Конят в хиппотерапията

Конят в хиппотерапията при Детската Церебрална Парализа (ДЦП)

Децата с ДЦП имат полза от движението и иновациите. При използване на методиката на Бобат ( двигателна терапия основана на използването на различни уреди- рула, топки и др.), се наблюдава подобрение в позицията на крайниците и равновесието при деца с ДЦП. Затова и конят в хиппотерапията може да се приеме като „голяма, пухкава и топла четирикрака топка на Бобат” и терапевтът може да го използва за развитие на моторния контрол, равновесието и стречинг. Северно- американската асоциация за езда на хората с увреждания (NARHA) определя хипотерапията като част от цялостната лечебна програма , осъществена от лекари, кинезитерапевти, ерготерапевти и логопеди , при която се използват движенията на коня за постигане на функционални резултати при пациенти с невро- мускулно- скелетни дисфункции.
Дългогодишната традиционна терапия, проведена в клинична обстановка, може да стане скучна и неефективна както за детето, така и за терапевта. Именно за това хиппотерапията предлага нови хоризонти за развитие на рехабилитационния потенциал. Хиппотерапията не бива да се бърка с терапевтичната езда- последната не е официално признат лечебен метод и е по- скоро насочна към рекреацията и/ или ездачните умения при хора с различни увреждания.
Занимаващите се с хипотерапия задължително трябва да преминат лекарски преглед. Противопоказанията за занимания са спинална нестабилност, тежка остеопороза, дислокация на тазобедрената става, внезапни припадъци, недобро статично равновесие, повишаване на мускулния тонус след езда.
Индивидите с ДЦП срещат затруднения с ритмичните движения, поради увреди на мозъчните структури, които отговарят за способността за промяна на посоката на движение. Приема се, че ходещият кон имитира триизмерните движения на човешкия таз по време на ходене. Така се създава усет за ритмичност, а също и благодарение на топлината се намалява мускулната спастика и се постига релаксация. Има и много други ползи от хиппотерапията:

• Подобрява ставната подвижност
• Намалява патологично повишения мускулен тонус
• Намалява енергийния разход при извършване на движение
• Увеличава стабилността и улеснява прехвърлянето на тежестта
• Улеснява постуралните и равновесни реакции
• Подобрява зрителните възприятия
• Повишава самоувереността и вярата в собствените сили
• Подобрява дихателната функция, координацията, вниманието и концентрацията
• Увеличава подвижността на таза, тазобедрените стави, гръбначния стълб
• Подобрява мускулната сила и гъвкавостта, а също телесното усещане, стойката, походката
• Подобрява слуховите и вестибуларните умения, речта и умението за изразяване, като и цялостната социализация.

Повечето съществуващи изследвания за ефекта от хиппотерапията се състоят от субективни проучвания. Това се дължи на факта, че резултатите са трудно имерими обективно, което е свързанос бедна методология и с липсата на добре измислени и благонадеждни уреди. За щастие, независимо от тези пречки във връзка с обективността, хипотерапията се налага като една ефективна част от цялостния процес на рехабилитация.
Обикновено заниманието с хиппотерапия продължава от 45 мин. до 1 час. Препоръчва се поне 30- минутни занимания два пъти седмично в продължение на 10 седмици. В зависимост от състоянието на детето може да са необходими подготвителни дейности преди възсядането на коня- например стречинг, релаксиращи техники. При хиппотерапията обикновено не се използва седло, а овча кожа или мека подложка, защото по този начин детето може да вземе най- разнообразнии позиции на гърба на коня- седеж с лице по посока на движението, с лице в обратна на движението посока, в легнало положение, колянна опора, седеж на една страна, коленен седеж и др. (фиг.1)

Фигура 1. Хиппотерания на меко седло.
На снимка (A) се работи за координацията и равновесието, като детето е гръб по посоката на движение. Изправеният седеж активира равновесните реакции.

.

.
.

На снимка (Б) се вижда, че за провеждането на хиппотерапия са нужни трима- терапевт, придружител и водач.

Когато е върху коня, детето задължително носи каска и се придружава от трима възрастни- терапевт, придружител и водач. Терапевтът може да язди заедно с детето или да го придържа отстрани. Придружителят помага на терапевта за позиционирането на детето и се движи отстрани на коня. Главното задължение на водача е да направлява коня. Терапевтът може да използва различни уреди и играчки (топки, рингове и др.), за да тренира различни дейности. Друг добър подход е да се променя терена, по който ходи коня- това ще е едно допълнително предизвикателство за детето. Препоръчва се заниманието да завършва с упражнения на земята за връщане на организма в изходно функционално състояние.

Използвана литература:
Miller, Freeman, MD – Physical Therapy of Cerebral Palsy, 2007, Springer Science+Business Media, Inc