Тренировъчна скала на ездача – от Сю Морис
Всичко в класическата обездка произтича от биомеханиката и психологията, което дава логичната връзка между причина и следствие по отношение на всичко в нея.
Има много повече неща, с които трябва да се справят ездачите в тяхната Скала на обучение, може би защото “един кон знае как да бъде кон, но вие трябва да се научите как да станете ездачи”.
С някои от тези неща може да си мислите, че сте ОК, но се обзалагам, че някои от тях са ви напълно непознати, което е срамота (особено ако сте ездач, занимаващ се с обездка), но не бих осъждала някого за нещо, което не знае. Не съм някаква „откачалка” на тема класическо, която смята, че има НИЕ и ТЕ, и прави разделение между класическата и състезателната обездка. Аз просто се опитвам да направя ездата по-приятна за вас и вашия кон.
Елементът, който се е променил, е времето. Живеем в общество, ориентирано към настоящето, което очаква незабавни резултати, докато времето, което отнема обучението на един кон до най-високите нива, е останало непроменено. Такова е естеството на времето – консумиращ процес и нещо, което просто не може да бъде пришпорвано. Разбира се, може да има и изключения, но затова те се наричат изключения. За нещастие, изключението е започнало да става правило с коне, които биват притискани да правят нещо, за което още не са готови, и нямам предвид само в обездката. Отстъпваме пред натиска на комерсиалното. Тези, които идват при мен осъзнават тази необходимост от време. Време, нужно колкото на тях самите, толкова и на техните коне.
Правилното трениране на конете не се състои в бързи поправяния или подработвания, т.е. в най-новите приспособления за придаване на рамка на коня (трензели, презносни ремъци и т.н.); то е в откриването на скрития корен на проблема и за жалост често това е грешка на водача, а не лош кон.
Някой някога е казал: Нужни са 10 години, за да се научиш как да седиш на коня, без да му пречиш. Нужни са още 10 години, за да се научиш как да въздействаш на коня, и още 10 по-нататък, за да се научиш как да му влияеш, без да му пречиш.
Много ездачи вече са яздили в продължение на години, преди да дойдат до класическия тип езда и някои намират за трудно да трябва да се върнат назад към началото и да започнат отново. И наистина, някои опитват два-три урока и не се връщат повече. За да искаш да яздиш добре, трябва да имаш добър поглед над себе си и да поемеш бремето за развитие и усъвършенстване върху себе си (не да превръщаш коня в изкупителна жертва). Това може да е трудна работа, физически и психически. Понякога съм плакала от неудовлетворение от своето неумение – не е било грешка на коня, че не е можел да вдигне галоп надясно; моето тяло не му е позволявало да направи друго, освен да поведе с левия крак. Когато осъзнаете истината в този и други подобни случаи, ездата става смиряваща и вие я виждате в нова светлина. Това със сигурност ме води до желанието да се усъвършенствам всеки ден. Вие трябва да го искате и да работите за това, но то се отплаща до голяма степен.;-)
Когато казвам, че е нужна усилена работа, това не означава, че всичко трябва да е „посипване на главата с пепел”; ездата трябва и да е приятна! Може да има прищраквания и болежки, тъй като мускули, които не сте използвали досега излизат от зимен сън, но истинската физическа болка е признак, че правите нещо по грешен начин.
Къде започвате по Скалата зависи от това, къде сте в момента. Някои ездачи почти са я достигнали и имат нужда само да им бъде показано липсващото парченце от пъзела, за да видят цялата картина. Много други са смутени от Класическата скала, защото им изглежда като точно обратното на това, което са били учени до днес. Заставянето на ездачите да приведат горната част на ръцете си по–близо до тяхното тяло и да удължат поводите винаги е генератор на дискусии.
Ето най-после и списъкът с нещата и редът, по който обикновено ги въвеждам. Знаете ли къде е вашата Начална, отправна точка?
Седене с неутрален гръбнак и със седалищни кости в равен, еднакъв контакт със седлото, и с изправен пелвис (таз).
Използване на коремната и поясната мускулатура за поддържане положението на тялото и за въздействие върху коня.
Плътно поставяне (прилепване) на горната част на крака чрез завъртане (ротиране) на крака в тазобедрената става.
Отваряне на раменете и удължаване на предната линия на тялото чрез повдигане на диафрагмата.
Снижаване позицията на краката посредством дълбоко поставяне на коленете.
Положение на горната част на ръката; отпусната вертикално от рамото.
Дължина на поводите и как да ги държим. Позиция на долната част на ръката.
Глава; отпускане нагоре и напред.
„Само онези, които имат търпението да правят лесните неща идеално, ще постигнат умението да правят трудните неща с лекота.”
Йохан Фридрих Фон Шилер
Превод: Д. Христова
Източник: www.dir.bg
