Конете и витамините
Макар и в минимално количество (обикновено милиграми за денонощие на едно животно) витамините изпълняват важни жизнени функции и са необходими за усвояването на фуража, за растежа, здравето и размножаването на конете. Два от витамините (А и Е) не се образуват в тялото и е абсолютно необходимо да се включват в дажбата. Повечето от останалите витамини се синтезират от микроорганизмите, обитаващи добре развитите дебели черва (цекум и колон) на коня.
Потребностите на конете от витамини зависят от възрастта, живото тегло, репродуктивното и здравословното състояние както и от физическото натоварване и подлагането на евентуален стрес. В допълнение са и факторите тип и качество на дажбата, начин на отглеждане (оборно или пасищно). Например възрастни и здрави коне с минимално физическо натоварване и отглеждани на добра паша (добър естествен източник на повечето витамини) не се нуждаят от витаминни добавки. Тъй като далеч не всички коне се отглеждат пасищно, налага се допълването на дажбата с витамини в случаите на недостатъчен прием или повишени потребности:
- хранене с нискокачествено сено, силаж, слама;
- даване на голямо количество концентриран фураж, в който няма добавени витаминни премикси;
- понижен апетит;
- стрес;
- големи и продължителни натоварвания;
- заболявания;
- продължително перорално лечение с антимикробни средства.
Изискванията на конете към витамините не са така добре проучени, както при другите селскостопански животни. Основни източници на данни са NRC (1989) и INRA (1990). По-наскоро са публикувани таблиците на Roche (1999) и BASF (2000).
Тук са дадени препоръките за витамини, изразени на база сухо вещество и на база живо тегло на конете. Независимо от това кои данни ще ползваме, в повечето случаи най-добре е да сме наясно с дневното количество концентриран фураж, който се предвижда в дажбата на животните. Това се налага от факта, че обикновено витаминните добавки са дават с концентрирания фураж и че категориите коне, които се нуждаят от повече концентриран фураж, имат и по-големи потребности от витамини.
Витамин А. В зелената трева, тиквите и морковите се съдържа голямо количество от неговия предшественик – бета-каротина. В чревната лигавица на коня с помощта на ензим бета-каротинът се превръща във витамин А. Поради това обилната паша задоволява изцяло потребностите на конете от витамин А. Ако животните се хранят само със сено, приготвено макар и от същата зелена маса, техните резерви от витамин А в черния дроб намаляват само след два месеца. Причината е в бързото окисление на каро- тиноидите след окосяването на зеления фураж (до 85% през първите 24 часа) и при съхранението на сеното (около 8% месечно). Например, съдържанието на бета-каротин в кръвта на коне на паша е около 10 пъти по-високо от това на животните, хранени със сено и концентриран фураж. Независимо от приема на витамин А, бета-каротинът играе собствена роля в поддържането на нормална функция на яйчниците и съответно в заплодяемостта на кобилите. Тъй като резултатите от опити с добавка на бета-ка- ротин са противоречиви, засега точно, препоръчвано количество не може да се посочи. Установено е, че синтетичният бета-каротин, приет с храната, за разлика от естествения, се усвоява лошо и затова не може да компенсира недостига на витамин А. Налага се директно добавка на синтетичен витамин А.
Недостигът на витамин А най-често се проявява при кончетата. Изразява се в задържане на растежа, повишена чувствителност на заболявания на дихателната и храносмилателната системи. Кобилите с недостатъчен прием на витамин А са с намалена плодовитост и увеличени случаи на аборти и ендометрити.
Donoghue (1981) препоръчват дневно 63 Ш/кг живо тегло за лактиращи кобили и 30 UI/кг – за останалите категории.
Токсичното количество е 1 000 UI/кг живо тегло дневно.
Витамин Е. Намира се в достатъчно количество в зелената паша, което покриват потребностите на конете, но бързо се разгражда след окосяването и при съхранението на сеното. Не се синтезира в тялото на конете и те са изцяло зависими от постъпването му с храната, D формите се усвояват по-добре от формите, а естествените източници – до 3 пъти по-добре от синтетичните.
Витамин Е е мощен антиоксидант и недостигът му е свързан с мускулна дистрофия и понижени защитни сили на конете. Например кончетата на кобили с недостатъчен прием на витамин Е са по-чувствителни към инфекциозни заболявания. Въпреки че не е наблюдавана токсикоза от излишъци, като горна граница се сочи дневна доза 20 Ю/кг живо тегло.
Витамин D. Пряко е отговорен за усвояването на калция и фосфора от храната в червата, както и за извличането на тези два елемента от костите на тялото. Синтезът му се извършва в кожата под въздействието на слънчевата светлина и затова при пасищно отглеждане (поне 5-6 часа престой на открито) се образува достатъчно количество, задоволяващо потребностите на конете. Образува се и в зелените фуражи, сушени на слънце, като впоследствие се разгражда по 8 % на всеки месец съхранение.
За разлика от другите селскостопански животни при кончетата много трудно могат да се наблюдават типични признаци на рахит. По-скоро спада апетитът, забавя се растежът и намалява здравината на костите.
Продължителният излишък на витамин D предизвиква загуба на апетит и хронична хиперкалцемия (свръхнормално високо съдържание на калций в кръвта), която има за резултат отлагане на калций в мускулите, сърцето, кръвоносните съдове и други меки тъкани. На практика свръхприем на този витамин може да се получи при предозиране на витаминните добавки/премикси във фуража.
