня
Какво е характерно за кушията на Тодоровден? Какви грижи са необходими за отглеждането на един кон? Колко струва най-скъпият кон в България? Има ли диви коне у нас? По тези и други въпроси Агенция „Фокус” разговаря с Явор Гънчев – от прабългарска школа за оцеляване „Бага-тур”.
Фокус: Г-н Гънчев, какво символизира конят? От прабългарите ли е останала традицията да се почита това животно?
Явор Гънчев: Конят е много характерен и важен символ, който е запечатан и е останал в гена на българина още от тракийско време. Траките също са конници, както прабългарите. Това нещо се преплита и остава в гените на българина, защото в нас се съчетават и двата народа. Тези неща се откриват в многото символи и амулети, свързани с коня. Ние знаем за Мадарския конник, но той е прототип на „тракийския Херос”, който е символ на обединенията и връзката между човека и коня. Това от своя страна е символ на връзката между небесните и земните сили. Той представлява небе, човек върху кон, кон и земя. Тази вертикална линия е линия на енергия. Не случайно прабългарската прическа е била от този тип – един чумбас, който се е оставял върху главата, а останалата част е била подстригвана. Той е стоял точно върху темето, там е една от най-силните енергийни точки, според китайската медицина. Чумбасът е символизирал конската опашка, която също осъществява тази връзка. Конската опашка е била знамето на прабългарите, тя всъщност е бойното им знаме. В днешно време повечето българи сме забравили за тази връзка между човека и коня, но в гена ни дреме закодирано едно такова усещане към това животно. Ние работим много с деца и младежи, хора, които за пръв път се докосват до кон, виждали сме как хора, които не са се занимавали преди това никога с кон, дори не са го докосвали, могат да стоят изправени на коня, още с качването приемат правилните позиции, държат се адекватно с това животно.
Фокус: Усещат ли конете характера на човека?
Явор Гънчев: Усещат и то много ясно, конят може да усети дали човекът за пръв път се качва на кон, дали е работил преди това с коне, дали човек се плаши от коня, дали човек има вътрешната сигурност да повлияе на коня да изпълнява. Ако човекът се плаши от коня, конят усеща това нещо. Конят също си има темперамент, характерът на коня е както при човека – някои са по-хитри и се държат по-културно спрямо човека, помагат му при ездата, някои не искат много да се занимават с това и ако човекът се притеснява от самия кон и няма нужната подготовка, не може да повлияе на коня да изпълнява едно или друго упражнение. Ние имаме един кон Каган, който основно използваме при работата с деца от детските градини, ученици. През него са минали хиляди деца. Конят усеща, когато работи с деца, младежи или хора, които са неопитни. Самият кон се успокоява и позволява да се работи с него без да се плаши от нещата, които се случват около него. Децата от детската градина са високи около един метър и се бутат между краката на коня, катерят се, дърпат го за опашката, хващат го за носа. Това не го притеснява коня, даже напротив – може и да заспи, докато работи с тези деца. Може да се случи и точно обратното – когато с него работи опитен ездач, конят усеща това, става сприхав, изпълнява заповедите и става като боен кон.
Фокус: Какви грижи са необходими за отглеждането на един кон?
Явор Гънчев: Почти всеки човек има някакъв домашен любимец. Грижите, които всеки човек полага за домашния си любимец, можем да умножим теглото на канарчето по теглото на коня. Получава се, че трябва да се грижиш много повече за коня. Грижата за коня изисква по-специфични потребности – да имаш място, където да го гледаш, да се занимаваш с коня спрямо неговите изисквания. В много от конните бази няма необходимите условия за работа. Някой човек, бизнесмен, си купува кон, защото е модерно, слага го в един бокс и с този кон после никой не се занимава, ако собственикът няма интерес или интересът му мине за няколко месеца. Един кон иска да се работи с него, да живее на свобода, в някоя голяма заградена територия, където да може да си пасе и да си препуска, да се движи като в естествена среда. За конете трябва да се полагат характерни грижи и постоянно да си при него. Ако искаш да се занимаваш с коне, трябва да предвидиш това нещо, защото конят не е моторетка, която да си я купиш, да я покараш и като ти омръзне да я прибереш в гаража.
Фокус: Колко струва месечната издръжка на един кон?
Явор Гънчев: Много е относително. Издръжката е на база на това с какво се храни конят и къде се гледа. Плаща се наем за мястото, където се гледа, и допълнително се осигурява храна. Тъй като конят е голямо животно, в повечето случаи е около 400 кг, той изяжда много фураж на ден. Издръжката на високоспортните коне, които трябва да покриват спортни нормативи, е много по-скъпа, защото както един спортист трябва да се храни според правилния режим, правилните хранителни добавки, същото важи и за коня.
Фокус: Кои са най-известните породи коне? Запазили ли са се български породи?
