Подчинение или доверие от страна на конете – това е въпроса
” С конете не съм имал неудачи” “Аз ви уча да мислите така , както вашия кон, да проникнете в неговата психология, и вие ще получите ключ към работата с него, който ще ви помогне да постигнете с коня всичко, което поискате.Но при това той ще бъде и ключ към неговото сърце…” Пат Парели
Да работи с коне Пат, родом от Калифорния (САЩ),започнал на 9 години. Стигало само някъде в окръга да се появят коне , и можело уверено да се каже, че скоро там ще се появи Пат. Пълното с ентусиазъм момче винаги било готово да помогне , при това винаги вслушвайки се във всички съвети и мнения, улавяйки и запомняйки цялата информация, касаеща неговите любими животни. Скоро той почнал да разработва свои собствени теории за отглеждането на кончета и тренинга на спортни коне, което нерядко изненадвало околните : съгласете се , достатъчно необичайно занимание за момче. Когато Пат станал на 13 , той се запознал с върлия коняр и ловец Фреди Ферер, видял в момчето несъмнен “конен” талант, и не закъснял да вземе младото дарование под своето крило. Всяко лято Ферер давал на Пат своебразни уроци, в хода на които обяснявал как да се научи да разбира конете, кучетата, кравите, както и природа като цяло. На 17 години Пат се увлякъл по родеото. Най – много му харесвали състезанията , където трябвало най – продължително да останеш на неоседлан кон. Под ръководството на треньора Джон Хокинс, Парели спечелил титлата Новак на годината на ежегодния турнир пред 1972 г. За времето на увличане по този екстремален вид спорт Пат видял как се опитват да намерят място в живота професионалните “каубои”, завършили спортната кариера. Скоро той взел да се замисля за живота си след родеото.Логичен изход било Пат да се опита да стане треньор , което той и направил, отделяйки максимално внимание на работата с кончетата.
Обаче , както и много други преди него, Пат скоро разбрал, колко е трудно да удържи баланса между неговите понятия за работа с конете, и финансовата страна на нещата. Парели стигнал до печалния извод, че може да продължи треньорската кариера само ако престане да се отнася към конете като към личности и започне да ги използва като неодушевени предмети. Именно в този момент се случили три забележителни събития , които напълно изменили живота на Пат.
Първо , той се запознал с австралиеца Тони Ернесто, който се занимавал професионално не само с коне , но и с кун-фу, и с музика. Второ , Пат започнал за работи под покровителството на Трой Хенри,треньор от Кловис (Калифорния) ,който обучавал не само коне , но и ездачи, използвайки в своята работа психология и общуване. и накрая пат , здаинтересувал се от мулетата, и тяхното сходство и различие при подхода и обучението , в сравнение с конете.
Благодарение на уроците на Тони Еренесто , Пат научил много интересни неща за използването на вътрешните сили в човешкия организъм, освен това , на него много му помогнали в по – нататъшната работа принципите на кун – фу – дисциплина и контрол над реакциите на собственото тяло. Трой Хенри открил за Пат един съвсем нов свят, позволил му да погледне в конската душа, да проникне в неговите приживявания…Освен това той показал на Пат колко изменението на психологията на ездача помага в работата с коня. Мистър Хенри винаги косо гледал на тия , които не можели да проникнат в конските емоции , не можели да мислят, както коня , но интереса на Пат и неговото желание като начало да промени самия себе си , скоро привлкли вниманието на треньора , и той охотно започнал да учи Парели на всичко , което сам знаел.
Мулетата също изиграли важна роля в обучението на Пат – Пареели разбрал колко е важен гъвкавия подход към животното. Тези своенравни роднини на конете му помогнали в определянето на главната цел – да предизвикаш у животното желание да ти сътрудничи , а не да постигаш това със сила.
А още мулетата го научили на безгранично търпение. Парели не им останал длъжен и през 1980 -а година създал Американската асоциация за работата с мулета.
Продължавайки активно да се учи на основата на естествените отношения с конете, Пат започнал да разралботва своя собствена концепция в това направление. Освен това той вземал участие в състезания, не само с коне , но и с мулета. Един от турнирите пред 1983 -а той фактически спечелил с дългоухия си “колега” – мулето Киси. Това бил не просто триумф за Парели в качеството на треньор , но и някакъв взрив на устоите , понеже по – рано мулета не се допускали до участие в подобни състезания. А година по – късно Пат се върнал на този шампионат в качеството на специално поканен консултант , където той още веднъж продемонстрирал блестяща работа с мулето , но…вече без юздечка !
