Описание на конското тяло
Външно описание. Тялото на коня при изучаване се разделя на предница, труп и задница. Това разделяне на конското тяло при описанието му е удобно и от ездова страна, защото ездачът с главните помощи за управление на коня обикновено въздейства поотделно върху тези части.
.
.
.
От 1 – 30 – части на предницата:
– 1 очи – 2 уши – 3 чело – 4 нос – 5 ноздри – 6 носов гръб – 7 челна китка (челка) – 8 слепи очи – 9 устни (бърни) – 10 брада – 11 брадна ямичка – 12 ганаши – 13 страни (бузи) – 14 съединителни устни ъгли – 15 тил – 16 горен ръб на шията с грива – 17 задтилък – 18 долен ръб – 19 холка (рел) – 20 гърди – 21 плешка – 22 раменни стави – 23 подрамо – 24 преден лакът – 25 предно коляно – 26 предна свирка – 27 китка – 28 бабка с четка – 29 венец – 30 копито
От 31 до 35 – части на трупа:
– 31 гръб – 32 поясница – 33 ребрена област – 34 коремна област – 35 хълбоци
От 36 до 44 – части на задницата:
– 36 круп – 37 бедра – 38 бут – 39 заден лакът (задни коленни стави) – 40 скакателни стави – 41 Ахилесова жила – 42 задна свирка – 43 полов орган – 44 опашка
Конструкция на коня
Конструкцията на тялото на коня е нагодена така, че му дава възможност за продължително и бързо движение. Движението е мощно средство за самосъхранение. Тялото му, опряно на здрави крака, е способно да носи и тегли при сравнително голяма скорост.
Конят има силно зрение и добре развит слух. Той не може да диша през устата, а диша само през носа.
Организмът на коня е сравнително чувствителен, поради което е изложен на много заболявания, от които някои с лоши последици.
Тялото на коня е покрито с косми. Косъмът го предпазва от атмосферни влияния и от разни насекоми.
Конят живее средно от 25 до 30 години, но е годен за работа (изискваща големи усилия) между 5 и 15 годишна възраст. Към 10-та си година той се намира в разцвета на силите си. Той живее толкова по-дълго и толкова по–продължително време остава годен за работа, колкото по-голямо внимание и по-добри условия се създават за неговото съществуване.
Обноски на коня. Вродената впечатлителност у конете задължава ездача да бъде щедър на ласки към тях. Внимателните обноски са най-доброто и силно средство за развиване навици и положителни качества у коня. Когато с ласки се спечели доверието му, тогава той с охота отдава всичките си полени сили на разположение на човека. Грубото и лошото отношение към коня го прави злонравен, похабява нервите и силите му. Доверието на коня се спечелва с награди – поглаждане, даване захар и др. При несъмнена проява на зла воля конят се наказва със строг глас (той разбира тона на гласа, не думите) или чрез удар с пръчка по плешките и крупа. Наказанията при коня не са желателни. Незаслужената жестокост го озлобява.
