Нежност и Дисциплина

Нежност и Дисциплина – от д-р Томас Ритер

Ето един малък откъс от една скорошна немска публикация, която разглежда ездата от перспективата на таоистите. Харесвам няколко кратки абзаца, защото те се докосват до въпрос, който е едно от най-честите недоразумения в съвременното ездово изкуство.

„Свързващият елемент между противоположните сили е способността да бъдеш внимателен. Тя дава възможност на „цялото” да се развива. Тя свързва воденето и следването, отварянето и затварянето, подкарването и отстъпването, но също твърдото и мекото, буйното и кроткото.”
„Нашият свят е подчинен на законите за полярността. Ако отстраня единия полюс, настъпва дисхармония в различна степен. Само взаимодействието на взаимно зависимите енергии създава това, което наричаме хармония.”
„Разбира се, внимателната езда също е подвластна на природните закони. Напълно осъзнавам, че се докосвам до чувствителна тема със следващото си изявление, и че много хора вероятно ще го отхвърлят. Аз твърдя, че едно истинско и изключително деликатно взаимодействие с конете (Ин-енергия) е невъзможно поради космическите закони. Ако винаги взаимодействам с конете нежно, внимателно, кротко (Ин-енергия), няма да мине много време преди конете да започнат да изживяват противоположния полюс – буйното или необузданото (Ян-енергия), в съзвучие с естествените природни закони.” (Wilfried Bach, Das Tao des Reitens.)
В света на конете – https://horses-bg.net
Това е едно много интересно наблюдение. Много съвременни любители, които имат най-добри намерения, приемат своето желание за хармонично, нежно взаимодействие с техните коне до такава крайност, че никога не очакват от конете си отвръщане със същото. Докато те може и да уважават своите коне, в действителност те не очакват от тях да ги уважават на свой ред. Те не очакват конете им да се подчиняват на техните искания, а вместо това им позволят да бъдат груби, непослушни и непочтителни – нещо, което един по-високо стоящ в йерархията кон никога не би толерирал при подчинен член на стадото. Те също и не искат от коня да разширява границите на своята зона на комфорт, без което не може да се осъществи никакво обучение (затова и често не осъзнават, че техният кон е лидерът), или отстъпват веднага, ако конят покаже нещо друго различно от ентусиазъм. Аз съм виждал дори ездачи да награждават очевидни, потенциално опасни неподчинения, с ходом на дълъг повод и с потупване по шията, от желание да запазят мира или може би от страх.

Тези ездачи не успяват да бъдат лидери. Тяхната „доброта” и „нежност” се въприема от конете им като слабост. Само добротата и вниманието на един силен лидер се разпознават от коня като такива, каквито са. Ако водачът на табуна не съумява да изпълнява своята роля, вторият по власт ще поеме контрол и ще предостави лидерството, което алфа-конят е неспособен или не желае да осигури, защото безопасността на табуна е заложена на карта. Без установен водач, цялото стадо е под риск да падне жертва на хищници. Ето защо всякакъв лидерски вакуум бива незабавно запълван от следващия по ранг член на табуна.
Конете на тези слаби ездачи са в типичния случай най-непослушните коне. Те може да са мили и дружелюбни когато не ги яздите, но веднага щом се опитате да ги накарате да работят, дори в рамките на най-приемливи граници, много от тях открито отказват дори да опитат. Ако този “анти-авторитарен” подход към ездата, тази липса на лидерство е постоянна, конете стават толкова сигурни и спокойни в своята роля като водач на табуна, че няма да я отстъпят на по-компетентен ездач без значително противопоставяне. При първото настояване на ездача за работа, те отговарят с обичайното си отбягване, извъртане, заплашване да хвърлят ездача или да се изправят на задни крака, или каквото се е доказало като най-успешно спрямо техния собственик. За разлика от собственика, по-подготвения ездач няма да бъде впечатлен. Вместо това, той спокойно ще настоява с първоначалното си искане. Конят бива изненадан, че старият номер не действа. Затова той ще се опита да удвои усилията си при опитите да уплаши ездача, например като се изправя малко по-високо или чрез малко по-буйно подскачане. Може да видите, че това лесно поставя ездача (който няма никаква вина за лошите маниери на коня) на значителен риск, тъй като конят ще ескалира конфликта, защото опитът го е научил, че ездачът накрая ще отстъпи, стига само да се държи достатъчно буйно. Колкото по-дълго се позволява на коня да бъде неоспорван лидер на табуна, толкова повече непочтителното поведение се вкоренява у него и толкова повече той ще се бори за своя алфа статус. Както винаги, тайната на добрата езда лежи по-скоро в предотвратяване на проблемите, отколкото в поправянето на щетите.

