Дишайте дълбоко… и не стискайте с колене по време на езда!
Поколения ездачи са го учили, но съвременните инструктори по езда не искат и да чуват за него. Какво всъщност е лошото при притискането с колене?
Години наред цареше схващането, че притискането с колене осигурява привидна стабилност на ездача. „Това си е направо катастрофа, – отсича учителят по езда Волфганг Марли от ШарбойцКлингберг, Германия. – Ученикът стиска като за последно с коленете и само притеснява коня.“ За съвременните инструктори стискането на коленете е също толкова нежелателно, както язденето в тръс без стремена. Но не бива коляното да е свободно. Тук възниква въпросът пречи ли или помага притискането на коленете?
Всичко зависи от това, как човек гледа на проблема. Под притискане на коленете някои учители разбират здраво притиснати до седлото колене, което според новите схващания е неправилно. За други става дума за плътно прилепено отпуснато коляно. Всичко зависи не от силата, а от правилната тренировка.
Правилно зададен, въпросът звучи по следния начин: Колко трябва да притискаме коленете и кога? А отговорът, който дават специалистите е: „Почти във всички ситуации коленете трябва да са отпуснати. Коляното управлява меко, без усилие. Защото там, където се прилага сила, вече се губи усетът, който е необходим за помощите.“
„Има една снимка на д-р Райнер Климке, голяма фигура в немския спорт, на нея се вижда дори светлината на прожекторите зад него в пролуката между коляното му и седлото.“ – спомня си Волфганг Марли. – „Това, естествено, дори при Климке не е правило, но ясно показва колко е отпуснат в седлото и доколко добро чувство за равновесие притежава.“
Когато ездачът седи добре балансиран в седлото, той няма нужда да стиска колене. „Начинаещите винаги стискат колене, докато не преодолеят трудностите на балансирането, – смята Марли. – Това важи и за напредналите, които губят равновесие след скок.“
Стискането на коленете е рефлекс. Достатъчно е да хвърлите между нечии крака една топка и човекът автоматично ще хване топката и ще събере краката си. По същия начин реагира и ездачът, когато има опасност да загуби равновесие.
Източник: www.keti-horses.dir.bg
