Ездата тя… Тя е като мечта, която не можеш да си позволиш, тя е като сън, който не си сънувал, тя е като живот, който не си изживял, тя е като любов, която не си изпитал, тя те взима в ласките си и я поемаш с всичко твое – искаш да научиш още, и още за нея… за конете. Дали е лесно да яздиш? НЕ. Но трябва да опиташ, за да разбереш това, което пиша тук, трябва да обуеш гамашите, да сложиш токата, да сложиш седлото и да се качиш на коня, да видиш света от високо, да изпиташ всички онези чувства, които те обземат когато докоснеш коня… Отпусни се, усети вятъра в лицето си когато конят тръгне на галоп, изпитай жаждата, да искаш още от това приключение, ще видиш, че с коня ставате едно, заедно гоните вятъра, заедно препускате из поляните. За това… За това говоря – за тази жажда да се качиш пак на коня, да усетиш пак вятъра все едно се прераждаш, не виждаш нищо друго около себе си само тревата, дърветата, птиците и планините все едно ставаш част от тях, искаш да си кон, който препуска диво из поляните, няма за какво да мисли, не го вълнува останалия свят, той мисли само за свободата. Но не е лесно да яздиш падаш,ставаш изтупваш се и пак се качваш на коня и продължаваш напред. Не се отказваш дори да паднеш много пъти, дори да те боли, дори да ти се плаче, продължаваш с мисълта, че имаш много скъпоценен приятел до теб – твоя кон, твоя победител, той няма да те предаде, той ще прави това, което му кажеш, ще те слуша, ще повтаря алюрите пак и пак докато не ги направиш перфектни. Има… Има смисъл да станеш от прахта и да продължиш. Когато яздя забравям всичко, в опита си да съм едно цяло с коня, забравям дори себе си. В ездата няма лоши неща, тя е като полет – учиш се като малко птиче да летиш. Не изпитвайте страх от конете, покажете им, че вие сте водача и те ще ви разберат. Не се плашете да се качите – просто едно стреме и едно премятане на крака, това трябва да направите, за да се качите. Помислете всички вие, които сте на косъм да се откажете от това приключение заради лошо падане или заради страха, който изпитвате. Не се предавайте за нищо на света. Отидете до коня, погледнете го в очите, прекарайте пръсти през гривата му. И помислете дали си заслужава да се откажете от това преживяване от тези големи тъмни и пълни със свобода очи, от тази мека приказна грива и въобще от това изживяване. Спомнете си…. Спомнете си вятъра в лицето си, поводите в ръцете, тропота от копита, учестеното дишане, забравата за това кой си и какво си, забравата за останалия свят… И си спомнете свободата… Свободата да яздиш да бъдеш свободен…
Спомняте ли си това чувство…
Автор: Богдана Богданова
