Гмуркащи се коне

От 1905г. до 1978г. в Атлантик Сити се е провеждало шоу с гмуркащи се коне. Животните били обучавани да скачат и се гмуркат във водата от платформа с жена на гърба по 4 пъти на ден.

Една от участничките, Лорена Карвър, скача от 12-метрова кула в дълбок 4 метра басейн в продължение на 25 години. Лорена си чупела поне по една кост всяка година. Според нея работата й не била особено трудна. „Момичето трябва само да е красиво и да не се страхува от водата. Конят знае какво да прави. Той ще се погрижи за теб.”, казва тя.

Лорена споделя, че конете обичали да скачат и често било много трудно да ги накара да изчакат точния момент.  Конят Клатала (индианско име, което означава „разкарай се”) често риел с копитата си преди да скочи. Когато публиката била малка, той не си давал много зор и скачал от наведена позиция, но когато имало кой да го гледа, обикновено се перчел и правел голямо шоу.

Друга участничка в шоуто, Сонора Карвър, ослепява през 1931г. след скок във водата, който уврежда ретините й. Въпреки това тя скача още 11 години. Сестра й, Арнет Френч, която също участва до 1935г. си спомня: „Впечатли ме това как д-р Карвър се грижеше за конете. Беше важно да се знае дали това, което правехме е жестоко към конете. Оказа се, че е точно обратното – конете живееха, за да скачат. Нито едно животно не пострада по време на шоуто.”

В книгата си „Момиче и пет смели коня” Сонора описва първия си скок. „Усещах напрежението в мускулите му, докато голямото му тяло вдишваше и издишваше, след това изпитах изцяло ново усещане. Беше диво, почти примитивно чувство, което идва само при пълната свобода, когато се откъснеш от земята. След това видях водата и в следващия момент вече бяхме в басейна.”

Един зрител си спомня конете:
„Гмуркащите се коне ми бяха любимите. Сигурно съм ги гледал поне шест пъти през години. Всеки си имаше собствен уникален стил на скачане. Някои чакаха по пет минути преди да скочат – държаха си главата изправена и гледаха чайките в небето. Едни скачаха с изпънати напред крака, а други пък ги свиваха като при скок. Дори имаше един кон, който се завъртя във въздуха и се приземи настрани, което беше опасно за ездача.

Друг кон, мисля че се казваше Пачес, събираше доста голяма публика. След като беше изпълнявал безброй скокове, той дори не чакаше ездача си. Изкачваше се по рампата към кулата и директно скачаше. Няколко момичета се опитваха да се качат върху него, докато преминаваше покрай тях, но безуспешно. Един ден Пачес се беше изсилил толкова много, че почти прескочи басейна. Излишно е да казвам, че го пенсионираха. Спомням си, че една година бяха пуснали и магаре.”

Шоуто получавало много критика за жестокост към животните, което допринесло за спад в популярността му след Втората световна война. Конете понякога скачали по 4 пъти на ден, седем дни в седмицата. Отправяни са обвинения, че конете са принуждавани да скачат като са мушкани, изтиквани, измъчвани с ток. Наскоро е направен опит шоуто да се възроди, но от Защита на животните успяват да убедят собствениците да се откажат.

Превод за „В света на конете“: И. Иванов