Изхранване и отглеждане на конете

Изхранване и отглеждане на конете

Храните, използвани при отглеждането и изхранва­нето на конете, се делят на четири групи:

І група – груби или обемисти храни с типични представители сеното и сламата.
ІІ група– концентрирани фуражи: овес, ечемик, ръж, царевица и др. За тях е характерно, че в ма­лък обем съдържат голямо количество хранителни вещества.
IІІ група – сочни храни: моркови, цвекло, картофи, силаж и др.
IV група – близка до сочните – в добавка на сила­жи и други течни храни. Необходимо е стопанинът да знае, че освен горепо­сочените групи храни голямо значение има даването на конете и на минерални вещества и витамини. Те тряб­ва да се слагат допълнително и често тяхната липса води до сериозни заболявания и нарушаване на расте­жа на организма.

Груби или обемисти храни

– Сеното е основна съставка при съставянето на даж­бите при всички категории коне. В зависимост от местността, откъдето е добито, сеното се различава по ботанически състав. За конете най-подходящи са сена­та с по-голям процент съдържание на детелина, люцер­на, еспарзета и др. Доброто качество на сеното зависии от наличието в него на тревисти и бобови растения, а така също и от отсъствието на отровни растения. От тревистите растения с най-добри качества са ливадните треви, метличината, а от бобовите – детелината, посев­ната и дивата люцерна, еспарзетата, комунигата и др.

Присъствието на хвощови растения не е за препо­ръчване поради факта, че действат вредно на хранос­милателната система. В сеното не трябва да има отровни растения като синап, татул, старо биле, млечка, кък­лица. Те са особено опасни в зелено състояние и пре­дизвикват тежки отравяния, които често завършват със смърт. Хранителните качества на сеното зави­сят и от времето на неговото прибиране. Сеното е най – ­добро, когато косенето е извършено в началото на цъф­тежа на тревите. При извършване на по – късна коситба качествата на люцерновото и детелиновото сено се по­нижават поради липсата на най-ценните части – лис­тенцата, които много лесно опадат и остават само стъблата. Недоброто изсушаване на сеното влияе отри­цателно върху неговото качество.

– Сламата е вторият по значение обемист фураж, който се използва при храненето на конете. В зависи­мост от фуражната култура сламата бива овесена, ечемичена, пшеничена, ръжена и др. Най-хранителна е овесената слама, като често тя се добавя като състав­ка на дажбите за подсилване на организма. Изхранва­нето на конете със слама трябва да става обаче много внимателно, като голямо внимание се обръща на ней­ното качество.

При даването на слама, поразена от вредни гъбни болести и плесени, се предизвикват тежки заболявания, често водещи до смърт на конете, а при кобилите – до масо­ви аборти.

Концентрирани фуражи

– Овесът се счита за най-подходяща храна на конете. В него се съдържат в голямо количество въглехидрати, мазнини и белтъчини. За най-добър се смята овесът, който е обвит от бяла или светложълта тънка люспа, с едри зърна и добре изсушен.

– Ечемикът по своята хранителност превъзхожда ове­са, но по разпространение и по начин на даване той трябва да бъде поставен на второ място, защото непре­менно трябва да е надробен.

– Царевицата също се използва за храна при конете, но не е желателно тя да се дава на подрастващи кон­чета и бременни кобили. При работните породи коне обаче тя напълно може да замени необходимостта от овес. Конете, приучени да се хранят с царевица, могат да я приемат до 5-6 кг на глава в денонощие, без това да се отрази неблагоприятно на тяхното здраве. При прехранване на конете с царевица те бързо наддават на тегло, ко­жата им става лъскава и гладка, но при работа рязко отслабват и бързо се уморяват. Това е причината хра­ненето само с царевица да не се препоръчва.

При съставяне на хранителни дажби за коне участие вземат и други концентрирани фуражи – трици, шрото­ве, ленено семе, зърна от бобови растения, ръж и др. От триците най-ценни са пшеничните, които са изключи­телно подходяща храна за конете поради съдържанието на минерални вещества (особено фосфор) и белтъци.

Прибавянето на пшенични трици към храната е не­обходимо особено за коне, които не се движат много. Триците спомагат и за правилното смилане и усвояване на храната от жи­вотните, като не предизвикват хранителни отоци, поя­вяващи се при изхранване с цели зърна в областта на крайниците. Шротовете също могат да се използват при храненето, но те са бедни на витамини и минерал­ни вещества. Конете, заети в селскостопанска работа, могат да получават до 3 кг шрот на ден, но препоръ­чително е да е в комбинация с фуражи, богати на ви­тамини.

– Ръжта обикновено се дава заедно с овес или ечемик. Ръж в чисто състояние трябва да се дава мно­го внимателно, защото в стомаха тя набъбва и често предизвиква поява на колики. Същото се отнася и за зърната на бобови култури, много подходящи за жреб­ци и работни коне.

Даването на готови комбинирани фуражи трябва да става много внимателно, като се съблюдават отделни­те съставки на фуража. Изхранването с такъв фураж се извършва само в конезаводите и държавните ферми, докато частните стопани си съставят сами дажбите.

Зелени фуражи

Тревистите растения имат изключително значение при отглеждането и храненето на конете. Освен че съдър­жат всичко необходимо, зелените растения са лесно ус­воима и вкусна храна за конете. Поемането на зелена трева при пасищни условия благоприятства подобрява­нето на здравето на конете и възстановява обмяната на веществата. Конете не бива да се пускат на паша веднага след дъжд или роса поради опасност от поява на колики.

Сочни храни

Към сочните храни спадат кореноплодните, силажи­раните фуражи и др. Използването на този вид фуражи дава възможност целогодишно конете да получават пълноценни дажби, богати на витамини, особено необ­ходими през зимните месеци. Те оказват благоприятно въздействие при бременните кобили, спомагат за по­ – бързото възстановяване на конете след извършване на тежка и изморителна работа и са изключително ценна и необходима храна за подрастващите животни.

Включването в дажбата на кореноплодни растения трябва винаги да се съпътства от фуражи, богати на белтъци и минерални вещества.

Подготовка на фуражите при хранене на конете

С цел подобряване на вкусовите качества, хранител­ната стойност и лесната усвоимост е необходимо да се извърши предварителна подготовка на фуражите, из­ползвани за хранене на конете.

За подготвяне на зърна и шротове се използват яр­момелки, зърномелки и други машини. Възрастните коне приемат овеса в цял вид, но той трябва да бъде надробен при хранене на коне с лоши зъби и малки кончета. Ечемикът най-добре се приема надробен и в смес с нарязана слама. Царевицата задължително тряб­ва да се смели или надроби поради твърдостта на зър­ната, а стъблата да се нарежат или да се приемат във вид на силаж. Големината на шротовете трябва да бъде не по-голяма от орех или да се размекват предварител­но във вода.

Слама се приема от конете без никаква предвари­телна обработка. В случаите, когато сламата представ­лява основна част от дажбата, тя трябва да се нареже, за да не предизвика колики или наранява­ния на устната кухина.

Кореноплодните и картофите е нужно да се мият преди даване и да се надробят на малки парчета. На­личието на земя или пясък затруднява усвояването на фуражите и предизвиква така наречената “пясъчна ко­лика” при конете. Приемат се в сварено състояние.

Автор:  Ивайло Ченчев – “Отглеждане и болести на конете”