Само ако ездачът успее да накара всички отбягвания и неподчинения на коня да дадат обратен резултат, така че да доведат до по-изморителна тренировка, докато първоначалното искане на ездача винаги се оказва най-лесния път за коня, накрая той ще приеме ездачът като по-умен, по-достоен лидер на табуна и ще отстъпи пред неговия авторитет. Това често може да бъде направено без активно наказание от страна на ездача. Конят се наказва сам, тъй като всичките му отбягвания се оказват по-енергоизразходващи, отколкото съвестната работа. Ако ездачът е бърз и достатъчно координиран, той просто трябва да изчака докато конят наистина повярва, че начинът на ездача е най-лесният. Успехът на този метод зависи изцяло от четири фактора:
1. Искането трябва да е справедливо, т.е. конят трябва да е физически способен да го изпълни.
2. Помощите трябва да са ясни и недвусмислени (без едновременно подкарване и задържане и/или накланяне напред, без стискане с крака).
3. Ездачът трябва да има повече търпение от коня, така че да не се предава преди конят да е направил положително усилие.
4. Ездачът не бива да пропуска при никакви обстоятелства първите признаци на сътрудничество. Веднага щом конят положи честно усилие, той трябва да бъде награден. В крайни случаи урокът трябва да приключи с първия знак на добра воля, без значение колко малък може да е той.
Ако ездачът наруши което и да е от тези четири основни правила, конят ще се опълчи и цялата ситуация ще се влоши, дори до степен да стане опасна. Конете имат силно чувство за справедливост, което означава, че те ще приемат заслуженото порицание, но ще се разбунтуват срещу прекомерното искане или наказание.
В света на конете – https://horses-bg.net
Важно е ездачът да поддържа приятелско отношение към коня. Е. Зайдлер говори за това в книгата си “Die Dressur diffiziler Pferde” (1846):
“Никога не оставяйте един съпротивяващ се кон без помиряване, дори ако е трябвало да се отнесете много строго към него точно този ден. Не го оставяйте докато не се подчини, но после приятелската връзка между треньор и кон трябва да бъде възстановена. Винаги се придържайте към принципа: „Наказанието е насочено само към неподчинението, никога към коня!” Веднага щом неподчинението престане, той отново е нашия добър кон.”
Гюстав Щайнбрехт (Das Gymnasium des Pferdes, 1884) доразвива същата мисъл и посочва, че дори с най-талантливите коне ще има разногласия от време на време, без значение колко квалифициран и опитен може да е треньорът:
„Дори при най-голямо внимание и най-сериозно старание, никой не трябва да си въобразява, че е възможно да достигне целта гладко и без спънки. С всеки кон, който вземате да тренирате, дори да изглежда най-подходящия за езда, бъдете подготвени за разочарования, затруднения и борби; след това може да не губите доброто си настроение, а това наистина е най-важно за всичко, с което се занимавате. Също обърнете внимание: вашият кон ще отбележи напредък само ако той и вие сте приятели. Дори ако се борите срещу лошите му наклонности и естественото му упорство, вашите отношения с коня трябва винаги да бъдат обгърнати от аура на доброжелателно приятелско отношение. Лошото настроение, враждебността, нетърпението и липсата на самоконтрол правят невъзможен всеки истински прогрес в обучението по обездка.”