Едно от ярките открития на Пат станало необикновеното взаимодействие между коня и неговия стопанин – конят винаги самостоятелно и без принуда се връщал при човека, ако се чувствал редон с него в безопасност. Но ако конят не се доверявал на човека до край, всичко отивало по дяволите. В края на краищата Пат стигнал до извода, че е бесмислено да обучаваш конете да разбират човека. Трябва да се търси път, който да помогне на хората да дадат на своите животни това така необходимо чувство на пълна безопасност.
Изхождайки от собствения си опит, Пат стигнал до извода , че “да влезеш в конска кожа” не е толкова трудно. Ако разбираш причините , поради които конят ти върши това или онова действие, то първата стъпка към взаимно разбирателство е направена. А по – нататък всичко зависи от самия ездач, контрола на собствените мисли и емоции , а също използването на знанията за конската психология. Проблема бил само в едно – как да обясниш и да обучиш хората на всичко това. Но за щастие Пат притежавал несъмнен талант на учител, той намерил и нужните думи за обяснение на правилата, водещи към успех. Скоро неговата работа станала повече ориентирана към хората, отколкото към конете.
През 1982 – а трима близки приятели на Парели, доктор Боб Бредли и семеийната двойка Джеф и Кет Хобсън започнали да уговарят Пат да разшири рамките на своето обмучение, да разработи и запише основите на собствената си система. Тази работа отнела на Парели немалко време, нали на него му се наложило не само да систематизира своята програма, но и да опише всички необходими предмети и аксесоари за нейното осъществяване. Но най – предизвикателен за читателя все пак бил искрения ентусиазъм на автора и неговото желание да помогне на другите ездачи да достигнат толкова ярки резултати.
През 1983 -а година по време на представление с работа без юздечка на Калифорнийския симпозшиум по животновъдство, Пат се запознал с трима души, които станали нигови основни съюзници и спонсори – Том Доранс, Рем Хънт, и Рони Уилис. А няколко години по – късно изпълнението на Парели с кон без юздечка видял един от световните специалисти по поведение на конете доктор Р.М.Милер, който мигновено разбрал колко силно теорита на Пат съвпада с неговите собствени наблюдения. Той предсказал на Парели невероятна слава и признание в качеството на един от най – добрите треньори в света.
Доктор Милер публикувал няколко статии за теориите на Пат в списанието Western Horseman поз едно общо заглавие “Нов поглед върху старите методи”. За да се реализират напълно преподователски способности на Парели и да се продължава развитието на неговата теория, доктор го е поканил да поработи в неговите клиники.
Скромно започнал своята кариера на западното крайбрежие на Америка, Парели скоро станал известен на целия конен свят в САЩ. Продължавайки да работи с доктор Милер, Пат така също откликнал и на покани от Австралия, Канада, Мексико, Хаваите и Европа. Неговия метод бил изпробван в стотици медицински клиники и конни клубове по целия свят и навсякъде имал абсолютен успех.
Именно тогава ситуацията малко излязла изпод контрол, както се казва “опашката започнала да размахва кучето “. Ездачите задавали все нови и нови въпроси, искащи информация и нови обучаеващи програми. Скоро станало ясно, че не е нобходима разширена система за работа с конете, която в общи линии да подхожда на всички ездачи , независимо от географското им местонахождение. Така се родила “Системата за разбиране” , която позволила на последователите на Пат да се обучават на нива. Парели така също започнал ( и продължава и до сега ) да набира и обучава инструктори от различни страни , за да могат ездачите бързо да получават необходимите практически консултации.
Сега за методите на Парели знаят повечето ездачи в света. Тази система станала наистина революционен пробив в общуването с конете. От безумните теаории , зародили се в главата на младия калифорниец , израстнала цяла индустрия , която включва в себе си множество направления , конни центрове и клубове, в това число и особено престижната школа във Франция «Кадре Нуар».
Постепенно методиката на Парели става един от най – популярните способи на взаимодействие с коня, хората се увличат от идеите на Пат , независимо от по – рано получените знания и опит, независимо от своите цели – развъждане на кончета, спортни или работни коне, победи в състезания или просто хоби. Същността на този феномен е в това, че системата на Парели подхожда на всеки ездач и всеки кон, на всички видове общуване и работа с коне – всички са подвластни на тази програма.
Но Пат Парели вече гледа далеч в бъдещето, когато в словосъчетанието “естествена работа с конете” ще остане само думата “естествена”, а работата , подразбираща доведени до автоматизъм рефлекси и насилие над психиката на животното , ще остане в миналото.
Именно тогава хората ще започнат да получават удоволствие от общуването с коня, и , което не е по – малко важно, той ще започне да им отговаря с взаимност. Работата ще се превърне в сътрудничество, основано на уважение, радост, безопасност и взаимно разбирателство и никога повече няма да се наложи използването на груба сила…
Превод: Д. Христова
