Тренировъчна скала на коня – от Сю Морис
Има шест градивни блокчета в Немската тренировъчна скала. Немските термини (в скобите) имат по-съдържателно значение от техните неопределени английски съответствия. Те са взаимно зависими и тясно преплетени; всяко стъпало трябва да бъде постигнато преди да се премине към следващото. Те не са обаче списък за бърза справка по пътя към успеха. По-ниските нива трябва винаги да бъдат ревизирани, за да се провери, че напредъкът е истински и конят изпълнява всички предшестващи изисквания.
Релаксация (отпуснатост) – Relaxation
Ритъм – Rhythm
Контакт– Contact
Импулс – Impulsion
Изправеност (правост) – Straightness
Събиране – Collection
Тези елементи могат по-нататък да бъдат подразделени в три групи:
Релаксация, Ритъм и Контакт са част от „фазата на привикване”, когато конят се окуражава да открие наново своя естествен баланс под ездач. Той се насърчава да се отпусне, да намери своя естествен ритъм и да търси еластична връзка с ездача посредством поводите.
Втората фаза е развитието на изтласкване от задницата, в Импулс и Изправеност (правост).
Третата фаза развива носещата (поддържащата) сила на задните крайници, Събирането.
Понеже баланса и сгъването са неразривно свързани в обездката, някои смятат, че те също трябва да бъдат включени в Скалата на обучение. Балансът е свързан с Ритъма и Изправеността, а без изправеност няма Релаксация (отпуснатост), конят не може да стигне до поддържане на собствената осанка посредством уравновесено приемане на трензелата (при Контакта), нито може да има някакъв истински импулс, освен ако конят не се движи по отпуснат и правилен начин.
Сгъването (флексията) е преплетено с Изправеността, тъй като не може да изправите един кон, ако не можете да го огънете. Ако по време на вашата езда възнамерявате да работите върху елементите ритъм, баланс и изправеност, самите вие трябва да откриете постигането на отпуснатост, импулс и събиране като нещо естествено.
Да разгледаме по-подробно елементите на тренировъчната скала – следващата част е взета от „Принципи на ездата”, което е част от официалното ръководство за обучение на Немската национална федерация по конен спорт (“Official Instruction Handbook of the German National Equestrian Federation”).
Релаксация (отпуснатост) – Relaxation (Losgelassenheit)
Отпуснатостта е предпоставка за цялата по-нататъшна тренировка, и заедно с Ритъма е основна цел на предварителната обучителна фаза. Дори и ако Ритъмът е поддържан, движението не може да бъде считано за правилно, освен ако конят не работи с гърба си и мускулите му са свободни от напрежение. Само ако конят е физически и психически свободен от напрежение или принуда, той може да работи с отпуснатост и да се използа в най-голяма степен. Ставите на коня трябва да се сгъват и изправят еднакво от всяка страна на тялото му при всяка стъпка или крачка; конят трябва да създава впечатлението, че влага цялото си съзнание и тяло в своята работа. Признаците за отпуснатост са: люлеещ се гръб, пръхтене и затворена, но не и неподвижна, уста. Отпуснатостта е налице тогава, когато конят протяга главата и врата си напред и надолу на всичките три хода (алюра).
Ритъм (ритмичност) – Rhythm (Takt)
Терминът „ритъм” се отнася до редовността на стъпките или крачките на всеки ход: те трябва да покриват еднакво разстояние и да бъдат с еднаква продължителност. Ритъмът трябва да се поддържа както при преходи (от един ход на друг) и завои, така и по права линия. Никое упражнение или движение не може да бъде добро, ако ритъмът се колебае, и обучението е неправилно ако доведе до загуба на ритъм.
Контакт – Contact (Anlehnung)
Контактът е меката постоянна връзка между ръката на ездача и устата на коня. Конят трябва да върви ритмично напред от подкарващите помощи на ездача и да търси контакт с ръката на ездача, по този начин той застава на повода. Правилният, постоянен контакт позволява на коня да намери своето равновесие под ездача и да открие ритмичността във всеки един от ходовете си. Тилът (задтилъкът) трябва винаги да е най-високата точка от шията, освен когато конят бива язден „напред и надолу”. Контактът никога не бива да бъде постиган чрез действие на ръцете отпред-назад (в обратна посока); той трябва да е резултат от правилно осигурено изтласкване напред, от задните крака. Конят трябва да върви напред уверено и към контакта, в отговор на подкарващите помощи на ездача.
Импулс – Impulsion (Schwung)
За конят се казва, че има импулс, когато енергията създавана от задните крака се пренася в съответния ход и във всеки аспект от движението напред. Един кон работи с импулс, когато се изтласква енергично от земята и движи краката си активно и ритмично напред. Импулсът се създава чрез обучение. Ездачът използва естествените ходове на коня, но „добавя” към тях отпуснатост, изтласкване напред (произлизащо от задницата) и гъвкавост (Durchlässigkeit).
Изправеност (правост) – Straightness (Geraderichten)
Счита се, че един кон е прав, когато предницата му е на една линия със задницата; когато неговата надлъжна ос е на една линия с правата или извитата следа (пътека), по която той се движи. Правостта е необходима, за да може тежестта да бъде еднакво разпределена над двете половини от тялото. Тя се развива чрез системно трениране и еднакво огъвкавяване на двете страни от тялото. Повечето коне са изкривени. Както с десничарите и левичарите при хората, тази изкривеност произлиза от мозъка и е нещо, с което конят се ражда. Ако конят е прав, задните крака ще изтласкват точно в посоката на центъра на тежест. Помощите за задържане тогава също ще преминават през коня правилно – посредством устата, тилът, врата и гърба към задницата, и ще въздействат върху двата задни крака еднакво.
Събиране (събраност) – Collection (Versammlung)
Целта на цялото гимнастическо трениране (гимнастициране) е да се създаде кон, който е сръчен, с готовност и желание за работа. За да може конят да изпълни тези условия, неговата тежест плюс тази на ездача му, трябва да бъде разпределена толкова равномерно върху всичките му четири крайника, колкото е възможно. Това означава намаляване на количеството тежест върху предните крака, които по природа носят повече натоварване от задните крака (които от своя страна са предназначени главно за да създават движението напред). Чрез трениране и развитие на съответните мускули е възможно да се повиши носещия капацитет на задницата. От друга страна, предните крака, които по-скоро поддържат отколкото изтласкват, могат да бъдат подсилени чрез трениране в много малка степен. Следователно е по-практично и наистина необходимо да се пренесе част от тежестта към задницата на коня. Увеличеното сгъване на задните крака има за резултат повдигане на шията на коня. Тогава конят е в състояние, ако носещия капацитет на задницата е достатъчно развит, да се движи в равновесие и да поддържа осанката (стойката) си на всичките три хода (алюра).
Превод: Д. Христова