Явор Гънчев: Най-известната порода е арабският кон с неговите подпороди. Историята на арабския кон датира от хилядолетия назад. Следващата известна порода е английският чистокръвен кон, който е произведен на база на арабския кон. Английският кон е произведен или за надбягвания, или за надскачания. В България е известен и хановерският кон, който се използва предимно за скачане. В България има дунавски кон, който е тежковозен, източнобългарския кон, плевенската порода. Източнобългарският кон е наследник на бойния кон на българите. От местните породи, които са ползвали навремето като коне в армията, е произведена линия, която след турското робство се е ползвала в армейските среди. Много офицери са участвали в битки по време на Първата световна война с конете, с които са участвали в редовните обучения, които са яздили като лични коне. Със същите тези коне те са участвали по световни първенства за скачане на препятствия или други и са печелили първи места. Този кон е бил универсален – може да се ползва като личен кон, кон за езда, както и като кон, който участва в бойни действия и в състезания. Този кон не е строго специализиран, както конете, които са отглеждани само за състезания.
Фокус: Колко струва най-скъпият кон в България?
Явор Гънчев: До скоро най-скъпият кон беше около 500 000 евро. Сега има кон, който струва около 1,5 млн. евро. Това са английски коне. Те са толкова скъпи, защото идват от елитна линия от запад. Елитна линия означава, че бащата или майката са шампиони в дадени дисциплини, води се и голямо родословно дърво.
Фокус: Расте ли броят на расовите коне в България?
Явор Гънчев: Броят на расовите коне в България расте, но се намалява броят на хората, които могат да работят с тези коне. Какво от това, че някой бизнесмен си е купил расов кон, след като няма кадърен ездач или професионалист, който да работи с този кон, за да поддържа формата или за да изгражда качествата му. Много малко са хората в България, които могат професионално да се занимават с коне. Това са ездачите от предишното поколение, които в момента са на около 30-35 години, млади мъже и жени, които вече са достигнали професионално изграждане в тази област. Голяма част от тях не остават в България. Тези, които работят най-добре, заминават в чужбина. Конният спорт не се поддържа кадърно в България. Тези хора търсят реализация някъде навън, където ще бъдат оценени качествата им.
Фокус: Срещат ли се диви коне в България?
Явор Гънчев: Диви коне няма. Последният останал от този вид е конят на Пржевалски. И той вече рядко се среща по степите на Азия. Има такъв номадски тип на отглеждане на коне в България, т.е. табуни с коне по 10-15-20 коня, които принадлежат на даден собственик. Те са предимно от местни породи, например каракачанска порода. Тези коне се пускат на самостоятелно отглеждане в някои високопланински плата в Стара планина, Рила или Родопите, като цяло лято тези коне стоят сами в Балкана. Те са полудиви коне. Някои кончета се раждат там, а някои хора имат стандарт, за да израсне по-качествено кончето, го оставят две-три години да расте само в планината в общия табун на конете. След две-три години, през които не е пипано от човек, кончето е почти диво.
Фокус: Какво е характерно за кушията на Тодоровден?
Явор Гънчев: Кушията е празник на коня. Празникът идва от дълбока древност. Навремето това е бил прегледът на войската и готовността на армията за новия военен сезон. След като са презимували хората и конете, напролет се прави преглед на конницата – дали са презимували добре, дали са охранени, почистени и подготвени за новата военна кампания. Това е един характерен български празник, в който задължително има надигравания. Тъй като празникът е свързан с конницата, това са предимно конни игри. Конните игри от онова време или са превърнати в състезание, или са останали като надигравания. Кушия Тодорица е препускане с коне, което в различните райони на България се прави по различен начин – някъде със строго професионални играчи, някъде с хора, кой има седло и кой-няма. Бил съм на кушия и на този, който печели, му подаряват агне, той го качва на коня и си заминава. Има други игри като надскачане на препятствия, най-красиво и характерно украсен кон, надтегляния – кой кон може да тегли повече. Голяма част от тези игри са се запазили още от древността – демонстрация на умение за работа с оръжие от коня. Ние провеждаме състезания по джигитовка – акробатични военноприложни умения върху гърба на коня – слизане, качване в движение, минаване под корема, под шията, изправено яздене на коня. Друго състезание е демонстрация на владеене на оръжие от коня – стрелба с традиционен лък – колко бързо или колко точно стреляш докато конят препуска, други умения със сабя – посичане на различни цели от гърба на коня.
Фокус: Организират ли се в България конски надбягвания?
Явор Гънчев: Това се нарича horseracing, дисциплина, която е широко застъпена в Англия, Америка и някои западни страни. В България има хиподруми на едно-две места, но няма все още необходимата популярност. Много по-популярни са народните кушии, хора, които се занимават с това за удоволствие, а не професионално. Предимно в по-малките населени места у нас се правят тези празници.
Автор: Аделина ГЕОРГИЕВА
Източник: Агенция „Фокус”
