Видове алюри при спортните коне

Видове алюри при спортните коне

• Спиране
• Ходом
• Тръс
• Галоп
• Отстъпване
• Преминавания
• Полуспиране
• Промяна на посоката
• Фигури
• Работа в две следи
• Странични движения
• Завъртане около задницата, пирует и полупирует
• Пасаж
• Пиафе
• Събиране

СПИРАНЕ
При спиране коня трябва да стои внимателно, ангажиран неподвижен и прав, с равномерно
разпределение на тежестта върху четирите крака, които са два по два изравнени. Шията трябва да бъде повдигната със задтилък, като най-високата точка, а носа леко подаден напред от отвеса Въпреки че остават “на повода” подържа лек и мек контакт с ръката на ездача си, коня може спокойно да дъвчете удилото или мундщука и трябва да бъде готов да се движи напред при най-малката индикация на ездача.
Спирането се постига при изместване на тежестта на коня върху задните крака и се получава от правилно увеличаване действието на седалището и шенкела на ездача, чрез внимателно задържащо действие на поводите, предизвикващи почти мигновено, но не рязко спиране на предварително определено място. Спирането се тренира чрез серия от полуспирания(вж. преходи).

ХОДОМ
Ходомът представлява маршово движение при което стъпките следват една след друга в „четиритактов ритъм”., добре подчертан и подържан през цялото време на работа на ходом. Когато предния и задният крак от единия латерал (страна) се движат в почти еднакъв такт ходомът започва да клони към латерално странично движение . Тази неправилност, която може да се превърне в движение (раван), представлява сериозно нарушение на алюра.

Различават се следните видове ходове:
Среден ходом, събран ходом, удължен ходом и свободен ходом. Трябва винаги да е ясно показана разликата между отделните ходове по отношение стъпването на задните крака, по отношение стъпките на предните при различните видове ходове. В света на конете
Среден ходом.
Добре изразен равномерен непринуден ходом с умерено удължаване на крачката. Конят, остават “на повода”, върви енергично, но спокойно, с равномерни и уверени стъпки и докосва земята със задните крака малко пред отпечатъка на стъпката на предните. Ездачът подържа с устата на коня мек и постоянен контакт, позволяващи естественото движение на главата и шията
Събран ходом.
Конят, остава на повода”, решително се движи напред, с повдигната и заоблена шия и се носи естествено . Главата се доближава до отвеса, като лекия контакт с устата се запазва. Задните крака са ангажирани с добро действие на скакателните стави. Ходът трябва да остане маршируващ и енергичен, стъпките са правилни последователност. Стъпката покрива по-малък терен, но за сметка на това е по-висока отколкото в средния ходом, защото всички стави се огъват по-значително. Събраният ходом е по-кратък от средния, въпреки че показва голяма активност
Удължен ходом.
Конят покрива земята, колкото е възможно повече, без да бърза и без да нарушава равномерността на стъпката. Задните крака докосват земята видимо пред отпечатъка на стъпката на предните крака. Ездача позволява на коня да протегне главата и шията, без да губи контакт с устата .При прихващането на повода коня трябва да го приема без съпротива
Свободен ходом.
Свободния ходом е алюр за почивка, в които е разрешено на коня пълна свобода да протяга и отпуска шията и главата. Ходома е показан в четиритактов ритъм с осем фази

Удължаване на стъпките на дълъг повод. Това упражнение дава добри възможностт за огъвкавяването на коня и чрез него може да се разбере дали конят е мек ,гъвкав добре уравновесен,енергичен, спокоен и послушен. За да се извършат упражнения “удължаване на стъпката на дълъг повод” правилно, ездача трябва да пропусне поводите и коня постепенно да протегне напред и надолу шията и главата. Устата на коня трябва да е по долу или малко над равнището на рамото. Плавен и постоянен контакт с ръката на ездача трябва да се поддържа, а коня трябва да запазва ритъма на движение, задните крака трябва да бъдат ангажирани. При прихващането на повода коня трябва да го приема без съпротива

