Да яздиш на сляпо

Да яздиш на сляпо

Бихте си помислили, че след хилядолетия усъвършенстване в изкуството на конната езда, всичко което е имало да се знае за конете, щеше вече да е известно. Но както Джоника Нюбай ни разказва, науката има новини за ездачите. Те може да се изненадат да разберат, че всъщност са яздили на сляпо. Един учен – невробиолог от Западна Австралия, направила това удивително откритие, докато изследвала как виждат конете. Тя не само открила, че текстовете в учебниците грешат, но извлякла и някои необикновени заключения относно това какво конете могат и не могат да виждат.

ЗАПИС

Разказ: След като яздим в продължение на хиляди години, бихте помислили, че знаем всичко за това как виждат конете. Но науката има новини за ездачите – те може да бъдат изненадани да открият, че всъщност са яздили на сляпо.
В науката, точно както и в конния спорт, е лесно да бъдеш заслепен от традициите. Само защото нещо датира в учебниците от стотина години, то трябва да е вярно. Затова, за да видим какво наистина има там, понякога е нужно да се появи някой, който да погледне през необременени очи. В този случай, очите през които трябва да погледнем, са тези на коня. Когато д-р Алисън Харман предприела нов поглед над това как виждат конете, тя не очаквала да преобърне цялото общоприето знание. Тя е ездач и невробиолог. А нейното изследване започнало със странен инцидент:

Алисън Харман: Преди години видях двама души, които упражняваха програма по обездка с двама ездачи едновременно (pas de deux); и двамата започнаха да галопират из манежа и когато стигнаха до долния му край, те фактически се сблъскаха стремително един в друг. И в онзи момент си помислих, че това е много странно – защо конете не спряха или не направиха нещо друго?

Разказ: Макар че била заинтригувана, тя не се замислила повече над това. Но после Алисън се заинтересувала от един също толкова странен аспект на конското зрение, описан в ръководствата. Става въпрос за Dukes Physiology, издание от 1993г. Там се казва, че конят има око, което не прилича на това при никое друго животно. Нарича се наклонена ретина и действа малко като бифокални очила. Конете навеждат надолу глава, за да виждат на далечни разстояния, и я повдигат нагоре, за да виждат на близко. Или така твърдят повечето учебници от последните стотина години.

Алисън Харман: Е, аз бях чувала, че конете имат наклонена ретина и винаги съм приемала, че това е вярно и не съм се замисляла много; тогава един ден започнах да забелязвам, че другите животни нямат такава и се зачудих защо при конете е така.

Този път Алисън била решена да разследва въпроса. Тя взела няколко конски очи, погледнала в задната им част и открила, че във формата на ретината нямало нищо необичайно.

Алисън Харман: Просто излезе, че това за наклонената ретина е било куп безсмислици.

Разказ: Ако е било толкова погрешно, как е останало незабелязано толкова време?

Алисън Харман: Ами предполагам, че никой не се е сетил да погледне. Е, това не е нещо необичайно за науката, всъщност. Има много случаи, когато хората просто се позовават на други хора, без в действителност да помислят дали да не проверят първоначалния източник, а понякога наистина трябва да го правят.

Разказ: Значи ако дълго поддържаната теория за наклонената ретина е била грешна, какво още не знаем за конското зрение? Подтиквана от любопитство, след това Алисън решила да дисецира прозрачната ретина от задната част на окото и да разгледа клетките, които конете използват за да виждат.

Алисън Харман: Ами всъщност това което открихме бе, че конят притежава нещо напълно различно от онова, което ние имаме. Те всъщност имат нещо, наречено зрителна линия (или ивица).

Разказ: Както показва това компютърно изображение на ретината, зрителната линия е струпване на клетки под формата на дълга лента (ивица). За разлика от това, човешкото око има струпване на клетки в едно малко петно. Това означава, че виждаме света по много различен начин.
За нас е много трудно да го разберем в действителност – защото дори и да го нанесеш върху лист хартия и да го покажеш на хората, те си мислят, че просто виждат широкоекранна картина. Но конете не виждат широкоекранен образ, те виждат всичко по цялото протежение от единия до другия край назад и обратно, и от двете страни. Така че това е нещо, което ние наистина не можем да си представим. За нас, този изглед към Кингс Парк е само отпред. Обаче конят вижда ясна, тясна лента, простираща се точно на 320 градуса в диаметър. Над и под тази ивица му е размазано. Още повече – той не може да вижда червения цвят.

