Хранене и водопой на конете, езда
Храната, която даваме на коня, се нарича фураж. Здравето на коня и силата му зависят от количеството и качеството на дадения фураж.
Фуражът бива зърнен и тревен. Към зърнения фураж спадат: овес, ечемик, царевица, ръж и зърната на бобовите растения. Най-добрата храна за коня е овесът. Ечемикът е също хранителен, но е с мъчно смилаема обвивка, поради което се дава смлян под форма на ярма (едро раздробени зърна). Под форма на ярма даваме на конете царевицата, слънчогледа и др.
Към зърнения фураж на коня се прибавя ежедневно и 30 г. сол, разтворена в храната му.
Към тревния фураж спадат всички видове сено и слами. Най-хубаво е сеното от естествените балкански ливади, защото съдържа най-ароматични тревни смески. След сеното за предпочитане са люцерната и детелината. Зелената люцерна и детелината обаче трябва да се дават в малки количества, понеже могат да причинят подуване и колики. Когато люцерната и детелината са росни, трябва обезателно да се залагат смесени със сухо сено или слама.
Конят се храни едновременно със зърнен и тревен фураж, които се дават приблизително по равни количества. При усилена работа се дава повече овес. Количеството фураж, необходим за поддържане силите на коня, се нарича фуражна дажба. Количеството на тази дажба е в зависимост от хранителността на фуража, от височината, теглото и усилията, изразходвани при ежедневната работа на коня. Конят се пои до насита с чиста, без дъх вода, не по-студена от 8 градуса С и не по-топла от 18 градуса С. Най-добрата за поене на конете е чешмяната, изворната, речната и езерната. За едно денонощие за коня е необходима 25-40 кг вода. Ако водата е много студена, а водопоят се налага, ездачите трябва предварително да поставят във водата слама или храсти, за да може конят да прецежда водата през тях. След езда конят не трябва да се пои по-рано от половин до един час, а при походни движения, поенето с вода се разрешава само ако след това предстои продължаване на ездата поне още 2-4 км. Ако конете са много изпотени, водопоят се забранява. Две-три глътки вода след работа само освежават животното.
Конят се пои три пъти на ден, а при студени дни – два пъти. Водопоят се прави половин час след като му е дадено сено, за да не поеме водата на празен стомах. Най-малко половин час след водопоя се дава и зърнения фураж. Трябва да се запомни, че водопоят се извършва винаги преди зърнената дажба, защото в обратен случай водата разрежда част от стомашния сок, измива и увлича със себе си цели зърна, без да бъдат смляни, а част от несмляната храна ферментира и конят заболява.
Източник: www.keti-horses.dir.bg
