Храносмилателна система на коня
1.Устна кухина-cavum oris
Устната кухина на конете наподобява кутия със сложно устроена стена и съответно с обширна празнина. Към устата принадлежи не само кухината с нейните стени, но и други органи с разнообразна функция, за които е характерно сложно анатомично устройство и отклонение на общия принцип за тръбест строеж. Устната кухина с органите в нея служи за поемане и механична обработка на храната, оформяне на хапката и придвижването й към глътката.
Устната кухина включва устните, които обграждат нейния вход, бузите образуват страничната стена, а покривът е представен от твърдото небце. Стените на устната кухина, с алвеоларните ръбове на челюстите, със зъбите и венеца образуват една периферна част, наречена предверие и една централна част-същинска устна кухина. Входът на устната кухина представлява тясна цепнатина между устните, а чрез тесен провлак същинската устна кухина преминава в глътката.
Предверието на устната кухина е пространството между зъбите, устните и бузите. В него се отварят изводните канали на големите слюнчени жлези, като на височината на горната зъбна дъга кутанната лигавица образува малки възвишения за подушната жлеза.
Същинска устна кухина –централната част , разположена между зъбните дъги, която каудално е ограничена от arcus palatoglossus.Тя е заета главно от езика, като между него и вентралната стена на устната кухина се обособява тясно пространство.
1.1 Устни-labia oris
При бозайниците са добре развити кожномускулни гънки, които са разположени в ростралната част на лицето. Горната устна и долната образуват входа в устната кухина, който представлява тясна цепнатина.
При коня устните са дълги, меки свободни и много подвижни. Те са покрити с редки и нежни косми. Устната цепнатина е голяма, като устния ъгъл достига до първия предкътник. Горната устна не се сраства с ноздрите и притежава неясно оформена и плитка медиална бразда. Долната устна образува вентрално разположено надебеление-брадичка. Брадичката е изградена от съединителна и мастна тъкан, като съдържа и тънкия менталис. Лигавицата на устните е червеникава или жълтеникава на цвят, като е пигментирана с тъмнокафяви до черни петна. Frenulum labii superioris е слабо обособен, като е заместен от няколко малки лигавични гънки. Gll. Labials са добре развити , разположени под лигавицата. Те са по-добре развити при горната устна, като в посока към устните ъгли образуват широки жлезни полета, а по лигавичната повърхност ясно се забелязват финни отвори.
1.2 Бузи
Бузите образуват меките странични стени на устната кухина . Те са подвижни кожно-мускулни образувания , чиято вътрешна повърхност е покрита с лигавица. Бузите започват от устния ъгъл като продължение на устните , назад достигат до каудалния ръб на долната челюст,а от вътре са ограничени от лигавичната гънка, която е разположена зад последните кътници между небцето и долната челюст.
При коня областта на бузите е много обширна. Лигавицата много често е пигментирана червеникаво, а на определени места е тъмнокафява до черна. Успоредно на горната и долната кътникова редица се образуват няколко редици от ниски възвишения, при които се отварят изводните канали на бузните жлези. От бузните слюнчени жлези са добре развити gll.buccales dorsales, които са разделени на две групи- рострална и каудална. Първата група се простира от устния ъгъл до м.масетер, а втората група лежи под лицевия гребен и е покрита от външния дъвкателен мускул. Вентралните бузни жлези образуват широка ивица , която лежи под лигавицата, като се простира от устния ъгъл до м.масетер.
1.3Твърдо небце
Твърдото небце е дълго и с ясно обособен шев,странично на който се разполагат 16-18 rugae palatinae. Напречните гребени са дъговидно извити. Ръбовете на гребените и конкавните им повърхности са насочени каудално. При младите животни лигавицата на твърдото небце в предната му част е силно удебелена , като достига почти равнището на дъвкателната повърхност на млечните резци.
1.4 Меко небце
Мекото небце е сравнително дълго ,10-12 см и със свободния си ръб достига до основата на епиглотиса. То се разполага плътно и върху езичния корен, поради което животното не може да диша през устата, а също така се затруднява повръщането , което обикновено става през носа.
1.5 Зъби
Резците са еднокоренови зъби, като млечните са бели на цвят, имат почти еднаква форма са малко по-малки от постоянните. Постоянните резци са сравнително дълги, дъговидно извити и имат жълто-кафяв цвят. Кореновият канал остава дълго време отворен. Дъвкателната повърхност притежава вдлъбната емайлова чашка, която при горните резци достига дълбочина до 14 мм, а при долните е около 7мм.