ТРЪС
Тръсът е алюр в два такта с последователно сменяне на диагоналите (например ляв преден десен заден, а после преден ляв десен заден), разделени от момент в който конят виси във въздуха. 2. Тръсът винаги се характезира се със свободни енергични и равномерни крачки. 3. Качеството на тръса се оценява от общото впечатление, т.е. равномерността и еластичността на стъпките,както и за ритъма (каденса) при събиране и удължаване. Това качество се получава от гъвкавия гръб и добре ангажирани задни крака, както и от способността да се поддържа един и същ ритъм и естествено равновесие при всички варианти на тръса.

Приети са следните видове тръсове:
Работен тръс, удължаване на крачката на пуснат повод, събран тръс, среден тръс и удължен тръс.
Работен тръс.
Това е тръс между събрания и средния тръс за коне в подготовка, които не са още готови за работа на събрани движения. Коня показва добро равновесие,”стои на повода” и се движи напред с равномерна, еластична крачка с добра дейност на ставите. Изразът “добро действие на ставите” подчертава значението на двигателния импулс произтичащ от активността на задните крака
Удължаване на крачката на дълъг повод.
При теста за четиригодишни коне “удължаването на крачката” е задължително. Това е вариация между работещи и средни тръсове за коне чиято подготовка не е достатъчна за среден тръс.
Събран тръс.
Конят остава “на повода”и се движи решително напред с повдигната и заоблена шия със скакателни стави, които са добре ангажирани и свивани с енергичен импулс, позволяват на раменете да се движат с по-голяма мобилност, като по този начин се демонстрира пълна последователност. Въпреки, че на коня крачката е по къса, отколкото при другите тръсове, еластичността и ритъма не са намалени.
Среден тръс.
Запазва се ритъмът и умерено се удължава крачката в сравнение с удължения тръс, но се запазва заоблеността на шията. Без да бърза коня се носи равномерно напред с умерено удължаване на крачката с видим двигателен импулс от задните крака. Ездачът позволява на коня, който е” на повода” да държи главата малко по-напред от вертикала отколкото при събрания и работния тръс с протягане на главата и шията напред и надолу
Удължен тръс.
При движението си конят прави възможно най-широка крачка. Поддържайки един и същи ритъм без да бърза той удължава крачките си докрай в резултат на силния двигателен импулс от задните крака. Без да “ляга” на коня, който остава “на повод”, ездачът му позволява да издължи тялото си и да печели терен, като запазва опора на повода Предните копита трябва да докосват земята в точките, към които са насочени. При момента на удължаване напред движението на предните и задните крака трябва да е еднакво (успоредно).
Цялото движение трябва да бъде уравновесено, а преминаването към събран тръс трябва да бъде изпълнено плавно, премествайки тежестта върху задните крака.

Цялата работа при тръса се изпълнява манежно, освен ако не е посочено друго в съответната програма.

ГАЛОП
Галопът е алюр в три такта, при който например при галоп надясно стъпките имат следната последователност: ляв заден, ляв диагонал (едновременно ляв преден и десен заден), десен преден, последвани от момент, в който конят е във въздуха с четирите си крака, преди да започне следващия галопен мах. Галопът винаги се характеризира с леки, ритмични и равномерни галопни махове и в него трябва да се навлиза без колебание. Качеството на галопа се оценява по общото впечатление, по равномерността и лекотата на тритактовия галопен мах – произтичащи от приемането на повода с гъвкава глава и ангажирането на задните крака с активна дейност на ставите им , както и по способността за поддържане на един и същи ритъм и естествено рав-новесие, дори след преминаване от един галоп в друг. Конят винаги трябва да остава прав при движение по права линия или правилно огънат по криви линии.