След това предстоял още един голям тест. Това било едно изследване за границите на конското зрение – точно колко надалеч може да виждат напред, нагоре, надолу и настрани. И точно тогава Алисън получила най-голямата изненада.

Алисън Харман: Добре, да се уверим, че главата му е поставена напред. Така, мога да видя окото да свети приблизително до там.

Разказ: Бил използван офталмоскоп, за да се погледне блестящата ретина и да се определи зрително поле на коня.

Алисън Харман: Когато пресека тук, то изчезва. Не преминава оттатък изобщо.

Разказ: За най-голямо удивление на Алисън, зрителното поле се простирало по посока на носа.

Алисън Харман: Вместо да бъде пред главата им, така както е при нас, то всъщност е надолу към носа им и донякъде по посока на земята.

Разказ: Над и под носа си, конят просто не можел да вижда. Внезапно, Алисън била обзета от тревожни заключения за начина, по който яздим конете. Защото когато главата на коня е свободна, той може да повдигне носа нагоре, за да погледне напред. Но когато конят се язди в класическа позиция, носът му е насочен надолу.

Алисън Харман: Беше малко шокиращо да открием, че в действителност те не могат да виждат когато главите им са изтеглени навътре по този начин. И наистина е доста плашеща мисълта, че напоследък толкова много хора яздят конете си в тази позиция.

Разказ: За да демонстрира какво има предвид, Алисън ме води на манежа. Този кон е бил традиционно обучен и аз ще го яздя наоколо, с глава поставена в различни позиции, и просто ще видим какво ще стане.

Алисън Харман: Добре, сега Джоника язди коня доста свит, с глава зад вертикалата. Това, което той в действителност вижда, когато главата му е точно надолу, ниско и зад вертикалата, е земята пред краката му. Той не може да види онова, което е точно пред него. Джоника, можеш ли да опиташ сега да яздиш коня с главата му пред вертикалата. Да, така е по-добре сега. Така е повече или по-малко точно.

Джоника Нюбай: Но има недостатък в това, да се язди така. Този кон не ме познава и ми няма доверие. Осъзнавам, че сега като може да вижда, той иска да помисли за себе си.

Алисън Харман: Сега Джоника не се чувства толкова сигурно, навярно понеже усеща, че конят ще стане неспокоен, защото сега всъщност може да вижда къде отива.

Разказ: Което се случва точно в следващия момент! Внезапно движение. Главата на коня отива право нагоре. И ние сме уплашени.

Джоника Нюбай: Той се забавлява доста днес.

Алисън Харман: Да, това беше голямо подплашване.

Разказ:Алисън сега е убедена, че това т.нар. „плашливо” поведение е причина позицията с носа надолу да стане толкова популярна, на първо място. Ездачът усеща конят си по-подчинен по този начин. Това, което никой досега не е осъзнал е, че той е подчинен защото не може да вижда накъде върви. Най-накрая Алисън разбрала защо онези два коня, споменати по-рано, се сблъскали.

Алисън Харман: Сега осъзнавам, че причината поради която не направиха нищо, е защото не са могли да виждат; предположили са, че техните ездачи ги водят благополучно, а ездачите също не са гледали накъде отиват.

Разказ: Макар Алисън да не очаква големите традиции в ездата да се променят, тя наистина иска ездачите да разберат своята отговорност. Колкото до самата Алисън, тя никога повече няма да язди своя кон на сляпо – без той да може да вижда.

Алисън Харман: Бих предпочела да имам кон, който е спокоен, подчинен и кротък, но способен да вижда в същото време, защото тогава ще знам, че наистина е спокоен и подчинен. А няма да е покорен, защото трябва да е такъв – понеже не може да вижда.

ABC TV Science – 02/05/2002
Превод: Д. Христова
Автор: Jonica Newby
Източник: www.dir.bg