Най-известния кон. Историята на жребецът Шам

Историята на най-известния кон, жребецът Годолфин Арабиан (Шам)

През 1731 осем коня с източна кръв били подарени на краля на Франция Людовик ХV от султанът на Мароко. Сред тях бил един от най добрите жребци на султанския табун арабския (или берберския) бегач на име Шам тъмночервен с неголеми бели петна на задните крака.
Изящните, сухоноги коне на Изтока не станали модна новинка и попаднали от кралските конюшни в обоза. Арабите, съпровождащи султанския подарък се върнали в родината си.
Само немият тридесетгодишен араб Агба, отгледал Шам, останал със своя възпитаник. Преживявал от милостиня, бил готов да служи всекиму, само и само да не се разделя с коня. Той вярвал във щастливата звезда на Шам, предсказана от бялото петно на неговия заден десен крак, а бедите, обусловени от въртоците на козината във вид на гигант на гърдите на коня, непременно ще се разминат.
По волята на обстоятелствата горещия неукротим Шам станал собственост на развозчик на дърва и бил принуден да тегли тежки каруци. Стопанинът жестоко биел измореното животно, със седмици не разпрягал Шам от каруцата, държал го полугладен.
Агба както можел подслаждал живота на своя любимец , а после към тях се присъединило още едно бессловесно същество котаракът на развозчика.
За хазяина било забавна тази дружба между човека, коня и котарака. Oсобено много се веселил в неделике, когато разпрягал нещастния жребец. За тази дружба той разказал на един благороден квакер, англичанин, който впоследствие от жалост купил Шам.
Прислугата на квакера нарекала котарака Грималкин. За него в бокса на Шам със тухлен под, мека настилка, с два прозореца гледащи на юг и север направили малка целена полица, от която котаракът можел постоянно да се любюва на своя приятел и да следи за мишките, с които неуморно водел ожесточена борба. Агба също живеел щастливо у квакера.
С една дума човекът, конят и котаракът след известно време след своето преместване в това мирно и излъчващо удоволствие убежище се променили. Гъстата и блестяща козина на Грималкин показвала здрав и спокоен живот,а почтената му пълнота позволявала без труд да се отгатне че войната с мишките била за него само забава, лов, служещ му за прекарване на времето и развлечение.
В английското имение Берри Хол при почтения квакер бъдещия родоначалбник на английската чистокръвна порода коне блаженствал недълго. Преобразявайки се, Шам не търпял на гърба си никой друг освен Агба и Грималкин, няколко пъти хвърлил на земята зетя на квакера, за когото бил купен.
След това в живота на тримата другари започнала нова линия от тежки изпитания, оказали се за седемгодишния Шам още по мъчителни от предишните.
Бил купен на безценица от собственика на лондонската гостилница Коронованият лъв мистер Роджерс, който се смятал за ненадминат ездач. За наказание за непослушанието той разделил Шам от Агба и котарака, приковал го към коневръза със желязна верига. Новият стопанин използвал твърди мерки, надявайки се, че чрез физическо отслабване да пречупи дивият нрав на берберина, който след раздялата си с Агба и Грпималкин от минута на минута ставал все по злобен.
Агба с котаракът се приютили в Лондон в някаква конюшня за грошове, редом с гостилницата Коронованият лъв Държали котарака заради това, че той ловувал мишки и това занятие се превърнало за него в насъщна потребност: иначе би умрял от глад.
Опитите на Агба да се види с Шам приключили с това, че заедно с котарака го заточили в Нюгейтската тъмница. Разбира се обществото на Грималкин разнообразявало заточението на Агба, но въпреки това много скоро тъга, най-ужасната, най-мрачната и отчаяната го овладяла. Напразно пазачът от време на време му носил сладости от икономката на квакера- единствено котаракът не ги пренебрегвал. Агба постоянно гледал безучастно през прозорчето на камерата, галейки машинално с едната ръка Грималкин, а с другата стискайки силно и яростно притискайки гъм гърдите си амулетите на Шам…
От съдбоносната стъпка самоубийството, го спасило появата на престарялата херцогиня Малборо и нейния зет лорд Годолжин, които с мисия на милосърдие периодически посещавали затвора. Слухът за верноста на човека към коня, техния трети приятел, за необикновената привързаност на трите същества един към друг ги довел в килията на Агба.
Лорд Годолфин освободил Агба и котарака, откупил Шам от стопанина му.
С цената на въдворението на Шам, Агба и Грималкин в конния завод на лорд Годолфин привлякла вниманието на лондончани: Агба водел несломеният Шам на повод, а на гърба на коня гордо възсядал, за голямо удоволствие на всички минувачи, котаракът.
В конният завод Гог Магог Шам си починал след своите скитания и заедно с Грималкин отново добил форма козината на двамата приятели отново придобила своя предишен вид и блясък.
Ето такива приключения преживяли приятелите за две години
През пролетта на 1733 година в конезавода се появила разкошна капризна кобилка Роксана, в чиито вени също така течала благородна кръв.
Те били създадени един за друг Шам и Роксана и Агба подпомогнал тяхното сближаване.
За своеволието си те били изгонени на стара ферма на 60 мили от конезавода под открито небе на паша. На Агба предоставили порутена хижа, парче хляб и слама за постеля, а на Гималкин му било добре навсякъде където се намирали неговите приятели и в полето в изобилие се намирали мишки.
Изминали още почти три години, преди щастието напълно и окончателно да се обърне към неразлъчната тройка. Синът на Шам и Роксана на бяганията в Ню маркет изпреварил всички свои връстници двулетки и показал небивала пъргавост.Усетил се лорд Годолфин че едва не погубил такъв ценен жребец като изгнаника Шам. Тримата приятели били върнати с почести в конезавода, при което Грималкин както винаги преди началото на пътя с два скока се оказал на гърба на виновника за добрите промени.
Минавали години. Потомството на Шам създало громка слава на конезавода на лорд Годолфин. Светът бил обязан на Шам за подобрението и обновлението на породата английски коне.
На мраморния фронтон на разкошната конюшня, която заемал Шам се появил позлатен надпис Арабиан Годолфин Английският лорд дал своето име на коня!
Преди така презираният Агба сега заемал много почетно положение и даже котаракът Грималкин започнал да усеща върху себе си отблясъкът на лъчезарната слава на Шам. Котаракът бил удостоен с високата чест да позира пред известният художник Стабс на знаменитата картина, запечатала Годолфин Арабиан, запазена дълго в библиотеката на конезавода на лорд Годолфин.
Починалият на 29 годишна възраст Шам погребали под навеса близко до конюшнята, поставяйки отгоре мраморна плоча, на която със злато било изписано името, присвоено му от лорда. Скоро след Шам починал и Агба, а Грималкин напуснал този свят много по рано от своите приятели.
Разказът за знаменитият жребец влязъл в повестта на неизвестен френски автор Годолфин Арабиан. Историята на един кон издание 1883 г. Възможно е в описанието на жизнените перипетии на тази тройка да има и сантиментално преувеливане. Но основата е истинска. Голямата дружба между човека, коня и котарака не е измислена.
Шам или Годолфин Арабиан оставил многочислено потомство и досега фигурира като родоначалник на английската чистокръвна верхова порода коне жребецът Метчем (внука) и Еклипс (правнук) към които в настоящо време по мъжка линия принадлежат 85 % от победителите в надбягванията в света.