Различават се следните видове галоп:
Работен галоп, удължаване на галопният мах, събран галоп, среден галоп и удължен галоп.
Работен галоп.
Това е междинен алюр между събрания и средния галоп, при който още недостатъчно тренираният и подготвен за събрани движения кон показва добро равновесие и, оставайки “на повод”, се движи напред с равномерна, лека и ритмична крачка и при добра дейност на ставите на задните крака. Изразът “добра дейност на ставите на задните крака” означава, че изключително важно е импулсът на движение да идва от задните крака.
Удължаването на галопният мах.
В тестовете за 4-годишни коне “удължаването на галопният мах “е задължително. Това е вариация между работния и среден галоп за коне чието обучение не е достатъчно за среден галоп.
Събран галоп.
Конят, който остава “на повод” се движи напред с повдигната и заоблена шия. Събраният галоп се отличава с лекота на предницата и ангажираност на задните крака с добре работещи и свиващи се стави т.е. характеризира се с гъвкавостта, свободата и подвижността на предните крака и много активна задница. Крачките на коня са по-къси, отколкото при другите видове галоп, но конят е по-лек и по-подвижен.Демонстрира желание за вървене напред но галопния мах е повдигнат във височина.
Среден галоп.
Това е междинен алюр – между работния и увеличения галоп. Конят без да бърза се движи напред със свободни, уравновесени и умерено удължени крачки и с подчертан двигателен импулс от задните крака. Ездачът позволява на коня, който остава “на повод”, да държи главата си малко по-напред от вертикала, отколкото при събрания и работния галоп, като същевременно му дава възможност леко да снишава главата и шията си. Крачките трябва да са дълги и колкото е възможно по-равномерни, а цялото движение -уравновесено и непринудено.
Удължен галоп.
Конят прави възможно най-широки крачки (покрива максимално терен). Запазвайки един и същи ритъм, в резултат на силен двигателен импулс от задните си крака той удължава крачката си до възможния максимум, без да губи нещо от спокойствието и лекотата си. Без да лежи на повода, ездачът позволява на коня, който остава “на повода”, да снишава и удължава главата и шията си, като върхът на носа му сочи в общи линии напред Ритъмът при преходите от средния и увеличен галоп към, събран галоп, трябва да се запази еднакъв .

ОТСТЪПВАНЕ
Отстъпването е симетрично диагонално двутактово (равностранно) движение назад, при което краката се повдигат и спускат два по два по диагонал. Краката трябва да се повдигат добре, като задните остават в линия. По време на цялото упражнение, конят трябва да останe “на повода” ,като поддържа желанието си да се движи напред. Избързването с движението или ускоряването на движението, съпротивата или избягването от ръката, отклонението на краката от правата линия, разкрачените или неактивни задни крака и влаченето на предните крака са сериозни грешки.
Стъпките са преброени от отстъпването на всеки преден крак , който се движи назад. След завършване на необходимия брой стъпки назад, коня трябва да застане на четирите си крака в квадрат и да започне движение напред в необходимия ритъм веднага.
Серия от отстъпване в комбинация от две или повече отстъпвания с предвижване на определен брой стъпки на ходом напред. Те трябва да бъде изпълнен с плавен преход и с необходимият брой стъпки
Контра галоп.
Контрагалопа е балансиращо движение. Коня запазва естественото огъване при главата по външната страна на кръга и коня е поставен към страната на водещия крак. Като избягва всякакво изкривяване, водещо до огъване и нарушаване на постановката.
Проста смяна на крака на галоп
Това е смяна на крака, при която конят сменя крака след привеждане в ходом след три до пет крачки и повдига галоп с друг водещ преден крак..
Летящата смяна
Летящата смяна на крака се извършва, като един водещ преден и заден крак се сменят с друг преден и заден крак. Промяната на водещия преден и заден крак се извършва по време на момента в който коня е във въздуха.
Прилагането на помощите трябва да бъде точно и незабележимо.

