Още за тренировъчната скала на коня – от д-р Томас Ритер
Написах следващото за нашия форум по класическа обездка. Случайно разместих Изправеност и Импулс, но това доведе до много интересен отговор.
Въпрос: Тренировъчната скала така, както я знам аз, е:
Отпуснатост – Relaxation (losgelassenheit)
Ритъм – Rhythm (takt)
Контакт – Contact (anlehnung )
Изправеност – Straightening (geraderichten)
Импулс – Impulsion (schwung)
Събраност – Collection (versammlung)
Отговор: По традиция, Импулсът се поставя в списъка преди Изправеността. Обаче не е нужно да се спори за това, защото от една страна вие трябва да активизирате задницата повече, за да поддържа конят своят темп и дължина на крачката в рамките на съответния ход, когато го изправите. Но от друга страна, Импулсът в по-тесен смисъл на думата няма да се прояви, докато конят не е постигнал определена степен на изправеност.
Въпрос: Можете ли да ми кажете кога скалата се е появила за първи път? И дали е сравнително актуална?
Отговор: Доколкото ми е известно, първата “Skala der Ausbildung” е била формулирана в известния „Heeresdienstvorschrift” от 1912г. (HDV 12) от ген. Фон Редвиц и полковник Ханс фон Хайдебрек. Хайдебрек и полковник Феликс Бюркнер са отговаряли за последните две ревизии на HDV (мисля, че е било през 1927г. и 1935г., или някъде там). В тези последни издания съвременната тренировъчна скала е била канонизирана. След Втората световна война, германското German FN публикува своето “Richtlinien fuer Reiten und Fahren” базирано на старото HDV, включително и тренировъчната скала.
Въпрос: Ако конят не е прав, как може да се движи ритмично? Ако не е изправен, как може да имате желания контакт?
Отговор: Това е добър въпрос. При моята собствена езда, аз обръщам голямо внимание на изправеността още в самото начало. Единственото нещо, което трябва да се получи най-напред, е достатъчно изтласкване в един добър ритъм. Когато възседнете кон, който е бил научен от ездача си да „задържа в себе си енергията” (suck back*), често ще усещате, че всеки опит за движение на раменете ще има за резултат спиране на коня и отказ да върви напред. Това са сериозно развалени коне, на границата да станат опасни, защото не са толкова подчинени. Въпреки това, те са по-често срещани отколкото бихте предположили и техните собственици в повечето случаи нямат представа, че техният кон е от този тип – или колко лоши са всъщност нещата, колко са близо до това да бъдат наранени от своя кон.
Причината, поради която се опитвам да наглася раменете пред крупата на коня още в началото, е понеже изкривеността е липса на равновесие. Липсата на равновесие причинява напрежение и резистентност (съпротива). Един напрегнат и небалансиран кон няма да може да постигне отпуснатост (първият елемент на тренировъчната скала), а без равновесие, отпуснатост и изправеност е невъзможно да постигнеш лек, уравновесен и “жив” контакт с поводите (третият елемент на тренировъчната пирамида).
Мисля, че е важно да не приемаме последователността на елементите от тренировъчната скала като безусловно свързана линейна поредица. Действителността зад тези понятия е много по-комплексна и мултиизмерна, отколкото един едноизмерен списък би могъл да изрази. За да сте справедливи към реалността, би трябвало да изобразите един 3D модел, с обратни връзки от всеки отделен елемент към всички други елементи. В резултат на цялата сложност, вие може да приведете правдоподобни аргументи за няколко различни последователности, които отразяват различни взаимни връзки и поредици „причина – резултат”. Те всички може да са еднакво приемливи. При все това, всички те ще улавят само една малка част от истинската същност на нещата.
Може да установите, че с различните коне се налага да следвате малко по-различна последователност, в зависимост от тяхната индивидуалност, конформация и предшестващо обучение. В лошите случаи на необходимост от коригиране, може да се наложи да започнете със събирането, за да получите баланс и отпуснатост. Онези от вас, които са коригирали достатъчно коне, вероятно са се изправяли пред случаи, в които е трябвало да започнете някъде от средата на стандартния учебен план и оттам да работите по вашия начин отново до ниво начинаещи, преди да може да надграждате отново. Това е малко като къща, която е построена наполовина, с много дупки в стените и с нестабилни основи. Вие влизате вътре и отстранявате тухла по тухла, пласт по пласт, докато си проправите път към основите. В този момент вие сте обратно на кота нула, откъдето започва напълно необучения кон. И едва „сега” може да започнете общоприетото обучение. Преди да сте достигнали тази нулева, начална точка, вие все още ще коригирате грешките от вашия уважаем предшественик(ци).
В най-лошите случаи, когато психиката на коня е увредена и дори не можете да го яздите, трябва да се върнете обратно към фазата на социализация, през която минава един кон преди обяздване, преди дори да може да започнете някаква физическа работа върху конската мускулатура. Проблемите с доверието и дисциплината може да бъдат толкова належащи, че да се наложи да бъдат разрешени преди да можете да възседнете коня. С тези коне трябва да се почне от началото, започвайки с кордиране в оградено място, с помощта на асистент. Доверието и респекта трябва да бъдат възстановени. Конят трябва да излезе от черупката си и да осъществи връзка със своя треньор, да прояви интерес към работата си. Без това, цялата физическа работа, която провеждате ще остане безполезна.
Да се върнем към въпроса за изправеността. Има много начини, по които можем да поправим изкривеността на коня – като утежняване на едната седалищна кост повече от другата, държане на едната седалищна кост по-напред от другата, отвеждане на нашите рамене по-близо до някой отделен крак на коня, коригиране с едното коляно, прасец или повод, ако се отклонява от пътеката. Дори регулирането на изтикването и носенето от задните крака води до изправеност, защото ако и двата задни крака изтласкват в еднаква степен и в същата посока (към центъра на тежестта), конят е прав. Сгъването и страничните движения са много полезни също, но тяхното приложение следва и е в допълнение към гореспоменатите мерки.
Дори при един сравнително неопитен кон, ездачът ще трябва да активизира повече изоставащия заден крак, и да предпазва по-слабия заден крак от избягване настрани. Ездачът също трябва да се старае да улавя „отклоняващото” се рамо и да го връща обратно в правата, защото иначе конят ще се обляга на повода от същата страна. Конете не бива никога да се учат да се облягат. Ако позволим младия кон да върви накриво „защото е неопитен”, „защото не е готов да бъде прав”, ние не правим услуга на коня си. Всичко което се постига е, че упражнявате неправилните неща и развивате неподходящата мускулатура. Всяка минута, в която на конят се позволява да върви криво, засилва изкривеността му и затвърждава асиметрията, сковаността и резистентността – докато те станат твърде трудни за справяне от страна на средния ездач.
Ако работим за чистотата на ходовете от самото начало, конят никога няма да придобие някакви значими лоши навици, и дори много младите коне бързо се научават да се уравновесяват под ездача и да вървят с добър ритъм, добър импулс и лек, уравновесен контакт с повода. Те също така остават здрави по-дълго, защото насърчаването на ритъма, баланса, етиката на добра работа (т.е. истинското движение напред) и изправеността, и обезкуражаването на леността, изкривеността и неправилността дават възможност на коня да си служи ефективно, без да се уморява чрез наличието на мускулни групи, работещи една срещу друга.
*suck – всмуква, поема, абсорбира, поглъща, попива; back – назад, обратно, отново
Превод: Д. Христова
