Конете и витамините

Конете и витамините

Макар и в минимално количество (обик­новено милиграми за денонощие на едно животно) витамините изпълняват важни жизнени функции и са необходими за усво­яването на фуража, за растежа, здравето и размножаването на конете. Два от витами­ните (А и Е) не се образуват в тялото и е аб­солютно необходимо да се включват в даж­бата. Повечето от останалите витамини се синтезират от микроорганизмите, обитава­щи добре развитите дебели черва (цекум и колон) на коня.

Потребностите на конете от витамини зависят от възрастта, живото тегло, репро­дуктивното и здравословното състояние както и от физическото натоварване и под­лагането на евентуален стрес. В допълнение са и факторите тип и качество на дажбата, начин на отглеждане (оборно или пасищно). Например възрастни и здрави коне с мини­мално физическо натоварване и отглеждани на добра паша (добър естествен източник на повечето витамини) не се нуждаят от ви­таминни добавки. Тъй като далеч не всички коне се отглеждат пасищно, налага се допълването на дажбата с витамини в слу­чаите на недостатъчен прием или повишени потребности:

• хранене с нискокачествено сено, силаж, слама;
• даване на голямо количество концент­риран фураж, в който няма добавени вита­минни премикси;
• понижен апетит;
• стрес;
• големи и продължителни натоварва­ния;
• заболявания;
• продължително перорално лечение с антимикробни средства.

Изискванията на конете към витамините не са така добре проучени, както при други­те селскостопански животни. Основни из­точници на данни са NRC (1989) и INRA (1990). По-наскоро са публикувани табли­ците на Roche (1999) и BASF (2000).

Тук са дадени препоръките за витамини, изразени на база сухо вещество и на база живо тегло на конете. Независимо от това кои данни ще ползваме, в повечето случаи най-добре е да сме наясно с дневното коли­чество концентриран фураж, който се пред­вижда в дажбата на животните. Това се на­лага от факта, че обикновено витаминните добавки са дават с концентрирания фураж и че категориите коне, които се нуждаят от повече концентриран фураж, имат и по-го­леми потребности от витамини.

Витамин А. В зелената трева, тиквите и морковите се съдържа голямо количество от неговия предшественик – бета-каротина. В чревната лигавица на коня с помощта на ен­зим бета-каротинът се превръща във вита­мин А. Поради това обилната паша задово­лява изцяло потребностите на конете от ви­тамин А. Ако животните се хранят само със сено, приготвено макар и от същата зелена маса, техните резерви от витамин А в чер­ния дроб намаляват само след два месеца. Причината е в бързото окисление на каро- тиноидите след окосяването на зеления фу­раж (до 85% през първите 24 часа) и при съхранението на сеното (около 8% месеч­но). Например, съдържанието на бета-каротин в кръвта на коне на паша е около 10 пъ­ти по-високо от това на животните, хранени със сено и концентриран фураж. Независи­мо от приема на витамин А, бета-каротинът играе собствена роля в поддържането на нормална функция на яйчниците и съответ­но в заплодяемостта на кобилите. Тъй като резултатите от опити с добавка на бета-ка- ротин са противоречиви, засега точно, пре­поръчвано количество не може да се посо­чи. Установено е, че синтетичният бета-каротин, приет с храната, за разлика от есте­ствения, се усвоява лошо  и затова не може да компенси­ра недостига на витамин А. Налага се дире­ктно добавка на синтетичен витамин А.

Недостигът на витамин А най-често се проявява при кончетата. Изразява се в задържане на растежа, повишена чувстви­телност на заболявания на дихателната и храносмилателната системи. Кобилите с не­достатъчен прием на витамин А са с намале­на плодовитост и увеличени случаи на абор­ти и ендометрити.

Donoghue (1981) препоръчват дневно 63 Ш/кг живо тегло за лактиращи ко­били и 30 UI/кг – за останалите категории.

Токсичното количество е 1 000 UI/кг жи­во тегло дневно.

Витамин Е. Намира се в достатъчно ко­личество в зелената паша, което покриват потребностите на конете, но бързо се разг­ражда след окосяването и при съхранение­то на сеното. Не се синтезира в тялото на конете и те са изцяло зависими от постъп­ването му с храната, D формите се усвояват по-добре от формите, а естествените из­точници – до 3 пъти по-добре от синтетични­те.

Витамин Е е мощен антиоксидант и не­достигът му е свързан с мускулна дистрофия и понижени защитни сили на конете. Напри­мер кончетата на кобили с недостатъчен прием на витамин Е са по-чувствителни към инфекциозни заболявания. Въпреки че не е наблюдавана токсикоза от излишъци, като горна граница се сочи дневна доза 20 Ю/кг живо тегло.

Витамин D. Пряко е отговорен за усво­яването на калция и фосфора от храната в червата, както и за извличането на тези два елемента от костите на тялото. Синтезът му се извършва в кожата под въздействието на слънчевата светлина и затова при пасищно отглеждане (поне 5-6 часа престой на отк­рито) се образува достатъчно количество, задоволяващо потребностите на конете. Образува се и в зелените фуражи, сушени на слънце, като впоследствие се разгражда по 8 % на всеки месец съхранение.

За разлика от другите селскостопански животни при кончетата много трудно могат да се наблюдават типични признаци на ра­хит. По-скоро спада апетитът, забавя се растежът и намалява здравината на костите.

Продължителният излишък на витамин D предизвиква загуба на апетит и хронична хиперкалцемия (свръхнормално високо съдържание на калций в кръвта), която има за резултат отлагане на калций в мускулите, сърцето, кръвоносните съдове и други меки тъкани. На практика свръхприем на този ви­тамин може да се получи при предозиране на витаминните добавки/премикси във фу­ража.