Максималното допустимо количество е 2200 IU/кг сухо вещество в дажбата.
Витамин К. Източници на витамина са зелените фуражи и бактериите, населяващи червата на конете, и при нормални условия задоволяват потребностите на конете. Доскоро витамин К се разглеждаше като необходим предимно за нормалното кръвосъ- сирване. По-нови изследвания показват и неговата връзка с остеокалцина (протеин, необходим за нормалното образуване на костите), а оттук и с растежа на костите и с предразположението на подрастващите кончета към ортопедични заболявания.
Добавка на витамин К се налага при недостатъчен прием на храна, при възпаление на червата, чернодробни заболявания или нарушена микрофлора на червата от продължителната употреба на антимикроб- ни средства.
Недостиг на витамин К може да се получи и при приемане от конете на неговия антагонист дикумарол. Това вещество се образува в плесенясало сено, съдържащо бяла или жълта комунига.
Витамин С. Както витамин Е играе ролята на антиоксидант. Нормално конете синтезират витамин С от глюкоза в черния дроб. Добавката му е полезна при недостиг на енергия, протеин и желязо в дажбата, при усилен растеж, горещини, стресови състояния, транспортиране, заболявания, опара- зитявания, ваксинации на стари коне. От синтетичните форми за предпочитане е ас- корбил-палмитатът, който се усвоява по- добре от аскорбиновата киселина или ас- корбил-стеарата. При конете не е установено токсично количество от този витамин.
Витамини В. Според NRC (1989) обикновено не е необходимо добавянето на витамини от тази група, приемайки, че те се съдържат в храната и отделно се синтезират от микробите в дебелите черва. Публикувани са само минимималните потребности от тиамин (5 мг/кг сухо вещество от дажбата) и рибофлавин (2 мг/кг сухо вещество), считайки, че недостиг може да се развие при потисната микрофлора в цекума и колона вследствие на продължителна антимикроб- на терапия и при силна инвазия на чревни паразити.
Напоследък по-подробно е изследвано влиянието на биотина върху състоянието на копитата, Jossek et al. (1995) установяват подобряване на качеството на копитото на конете от дневната добавка на 20 мг биотин. Ефектът, обаче, се е проявил след 9-месе- чен период. Опитите чрез биотина да се повлияе на концентрацията на млечната киселина в кръвта по време на натоварвания на конете се е оказал неуспешен.
Добавката на 3 г никотинова киселина в продължение на 40 дни не е подобрила кон- дицията и състезателните качества на конете (Parker 1997). Хипотезата, че този витамин ще подобри използването на мазнините и свободните мастни киселини като източник на енергия, не се е потвърдила.
Норми за потребности от витамини.
В брой 3, 2005г., на списание “Фуражи и хранене” бяха дадени препоръките на INRA (1990) за съдържание на витамини, изразени за 1 кг сухо вещество от дажбата. Когато се вземат предвид още живото тегло на конете и съответно средната консумация на сухо вещество, получава се дневното количество необходими витамини за едно животно. По този начин за по-лесно сравняване в табл. 1 са изчислени стойностите за дневните потребности от витамини, при 500 кг живо тегло за възрастните.
Разликите между стойностите, препоръчвани от BASF (2000) и Roche (1999) (сегашната DSM), са минимални и затова в табл. 2 са дадени осреднените данни. В оригиналните източници потребностите от витамини са дадени за 100 кг живо тегло, а за съпоставка са изчислени и спрямо същото живо тегло, както при табл. 1.
От двете таблици се вижда, че няма еднакво разделение на категориите коне в зависимост от потребностите им от витамини. В табл. 2 под разплодни се разбират жребци, бременни и кърмещи кобили. Според BASF и Roche за едни и същи категории коне и живо тегло, дневните потребности за витамини са по-високи от тези на INRA, като особено голяма е разликата при витамин Е. Има и норми за витамините К, С и биотин. По-високите норми и пълната гама от витамини, препоръчвани в табл. 2, гарантират много доброто осигуряване на конете в зависимост от тяхното физиологично състояние, живо тегло, физическо натоварване. Освен това е включена застраховка срещу намаляване на активността на витамините при съхранение на фуражите и добавките, както и срещу голямата вариабилност в естественото витаминно съдържание на дажбата.
Изискванията в табл. 3 са изчислени на база съдържание на витамини в 1 кг сухо вещество и консумация на сухо вещество. Вижда се, че при едни и същи условия приемът на сухо вещество е по-висок при руските норми, отколкото при тези от табл. 1 и 2. Възможностите за консумация на сухо вещество при руските норми изглеждат надценени, а оттук – и дневните потребности от витамини.
В заключение трябва да се отбележи, че поне дажбите на подрастващи, разплодни, състезателни и болни коне изискват витаминни премикси. Най-просто и лесно е да се използва един вид премикс. Например предназначен за разплодни и състезателни коне съгласно изискванията от табл. 2, и се влага в доза 0,5 % от комбинирания фураж. Същият вид премикс може да се включи по 0,4 % за подрастващи и 0,3 % за работни и ездитни коне.
Автор: Доц. Д-р Димчо Джувинов
Източник: www.naas.government.bg