Защо слагаме наушник на конете

Най-интересното е под наушника на коня

С наушник на главата на коня напоследък никого няма да изненадаш в нашата страна. Красиво е, естетично е. Затова даже и любителите ги слагат на своите питомци. Но в професионалния спорт появата на подобна шапка има съвсем практичен смисъл. Най-интересното става под наушника, който само прикрива цялото безобразие, което всеки използва с различно предназначение.

Първо правило повелява:

При представяне в условия на повишен шум, в ушите на конете слагат специализирани ушни тапи.
И за да се предотврати изпадането им, се слага наушник. Безусловно, конят изглежда по-привлекателно без стърчащи тапи от ушите, но тази роля на „шапката” е второстепенна.
.

Целта на използването на тапите е да намали нивото на шума, възприеман от коня.
Това е особено важно в закрити помещения с агресивна акустика или просто при наличието на много хора.

Звукът е дразнещ фактор за коня.
Така на Олимпиадата 2008 отбива на коня Биз Мадден в американския отбор самата ездачка обяснила с непредвиденото падане на едната тапа от ухото на коня. В резултат конят отскочил встрани от появилия се едностранно шумов натиск.
Освен това, конят възприема звуците в много по-широк честотен диапазон от човека. Неочакваната уплаха на коня може да бъде предизвикана от появата на звук, недостъпен за нашето ухо, но напълно осезаем за коня. Звучи като теория за заговор, но подобни манипулации могат да бъдат използвани и от недоброжелатели.

Този дразнещ фактор се използва положително при хиподрумните изпитвания. Рисаците също така ги „оглушават” с тапи, но те са съединени с шнурче, което е протегнато към запрежчика. При излизането на финалната права той издърпва с шнурче тапите от ушите на коня. Зрителите започват да крещят, ободрявайки конете. Животното се възбужда. В кръвта рязко се увеличава нивото на адреналина и конят стремително се понася напред.

Но не така просто стоят нещата с използването на ушни тапи при прескачането на препятствия. Ограничаването на слуха на коня има странични ефекти.
Слухът е осезание, което помага на коня допълнително да се ориентира в пространството с помощта на ехолокация*. Тя се използва не само от морските същества, но и от млекопи-таещите на земята, и даже от хората в обичайния им живот. За слепите хора се организират специални курсове как с помощта на изкуствено създадени звуци да определят разстоянието до стените и предметите.

Не случайно конят при прескачане на препятствие протяга уши напред, за да улови възможно най-добре звуците, идващи от препятствието, в това число и отразените. Въобще конят значително по-добре от човека използва този осезателен орган, още повече че природата е обезпечила на ухото му движение на 180 градуса. Затова загубата на слуха за това животно е от изключително значение за живота и дейността му.
В частност конят за прескачане на препятствия с отсъстващ слух по-лошо чувства дистанцията до предметите и повърхността на земята, което снижава координацията му и увеличава риска от получаването на травми, особено при приземяване.

На този, който се съмнява в значението на ехолокацията, ще му предложим да се позани-мава с гмуркане и подводно плуване. Ще бъдете изненадани доколко ще бъркате в оценката си за разстоянието до източника на звука. Работата е в това, че под водата звукът се разпространява с различна скорост, а вашият мозък първоначално ще преобразува звука от простраствена-та картина по закона на околната среда с друга плътност. Така вие ще получите абсолютно погрешна представа за дистанцията.
Затова ушите на коня трябва да се „изключват” постепенно, като последователно се използват тапи с различна степен на шумо-изолация. Слагайки ги преди състезание на неподготвен за „глуха” работа кон, вие може да постигнете обратния психологически ефект. Пространството за него ще стане по-малко агресивно, той ще престане да го чувства, ще стане прекалено внимателен, опипвайки повърхността и бъркайки дистанциите.
Това са предпоставки за отказ от скачане, още повече при работа, близка до границата на възможностите.
Тънкостите при работа със слуха на коня не свършват до тук. Още един ефект от приглу-шаването на звука е повишеното внимание на коня към управлението на ездача. При загубата на едно осезание живият организъм концентрира вниманието си върху останалите. В това число – на осезание и на средствата за управление: трензела, шпори, координацията на ездача. Т.е. загубата на координация в пространството може да бъде компенсирана от по-добра възприемчивост към средствата за управление и внимание към командите на ездача. Нечувствителните на управление коне могат да станат по-точни в работата. Макар, че е очевидно, че кон, по-затворен при грубо управление, при „глуха” работа може да създаде на ездача още повече проблеми. Затова използването на тапи за уши и тяхната звуконепроницаемост трябва да се преценяват индивидуално за всяко животно.

Тапи и способи за фиксирането им.
Обикновено формата на тапите е кръгла или цилиндрична. Материалите са всевъзможни, но оригиналните обикновено са направени от гума или полимерни порести материали. Тапите може да се направят и ръчно, от обшит с памук перлон или само от памук.
И ако оригиналните тапи почти не променят размера си, ръчно изработените могат да променят обема си няколко пъти.Затова и поставянето на оригинални и ръчно изработени тапи се различава. Оригиналните тапи се поставят в ушния канал и внимателно се притикват навътре, докато горният им ръб не се изравни с края на ухотото. Кожата на ушния канал е дебела и хлъзгава. Да се използва допълнителна смазка не е необходимо. Ако това все пак се налага, добре е да използвате гел на водна основа, който с времето изветря и попива в кожата. Мазните смазки водят до замърсяване на ухото и не се препоръчват. Ръчно изработените тапи отначало се смачкват, след което се поставят в ушния канал, където сами се разгъват.

Поставяне на тапите.
Като процес не е толкова сложен, стига конят да ви разреши самото поставяне. Преди да се опитате да сложите в ушите на коня каквото и да е, трябва да получите от животното напълно лоялно отношение. Докато конят не ви разреши да държите ушите му с ръка, да ги докосвате отвън и отвътре, въобще не се опитвайте да му вкарвате нищо в ухото. Ако след слагане-то на тапата в ухото конят се изплаши, не ви позволява да докоснете ушите му, естествено ще изпаднете в безизходна ситуация. Приучаване-то на коня към манипулациите с ушите става по време на слагането на юздечката. След като сте сложили юздечката, нека не ви домързява да помасажирате ушите на коня. С всеки изминал ден правете това все по-продължително. След две седмици конят ще даде да му сложите тапи, които задължително трябва да имат предпазно въженце, за което да ги издърпате, ако животното се изплаши.

* ехолокация (Процес, които се състои в изпращането на сигнали с различна чистота и приемане на отразената вълна. Използва се с цел откриване на предмети и тела, като положението им се определя по времето на изпратения и получен сигнал.)

Превод от руски: Рени Кръстева.
Източник: www.ezda365.com