)
Берберийска или Берберска порода коне (Barb Horse)
Родина на Берберските коне се явяват Мароко, Алжир и Тунис – крайбрежните райони на тези страни от Североизточна Африка в миналото са били известни като Берберското крайбрежие.
Мненията относно произхода на берберските коне се различават, а отсъствието на документирани сведения позволяват да се правят единствено догадки. По някои данни, берберийците може да произхождат от изолирани групи диви коне. Ако това е вярно, то породата превъзхожда по древност дори арабската. Друга теория свързва берберските коне с акхал-текинските от Туркменистан.
Едва ли истинският произход на породата ще бъде открит, но съвършено ясно остава това, че за развитието на породите коне в света берберските коне са оказали влияние повече от всяка друга порода, освен арабската.
Първите берберийски коне започнали нашествие в Европа съвместно с ислямските завоеватели в началото на VІІІ век на Иберийския полуостров, където изиграли главна роля при формирането на андалузката порода.
Берберският кон има височина при холката от 147 – 158 см. преобладаващи цветове са: сив, кафяв, дорест, черен и изабела. Главата е тясна с изпъкнал профил, дъговидна шия, широки плещи с добре разделена холка. Късо силно тяло, наклонена крупа с нископоставена опашка. Има достатъчно тънки, но здрави крака с твърди копита.
Нагиздени в церемониалната сбруя, берберските коне и техните марокански ездачи представляват особено красива гледка на съвременния празник(на снимката в ляво).
Източник: www.zooferma.com
