Промяна на манталитета – Линда Парели, езда,
През годините, в които се учих да яздя, правих много грешки. Честно казано това си е в кръвта на хората- да се съсредоточват върху това което се получва зле, така и на мен ми се струваше, че имам повече поражения, отколкото победи. Моите инструктори продължаваха да ми казват: „Не така, а така….” в опита си да ме научат, но колкото и внимателно да ми го казваха, колкото и добри да бяха техните намерения, аз продължавах да се считам за безнадеждна, че при мен никога не се получава….
Няколко години назад в Австралия аз посещавах курс, който се казваше „Да се учим да учим”, воден от една изключителна жена Стефани Бърнс. Аз направих за себе си потресаващи открития, по отношение на моралната, емоционална и физическа част съставящи обучението, а също така разбрах какво трябва да напрви учителя, за да може обучението да върви добре. След тези курсове се записах на още нейни курсове „Да се учим да обучаваме” и наистина това ми отвори очите!
Едно от упражненията, които правихме беше да разберем разликата между обучението, което се прилага в детайли и обучението, което използва „обща картина”. Ние се разделихме по двойки и седнахме гръб с гръб един към друг. Всеки трябваше да нарисува картинка- някакъв предмет. След това трябваше да накараме партньора си да повтори нашата рисунка, но това ставаше по два начина. Първият човек трябваше да дава много подробни инструкции, а вторият обратно- само да обрисува общия вид на картината. Аз бях в ролята на втория човек и това което казвах звучеше примерно така: “Това е голямо животно, гледа направо. Нарисувай главата, която е по-скоро дълга, скъсяваща се към носа. Две къси остри уши, нагоре. Дълга шия със средна по дължина грива, започваща от горната част на шията, бъчвообразно тяло, дълга опашка, четири крака с копита, всичките стоят направо. На задните крака има сгъвка, нещо като лакът” Инструкциите се даваха постепеннно. И какво нарисува моят партньор? Естествено- кон! Изглеждаше ли като моята рисунка? Не точно, но поне беше кон. Цялата процедура продължи към 10мин и беше доста весело. Партньорката ми каза, че и е било лесно да следва инструкциите.
След това тя трябваше да ми дава инструкции и да се старае много точно да опише всички детайли: „ От точка някъде по средата на листа нарисувай права линия на 8,5см нагоре. Сега нарисувай диагонална линия надясно и надолу, до нивото на отправната точка, но на 4см по надясно от нея. Сега намери точка, която е приблизително на 10см вляво от отправната точка и 5см по надолу….” И така нататък….Имаше предвид корабче, но аз това не го разбрах, докато не нарисувах повече от половината. Това беше трудно, аз изобщо не си представях крайната цел и се почувствах като глупава марионетка. Отне страшно много време и аз не испитах никакво удоволствие от задачата. Въпреки това моята лодка изглеждаше почти същата като нейната.
Това упражнение все пак беше забележително! Целта беше да се покажат един след друг два съвсем различни стила на обучение, да се покаже, че макар единият да дава по-точен резултат, но емоционално и морално напряга ученика. А при използването на подхода за „общата картина” при ученика се повишава мотивацията, на него му е интересно, леко и не се тревожи да не сгреши. И през цялото време той знае към какво се движи, затова се и доверява повече. След като общата картина е разбрана, тогава вече може да се пристъпи към отработване на детайлите.
Аз прекарах повече от 17г в обучаване на възрастни. Започнах с преподаване на професионална кожна терапия, след това поведението на потребителите, а три години назад- Системата на Парели. Това което винаги ми е правило впечатление е страха на хората да не направят грешка. Всчики малко или много сме минали по системата на обучение, при която ни хокат за грешките ни пред другите и така човек се чувства като глупак, затова и се научаваме да си седим тихо, вместо да проявяваме инициатива. В резултат на тези курсове, които посетих научих нещо важно: за да могат хората нормално да се учат, трябват две неща, те трябва да чувстват поддръжка и защитеност, да не се страхуват от критика и най-важно да се чувстват въодушевени вътре в себе си!
Автор: Linda Parelli
Перевод: Ренета Томова
www.taborahorses.com
Кратко, но съдържателно. Загуби ми се връзката между ездата и обучението, но ми хареса втората част. Всъщност при ездата как обучават?
Яздил съм съвсем аматьорски като дете без седло на село и просто се качвах на коня и се радвах на усещането.
Хубава статия! Не от всеки става добър инструктор или учител, иска се съответен подход – а хората са различни, както и конете.))