ПРЕМИНАВАНИЯ
Промените в алюра и скоростта трябва да бъдат отчетливо демонстрирани И съответно маркирани. Те трябва да се изпълняват бързо, но заедно с това да бъдат плавни, а не резки. Ритъмът на крачката трябва да се поддържа до момента, в който тя се променя или конят спира. Конят трябва да се води леко, да остава спокоен и да запазва правилната постановка.
Същото се отнася за преминаванията от едно движение към друго, например преминаване от пасаж в пиафе и обратно.

ПОЛУСПИРАНЕ
Полуспирането е едва доловимо, почти едновременно, координирано действие на седалището, краката и ръката на ездача, което има за цел да се повиши вниманието и равновесието на коня преди изпълнението на движения или на преходи към по-малки или по-големи крачки.
Чрез лекото пренасяне на тежестта върху задните крака на коня, се подпомага ангажирането на задницата и равновесието на бедрата, с което от своя страна се постига по-голяма лекота на предните крака и по-добро общо равновесие на коня.

ПРОМЯНА НА ПОСОКАТА
При промяна на посоката конят трябва да заеме постановка на тялото си към извивката на линията, която следва, като остава гъвкав и изпълнява указанията на ездача без никаква
съпротива и без промяна на крачката, ритъма или скоростта.

Промяната на посоката може да бъде променяна по следните начини:
Когато посоката се променя под прав ъгъл, например при ъглите на манежа, конят трябва да опише четвърт кръг с диаметър приблизително 6 м при събрани и работни алюри.
По късия или дългия диагонал
Полуволт или полукръг със смяна на крака
Полупирует или завъртане около задницата
Серпантина
Контрасмени на ръката* Коня трябва да е прав преди смяната

* Зиг Заг е движение съдържащо повече от две полупристъпвания с промяна на посоката.

ФИГУРИ
Волт
Волтът е кръг с диаметър 6, 8 или 10 метра. Ако е по-голям от 10 метра, се използва терминът кръг, като се посочва диаметърът му.
Серпентина
Серпентината се състои от полукръгове, свързани с права линия. Когато пресича средната линия, конят трябва да е успореден на късата страна на манежа.(а) В зависимост от големината на полукръговете, свързващата права линия (правата свръзка) е различна по дължина.Серпантина с една букла по дългата страна на манежа се изпълнява на 5 или 10 м. от дългата страна към средната линия. Серпантина около централната линия се извършени между линиите между средната линия и линиите между средната и пътеката.

Тези движения са включени в програмите за състезания на ФЕИ за работни трусове. Конят е почти прав, с изключение на леко огъване обратно на посоката на движение, така че ездача е в състояние да вижда веждата и ноздрата на коня отвътре. Вътрешните крака на коня минават пред външните (кръстосват се).

ОТСТЪПВАНЕ НА ШЕНКЕЛА
Рамото вътре
Това упражнение се изпълнява при събран ходом и тръс. Конят трябва да бъде леко, но постоянно огънат около вътрешния шенкел на ездача поддържа движение и ритъм(каденс) и е постоянно огънат с ъгъл от около 30 градуса. Вътрешния преден крак минава и се кръстосва над външния преден крак,а вътрешния заден крак стъпва напред под тялото на коня по същия начин над външния заден крак. Конят е огънат обратно на посоката на движение.
Травер
Траверът трябва да се изпълнява на събран тръс или на събран галоп. Конят е огънат около вътрешния шенкел на ездача, но повече от това при рамото вътре.С постоянно огъване в рамките на 35 градуса, като трябва да показва движение в четири следи.Предницата остава на пътеката, като задницата е изместена навътре от пътеката. На коня краката се кръстосват при движението , като външният преден и заден минават над вътрешните преден и заден. Конят е огънат по посоката на движението. За да стартирате в упражнението травер, задницата трябва да напусне пътеката, като това може да стане, или, след един от ъглите, или от кръг, без да се връща на пътеката. В края на травера задницата се връща на пътеката(без обратно огъване на шията), както бихме завършили кръг.
Ранвер
Ранвера е противоположно движение на травера. Задницата остава на пътеката, а предницата влиза навътре от пътеката за да приключим упражнението предницата трябва да се върне на пътеката. Иначе, същите принципи и условия, които се прилагат за травера са приложими към ранвера.
Конят е леко огънат около вътрешния шенкел на ездача. На коня външните крака минават над и кръстосват вътрешните крака . Конят е огънат по посока на движението.
Полупристъпване
Полупристъпването е вариация на травера изпълнявана по диагонала вместо по пътеката. То може да бъде изпълвявано на събран тръс и галоп и на пасаж в свободните програми. Конят трябва да бъде леко огънат около вътрешния шенкел на ездача и по посока на движението. Конят трябва да поддържа равномерен ритъм и равновесие по време на цялото упражнение. С цел да се даде повече свобода и мобилност на раменете, то е от голямо значение,като импулса се осъществява от вътрешния заден крак. Тялото е почти успоредно на дългата страна на манежа,като предницата води леко задницата. Външните крака при тръса минават над и кръстосват вътрешните, а при галопа движението се извършва в редица напред и странични галопни махове.