Максималното допустимо количество е 2200 IU/кг сухо вещество в дажбата.

Витамин К. Източници на витамина са зелените фуражи и бактериите, населяващи червата на конете, и при нормални условия задоволяват потребностите на конете. Дос­коро витамин К се разглеждаше като необ­ходим предимно за нормалното кръвосъ- сирване. По-нови изследвания показват и неговата връзка с остеокалцина (протеин, необходим за нормалното образуване на костите), а оттук и с растежа на костите и с предразположението на подрастващите кончета към ортопедични заболявания.

Добавка на витамин К се налага при не­достатъчен прием на храна, при възпаление на червата, чернодробни заболявания или нарушена микрофлора на червата от продължителната употреба на антимикроб- ни средства.

Недостиг на витамин К може да се полу­чи и при приемане от конете на неговия ан­тагонист дикумарол. Това вещество се об­разува в плесенясало сено, съдържащо бя­ла или жълта комунига.

Витамин С. Както витамин Е играе роля­та на антиоксидант. Нормално конете синте­зират витамин С от глюкоза в черния дроб. Добавката му е полезна при недостиг на енергия, протеин и желязо в дажбата, при усилен растеж, горещини, стресови състоя­ния, транспортиране, заболявания, опара- зитявания, ваксинации на стари коне. От синтетичните форми за предпочитане е ас- корбил-палмитатът, който се усвоява по- добре от аскорбиновата киселина или ас- корбил-стеарата. При конете не е установе­но токсично количество от този витамин.

Витамини В. Според NRC (1989) обик­новено не е необходимо добавянето на ви­тамини от тази група, приемайки, че те се съдържат в храната и отделно се синтезират от микробите в дебелите черва. Публикува­ни са само минимималните потребности от тиамин (5 мг/кг сухо вещество от дажбата) и рибофлавин (2 мг/кг сухо вещество), счи­тайки, че недостиг може да се развие при потисната микрофлора в цекума и колона вследствие на продължителна антимикроб- на терапия и при силна инвазия на чревни паразити.

Напоследък по-подробно е изследвано влиянието на биотина върху състоянието на копитата, Jossek et al. (1995) установяват подобряване на качеството на копитото на конете от дневната добавка на 20 мг биотин. Ефектът, обаче, се е проявил след 9-месе- чен период. Опитите чрез биотина да се пов­лияе на концентрацията на млечната кисе­лина в кръвта по време на натоварвания на конете се е оказал неуспешен.

Добавката на 3 г никотинова киселина в продължение на 40 дни не е подобрила кон- дицията и състезателните качества на конете (Parker 1997). Хипотезата, че този ви­тамин ще подобри използването на мазни­ните и свободните мастни киселини като из­точник на енергия, не се е потвърдила.

Норми за потребности от витамини.
В брой 3, 2005г., на списание “Фуражи и хра­нене” бяха дадени препоръките на INRA (1990) за съдържание на витамини, изразе­ни за 1 кг сухо вещество от дажбата. Когато се вземат предвид още живото тегло на конете и съответно средната консу­мация на сухо вещество, получава се днев­ното количество необходими витамини за едно животно. По този начин за по-лесно сравняване в табл. 1 са изчислени стойнос­тите за дневните потребности от витамини, при 500 кг живо тегло за възрастните.

Разликите между стойностите, пре­поръчвани от BASF (2000) и Roche (1999) (сегашната DSM), са минимални и затова в табл. 2 са дадени осреднените данни. В ори­гиналните източници потребностите от вита­мини са дадени за 100 кг живо тегло, а за съпоставка са изчислени и спрямо същото живо тегло, както при табл. 1.

От двете таблици се вижда, че няма ед­накво разделение на категориите коне в за­висимост от потребностите им от витамини. В табл. 2 под разплодни се разбират жреб­ци, бременни и кърмещи кобили. Според BASF и Roche за едни и същи категории ко­не и живо тегло, дневните потребности за витамини са по-високи от тези на INRA, ка­то особено голяма е разликата при витамин Е. Има и норми за витамините К, С и биотин. По-високите норми и пълната гама от вита­мини, препоръчвани в табл. 2, гарантират много доброто осигуряване на конете в за­висимост от тяхното физиологично състоя­ние, живо тегло, физическо натоварване. Освен това е включена застраховка срещу намаляване на активността на витамините при съхранение на фуражите и добавките, както и срещу голямата вариабилност в ес­тественото витаминно съдържание на даж­бата.

Изискванията в табл. 3 са изчислени на база съдържание на витамини в 1 кг сухо вещество и консумация на сухо вещество. Вижда се, че при едни и същи условия при­емът на сухо вещество е по-висок при рус­ките норми, отколкото при тези от табл. 1 и 2. Възможностите за консумация на сухо ве­щество при руските норми изглеждат надце­нени, а оттук – и дневните потребности от витамини.

В заключение трябва да се отбележи, че поне дажбите на подрастващи, разплодни, състезателни и болни коне изискват вита­минни премикси. Най-просто и лесно е да се използва един вид премикс. Например предназначен за разплодни и състезателни коне съгласно изискванията от табл. 2, и се влага в доза 0,5 % от комбинирания фураж. Същият вид премикс може да се включи по 0,4 % за подрастващи и 0,3 % за работни и ездитни коне.

Автор: Доц. Д-р Димчо Джувинов
Източник: www.naas.government.bg