Кучешките зъби са еднокоренови, с конусовидна глечова гугла. Млечните зъби са силно рудиментирани, обхванати са изцяло от алвеолата, и остават почти винаги под венеца. Кучешките зъби са разположени при интералвеоларния ръб, като са отделени от широко беззъбо пространство както от крайните резци, така и от първите предкътници. При женските индивиди кучешките зъби се срещат рядко, а когато се намират са сравнително малки и рядко пробиват венеца.
Предкътници са представени от по три зъба на горната и долната челюст в ляво и дясно. Непосредствено пред първия предкътник може да се наблюдава един непостоянен зъб, наречен – вълчи зъб, който е силно рудиментриран, с конусообразна форма и се среща по-често на горната зъбна дъга. Предкътниците са наредени плътно един към друг и с изключение на първия зъб, притежават ясно изразена четиристенна корона, като тази на кътниците.
Кътниците притежават корона с голяма дъвкателна повърхност, като формата й е четиристенна или квадратна. Последния кътник има корона с триъгълна форма, която е по-добре изразена при долната зъбна дъга. Кътниците са плътно наредени един до друг, при което образуват заедно обща дъвкателна повърхност. Поради това че горните зъби са по-широки от долните, дъвкателните им повърхности не съвпадат, като горните излизат странично.
1.6 Език
Езикът е сравнително дълъг и силно подвижен. Коренът му е най-широката част. Тялото е еднакво сплеснато странично и дорзовентрално с широки страни1ни повърхности. Върхът е плътен,дорзо-вентрално сплеснат с дебели странични ръбове. Дорзалната повърхност на езика притежава плитка , но добре изразена медианна бразда , която при върха става дълбока. Жлезите са добре развити, лежат под лигавицата ,като проникват и в мускулатурата. При корена на езика се намира нечифтна tonsilla lingualis. Конецовидните папили са меки дълги, гъсто разположени и придават на лигавицата вид на кадифе. Конусовидните папили липсват , а гъбовидните са разположени по дорзалната и страничните повърхности на тялото и върха.
2.Големи слюнчени жлези
Подушна жлеза. Подушната жлеза е най-голямата от слюнчените жлези. Тя е раположена непосредствено под кожата вентрално на ухото, като заема пространството между каудалния ръб на долната челюст и крилото на атласа. Жлезата лежи подкожно и е обхваната от собствена фасция.
Подушната жлеза при коня е силно развита. Тя има продълговата ,удължена четириъгълна форма със широки краища и стеснена средна част. Жлезата достига дължина 20-25 см,ширина 5-10 см и дебелина 1,5-2,5 см. Подушната жлеза изпълва пространството от основата на ухото до каудалния ръб на долната челюст и крилото на атласа, като достига до разделянето на яремната вена. Дорзалният край на жлезата е широк , с дъговидна изрезка, която обхваща основата на ухото. V. maxillaris разделя жлезата на дорзална и вентрална част. Всяка част притежава 3-4 изводни каналчета.
Долночелюстната жлеза е по-малка от подушната. Тя е тясна, дълга,дъговидно извита, като се простира от фоса атлантис до вентралната повърхност на тялото на подезичната кост. Жлезата е покрита отчасти от подушната жлеза.
Подезични жлези – развита е само gl.sublingualis polystomatica. Тя е удължена,странично сплесната, разположена странично на езика и се простира от ъгъла между двете долни челюсти до равнината през 5 долен кътник. Жлезата повдига лигавицата и образува надлъжно възвишение.
3. Глътка
Глътката е сравнително дълга конусовидна торба ,чиято основа е насочена към черепа. Страничната стена на глътката се допира до въздушния мехур. При медиалната стена на отвора се разполага хрущялна плочка , която е част от хрущялната основа на слуховата тръба. При еднокопитните животни лигавицата на слуховата тръба образува силно торбовидно разширение , наречено въздушен мехур, който има вместимост около 300мл. Той представлява обширен ,тънкостенен лигавичен мехур , който изпълва пространството зад и странично на глътката, като лежи между нея, черепната основа и вентрално разположените мускули на главата и шията. Медианно стените на двата мехура се допират плътно и срастват без да комуникират директно помежду си. Страничната стена на въздушния мехур се допира плътно до стилохиоида, който се вдава в кухината. След това тя минава медиално на долночелюстната става и на подушната жлеза и покрива мускули, съдове,нерви. Значението на въздушния мехур по всяка вероятност е във връзка с гълтането, тъй като позволява свободно разширяване на глътката. Той поема част от въздуха на глътката, при което се намалява налягането в нея и се улеснява гълтането.