ЗАВЪРТАНЕ ОКОЛО ЗАДНИЦАТА ПИРУЕТ И ПОЛУПИРУЕТ
Пируета (полупируета) е завъртане на 360 градуса (180 градуса) извършва в две следи, с радиус, равен на дължината на коня, като предните крака се движат около задният крак. 2. Пируета (полупируета) обикновено се извършват на събран ходом или събран галоп, но също така може да бъде изпълнен и на пиафе.
В пирует (полупирует) предните крака и външния заден крак се завъртат около вътрешния заден крак. Вътрешният заден крак описва кръг колкото е възможно по- малък.

ПАСАЖ
Пасажът е отмерен, много събран, много повдигнат и много ритмичен тръс. Той се характеризира с подчертано ангажиране на задните крайници, с по-изразено свиване на ставите на предните е задните крака, както и с грациозната гъвкавост на движенията. Редувайки се, всеки диагонален чифт крака се повдига и отново стъпва на земята с равномерна ритмичност и по-продължително задържане във въздуха. По принцип височината на копитото на повдигнатия преден крак, трябва да е на едно ниво със средата на пищяла на другия преден крак. Копитото на повдигнатия заден крак трябва да е малко по-нависоко от китката на другия заден крак. Шията е повдигната и грациозно извита, като най-високата й точка е задтилъкът, а главата е близо до вертикала. Конят запазва лекотата си и мекостта “в повод” и е в състояние да преминава плавно от пасаж към пиафе и обратно без видимо усилие и без да променя ритъма, а двигателният импулс винаги е жив и подчертан.

ПИАФЕ
Пиафето е силно събрано, ритмично, повдигнато диагонално движение, което създава впечатление за движение на място. Гърбът на коня е гъвкав и вибриращ. Задницата е леко снижена, бедрата са с активни стави и добре ангажирани, с което се придава голяма свобода, лекота и подвижност на рамената и предницата. Всеки диагонален чифт крака се повдига и отново стъпва на земята, редувайки се последователно и в равномерен ритъм.
По принцип височината на копитото на повдигнатия преден крак е изравнена със средата на пищяла на другия преден крак. Копитото на повдигнатия заден крак достига малко над китката на другия заден крак. Шията трябва да е повдигната и заоблена, главата – вертикална.
Конят остава “в повод”, лек и с гъвкав зад тилът, като поддържа лек и мек контакт опрян на повода. Тялото на коня се движи нагоре и надолу с гъвкавост, ритмичност и хармоничност.
Пиенето трябва винаги да получава живост от енергичен двигателен импулс и да се отличава с безупречно равновесие. Макар видимостта, създавана от него, да е като при движение на място, може ясно да се наблюдава склонност към движение напред, намираща израз в живата готовност, с която конят приема да тръгне напред веднага щом от него бъде поискано да го направи.