В ситуации където изглежда, че конят реагира със силна съпротива на разумно искане, ездачът трябва да се увери преди всичко, че конят е здрав, и че искането е напълно в рамките на физическите му възможности. Проверката на надлежното прилягане на екипировката спада към същата категория. След това ездачът трябва да е сигурен, че неговите помощи са прецизно подадени (в точния момент) и координирани, така че възможността за неправилно или погрешно разбиране да е изключена. Ако съпротивата продължава, ездачът може да намали трудността на изискването към коня. В почти всички подобни случаи, една съществена липса на приемане на помощите (особено на подкарващите) може да бъде отделена като основна причина за отказа на коня да се подчинява. Липсата на приемане на помощите е симптом за липса на респект към ездача като лидер на табуна. Това незачитане и нежелание да върви напред при поискване от ездача е единствената кардинална грешка, която не бива да бъде толерирана при никакви обстоятелства, понеже тя излага на риск безопасността на ездача. Много инциденти при езда са в основата си причинени от нея. Това е причината, поради която Нуно Оливейра казва: “Никога не използвайте сила или принуда, освен когато конят задържа енергията си.”

Най-добрият начин за действие в такава ситуация е да се даде на коня привилегията на съмнението: “Може би той не е разбрал помощите ми – нека опитам отново, и този път ще се постарая да съм напълно ясен. Може би искам твърде много. Нека опитам по-лесен вариант на същото нещо.” С други думи, на конят се дава всяка благоприятна възможност да покаже признак на добра воля, което е всъщност всичко, което ездачът може да поиска. С понижаване на изискванията, ездачът рано или късно ще удари дъното до най-ниското възможно искане, което дори много млад или неопитен кон може да изпълни без проблем. Ако конят все още отказва в този смисъл, той е изчерпал извиненията. Това е ясен знак, че той не уважава и не приема ездача и неговите помощи. Това е моментът, когато ездачът има избор. Той може или да настои за подчинение, или трябва да спре да язди коня. Всичко друго не само ще доведе обучението до мъчителен застой, то рано или късно ще доведе до инцидент. Излишно е да се казва, че абсолютната последователност при работата с конете и ездата е друго conditio sine qua non (условие без което не може). Без него ездачът никога няма да успее в нищо.

Развитието на истинско разбиране за принципа, описан по-горе и научаването да се прилага правилно в практиката е нещо, което е извънредно трудно, без нагледни примери от практиката, представяни от способен учител. Липсата на възможности за съвременните ездачи да наблюдават и да вземат уроци от истински образовани ездачи и треньори, е една от главните причини за това много ездачи да правят толкова грешки, когато срещнат протиповопоставяне от страна на коня. Те или прибягват до наказание и предизвикват проблем в случаите, когато би трябвало да търсят алтернативно решение (ако не искат да загубят доверието на коня), или се отказват в случаите, когато трябва да останат на земята (ако не искат да загубят уважението на коня). И в единия, и в другия случай последиците може да са катастрофални. Поради тази причина, обикновено е най-добре да се потърси помощта на образован професионалист преди да е станало твърде късно, т.е. преди конят да стане опасен.

Има тънка линия между лидерство и деспотизъм, между кротост и малодушие, между сила и грубост, между доброта и слабост. Да намираш винаги правилния тон в разговора с коня е изкуство, което отнема цял живот, за да се изучи и усъвършенства. Това е още едно ниво, на което ездачът трябва постоянно да търси оптималния баланс между две крайности.
Един от моите учители, Доротее Фалтейсек, пише в своята книга “Im Damensattel. Eine Reitlehre fur die Frau”:

„Да награждаваш в правилния момент, но също и да знаеш как да бъдеш строга когато е необходимо, без нито да разглезваш, нито да бъдеш груба. Ако тя (ездачката) винаги намира правилния тон при общуването си с коня, скоро ще бъде приета от него”.
„Личността на коня изисква концентрацията на ездачката. Тя трябва да може да предвиди поведението на коня и определени последващи реакции. Тя трябва следователно да реагира бързо, ако е необходимо, и – искам да подчертая това отново – винаги трябва да намира правилния начин и верния тон при всяка дадена ситуация.”
„Човек трябва да е решителен, тактичен и внимателен, но не и колеблив или страхлив. Човек или притежава необходимия усет, или не. В последния случай може да бъде научен до определена степен, ако изобщо е възможно.”
Винаги има замесени множество различни фактори и ездачът трябва да се научи да ги открива, оценява и да ги разграничава, за да стигне до правилен анализ.

В света на конете – https://horses-bg.net
Превод: Д. Христова