4.Хранопровод
Хранопроводът е лигавично-мускулна тръба, която започва от глътката и достига до стомаха. Той представлява непосредствено продължение на глътката и осигурявва провеждането на храната и течностите до стомаха.
При коня стената на хранопровода е сравнително дебела, особено към кардията. Мускулатурата е напречнонабраздена до трахеалната вилка, а в крайната част на хранопровода е представена от гладкомускулни влакна. Слузни жлези има в началната част на хранопровода
5.Стомах
Стомахът на коня е сложен еднокамерен и има сравнително малък обем 12-15 л. Той е торбовидно удължен с добре обособени крайща. При левия край на стомаха, при фундус вентрикули, се намира широко, със заоблена повърхност разширение, което се допира чрез диафрагмата до ребрената стена. Близо до него се намира кардията, където хранопроводът навлиза в стомаха под остър ъгъл. Малката кривина е силно вдлъбната и образува тясна и дълбока цепнатина, до която достига тялото на стомаха. Голямата кривина на стомаха е силно изпъкнала, насочена вентрално и надясно. Пилорната част на стомаха постепенно се стеснява и завършва в дясно от медианната равнина, вентрално и близо до кардията.
Стомахут е разположен интраторакално в лявата половина на предната част от коремната кухина. Вентралната му страна не може да достигне до меката коремна стена и при най-пълно изпълване. Той е отделен от нея чрез силно развито дебело черво, което образува две дъги с форма на подкова.
Лигавицата на стомаха е разделена на две части- кутанна и жлезна, като притежава добре развит съединителнотъканен пласт. Кутанната лигавица е белезникава на цвят, твърда и грапава. Тя се разполага в левия край на стомаха – в областа на сляпото разширение. Кутанната лигавица заема почти половината от лигавичната повърхност и е отделена от жлезната чрез добре обособен, висок, назъбен гребен. Жлезната лигавица е разположена в останалата малко, по-голяма част на стомаха, като заема около 3/5 от цялата лигавична повърхност. Тя е мека, подобна на кадиф, с влажна повърхност, сочна и тъмночервена на цвят. Лигавицата съдържа характерните стомашни жлези и е богата на лимфна тъкан. Парс кардиака на жлезната лигавица не лежи до кардията, а е отместена назад и е в съседство с кутанната лигавица. Тя представлява сравнително светла, тясна ивица покрай назъбения ръб, която при голямата кривина е стеснена до 1-1,5 см. По-голямата вентрална част от тялото на стомаха при двете му стени съдържа фундусните, или собствените стомашни жлези. Лигавицата е тъмна, кафявочервена, дебела, сочна и грапава, осеяна от множество трапчинки. Парс пилорика на жлезната лигавица заема около ? от цялата повърхност на стомашната лигавица. Тя е сравнително тънка и гладка със сивобелезникав или сивожълтеникав цвят.
5.1 Мускулатурата на стомаха
Мускулатурата на стомаха е изградена от три слоя гладкомускулни, влакна-надлъжен, пръстеновиден, наклонен. Надлъжния слой е тънък и идва от хранопровода, като преминава в областа на голямата кривина, оттам се насочва към малката извивка, а към пилорната част на стомаха става значително по-дебел. Вътрешния пръстеновиден мускулен слой е много добре развит, като започва от областта на сляпото разширение, обхваща кардията и по-малката кривина отива в средната и дясна част на стомаха. В областта на пилора пръстеновидният мускулен слой става по-дебел. На мястото на сфинктера откъм лумена на стомаха се образува висока лигавична гънка, а отвън се обособява дълбока бразда. Наклоненият слой се състои от виншен и вътрешен мускулен пласт.
5.2 Серозата на стомаха
Серозата на стомаха е разположена върху съединителнотъканна основа, която е богата на еластични влакна. Тя преминава в няколко серозни гънки , които свързват стомаха със съседни органи. Lig. Gastrophrenicum е двойна перитонеална гънка, свързваща стомаха с диафрагмата. Тя започва от диафрагмата, обхваща хранопровода и достига до кардията. Lig. Gastrolienale е двойна серозна гънка, която от голямата кривина на стомаха достига до висцералната повърхност на далака. Lig.hepatogastricum свързва малката кривина на стомаха с висцералната побърхност на черния дроб. Серозата на стомаха преминава в голямата мрежа.
6.Черва
6.1. Тънки черва
Тънкото черво има дължина от 19 до 30м.
Дванадесетопръстното черво има дължина 100 – 150 см, диаметър около 5 см и е разделено на три части, като тук липсва изчакваща се част. Парскраниалис се допира до висцералната повърхност на черния дроб, след което минава надясно, нагоре и назад. Непосредствено след пилора началната част на дуоденума се разширява, като образува ампула дуодени и продължава в анса сигмоидеа. Достигайки до краниалния край на десния бъбрек краниалната част образува извивка, след която преминава в слизащата част. Парс десценденс върви по странична повърхност на десния бъбрек и при неговия каудален край образува втора извивка и преминава в напречната част. Парс трансверса е разположена зад десния бъбрек в напречната равнина през 2 и 3 поясен прешлен. След като стигне вляво от медианната равнина напречната част на дуоденума образува флексура дуоденужежуналис и преминава в празното черво.
Изводните канали на черния дроб и панкреаса се отварят в краниалната част на дуоденума, близо до пилора. В ясно оформената голяма дуоденална папила разположена на 12-15 см от пилора, завършват заедно изводния канал на черния дроб и панкреатичният канал. Срещу папилата се намира по-малко лигавично възвишение, с която се отваря допълнителният канал на панкреаса.
Дванадесетопръстното черво е свързано със съседните органи чрез няколко серозни гънки. Лиг.хепатодуоденале свързва краниалната част на дуоденума с черния дроб, а чрез плика дуоденоколика третата, напречната част е свързана с дъговидното черво. Втората серозна връзка показва границата между колон 2 и колон 3 на дъговидното черво, както и прехода на дуоденума в празното черво.
Празното черво е с дължина 18-25 см и диаметър около 6-7 см. Червото виси на много дълъг мезентериум и образува множество извиски, разположени главно в лявата хълбочна част на коремната кухина. Дългият мезентериум позволява на йеюналните извивки да преминат напред и надолу, като могат да се вмъкнат и между другите чревни части.
Слабинно черво –дълго е от 100 до 150 см. То представлява продължение на празното черво, като тръгва от лявата слабинна област на коремната кухина и се насова надясно. След като премине вдясно от медианната равнина илеумът се насочва почти отвесно нагоре и достига до малката извивка на сляпото черво, като се отваря в него чрез остиум илеале. Слабинното черво се характеризира със силно развита мускулатура, поради което стената му е дебела и твърда. Към края на илеума мускулатурата надебелява, като пръстеновидния слой образува силен м.сфинктер илеи.
6.2. Дебели черва
Дебело черво- достига 6-9 м. То е особено силно развито и притежава своеобразна форма. Стената му притежава тении, полулунни гънки и джобчета.
Сляпо черво е силно равито, като достига дължина около 1м, диаметър 20 см и обем около 30л. То има форма на голяма дорзокраниално отворена дъга, която наподобява на запетая. Сляпото черво лежи изцяло в дясната каудална част на коремната кухина, като с латераалната си повърхност се допира до меката коремна стена. Цекумът притежава два слепи края-основа и връх, между които се разполага тялото. Тялото на цекума заема средната, дъговидно извита част на сляпото черво. Басис цеци е началната част на сляпото черво, която е силно разширена. Апекс цеци е дисталния край на сляпото черво.
Дъговидно черво е най-дългата част на дебелите черва. То има обща дължина 6-8 м, диаметър до 30 см, вместимост-65-150 л. Дъговидното черво е съставено от 3 части –колон 1, 2, 3, които имат различна форма, дължина и местоположение.
Право черво има дължина около 20-30 см. В перитонеалната част на тазовата кухина ректумът е прикрепен към вентралната повърхност на кръсцовата кост чрез къс мезоректум, а в ретроперитонеалното пространство е съединен с тазовите стени чрез хлабава съединителна тъкан.
7. Анус
Анусът е крайната част на храносмилателната система на коня. Притежава свинктери, които се разщиряват при натрупване на фекална маса. Първият е изграден от гладкомускулна тъкан и е неволви, а вторият е изграден от напречно набраздена мускулна тъкан и позволява изхвърлянето на фекалните маси да става контрулирано.
Автор: Андреана Иванова
Източник: www.pomagalo.com
