Общуване с конете
Изследване на средствата за общуване между човека и коня
Хенри Блейк
Глава 3 / Част 1
Езика на конете
На всички е ясно, че при съвместното живеене на човека и коня, се поражда общуване. Първо човек общува с коня чрез гласа си и базовите команди, който животните усвояват чрез обучение, като например „стой”, „ходом”, „тръс” ит.н. Коня научава тези думи и ездача се надява той да им отговаря. В същото време човек се научава да разпознава някои звуци, който ползват конете. Той бързо се научава да разбира приветственото цвилене, яростния вик, въпроса:”има ли някой там” и др.
Също така човек обучава коня да различава и някои знаци: притиска с шенкела страните на му, натяга поводите, оказва натиск на устата му, за да го спре. Човекът милва коня, когато той е направил нещо правилно и го наказва, ако прави нещо неправилно. Това е основата за общуване с всяко едно животно. Ветеринатът, който трябва да постави диагноза, ще следи за други сигнали. Например, ако докоснем болното място на коня, той ще потръпне. Също сигнал, че причинявате болка на коня, ще е и неговото дълбоко издишане. Извод за не доброто състояние ще е също и лошия вид на коня. Това също са сигнали за общуване. Със своето поведение коня ви показва дали е уморен, превъзбуден и тн.
Когато започнахме да изучаваме общуването на конете, ние решихме да направим и речник на сигналите, който използват. За това тръгнахме по пътя прокаран от нашите предшественици. Съдейки по нашето общуване, беше логично сигналите на конете първо да се запишат. Ние решихме да направим нещо като модел на звуците и в началото имахме успех. Ние изяснихме, че приветствения призив и сигнала за тревога е почти еднакъв за всеки кон. Но колкото повече изследвания провеждахме се установяваше, че не можем да разчитаме само на моделите с който разполагаме за разшифроване на съобщенията. Установявахме, че различните коне използват еднаква последователност от звуци за предаване на различни значения. На всеки кон е присъщ негов собствен език, разбира се сходен с този на останалите. Затова се върнахме на изходна позиция и започнахме всичко отначало.
На първо време ние обърнахме внимание на това как всъщност си общуват и хората и изяснихме, че повечето хора предават определена информация чрез интонацията на гласа си, по начина на построяване на фразата, а също така непосредствено с думи. Например в Англия, Ирландия, Шотландия и в Уелс говорят английски език. Хората там могат да се разберат помежду си, но използват различни способи за предаване на значенията. Те използват различни думи, различни фрази в различни форми. С други думи хора от различни култури, даже говорещи на един език, използват различни думи и фрази за предаване на едно и също значение. И даже от една култура хора с различни характери и темпераменти използват различаващи се форми. От друга страна има звуци, който се явяват стандартни за всички хора от една раса и се използват в определени ситуации. Например думата „Hello“ се явява обща за всички представители на ангологоворящите нации. Също така приветствения поздрав звучи почти еднакво при конете. И както и англоговорящите викат за помощ „Help!“, при конете звучат еднакво звуците за опасност.
Ние също обърнахме внимание на голямото значение което оказва интонацията на гласа върху значението на думата. При предаване на стандартно съобщение човек може да измени значението му само като промени тона си. Например, фразата „Ела тук“ може да лесно да промени значението си. Ако фразата я казва ласкаво жена, може да звучи като покана за любов. Ако тона е силен и груб, се превръща в команда, която трябва да бъде изпълнена веднага. Фразата може да бъде извикана и като призив за помощ. По същия начин и конете могат да изменят значението на съобщенията, изменяйки височината и силата на гласа си. Един звук може да звучи като „Ела тук, мили“, а при променен тембър като „Ако не дойдеш веднага, ще ти разкажа играта!“ И същият този звук може да е призив за помощ.
Още един факт, който трябва да вземем впредвид, това е зависимостта на маниерите на общуване от пола. И ако при хората съществуват два пола, то при конете съществува и трети-неутрален. Това е важно, защото тона при всеки пол има своите различия: тоналните диапазони използвани от кобилата и жребеца са съвсем различни, а при кастрата-са някъде по средата. Това не е толкова важно, ако контактувате с един и същи кон, но ако имате много или ако се опитвате да разберете какво ви казва непознат кон, то една и съща последователност на звуците при различна за кобилите, жребците и кастратите, може да носи различни значения. Тоест преди да се опитвате да разшифровате звуковото съобщение, си изяснете какъв пол е коня. Още изяснихме, че голяма роля играе и възрастта, защото тоналния и звуков диапазон, който използват малките, силно ще се различават от тези, който ще имат вече на 4–5 години. От друга страна при кобилите, жребците, кастратите, едногодишните коне съществува едно и също количество звукови съобщения и тоналности, който могат да употребяват по 11 различни начина.9 от 11 тоналности се формират при издишане. Първо пръхтенето, това звук, който се формира с помоща на ноздрите, който се използват като резонатор. По различно време императива (настоятелността) може да бъде изразен чрез едновременното „ тръсване” на двете ноздри. По-силният звук, създаден по същия начин, може да се използва за привличане на вниманието, като сигнал на опастност, а също така и за изразяване на емоции и удоволствие. Съществува още един вид пръхтене, което също се образува с помощта на ноздрите, но е много по-нежно и варияциите на което могат да са от лек полъх до по-силен звук, който означава приветствие или благоразположение. След това следва различното по височина на звука цвилене. Може да бъде висок звук с въпросителна интонация или почти същия, но по-силен . Тези звуци се формират с помощта на гласа. Сред различните видове на нас ние е известен посъка на кобилата и „звънкия”глас на жребеца, тези звуци иамат отчетлива разлика взависимост от пола. Могат да звучат агресивно или предупреждаващо. Тези звуци се образуват в нозалната област като резонират в черепа и се използват при любовните игри, на изразяване на гняв или някакво друго настроение. Жеребецът може да издава и вид свирене, за да призове кобилата. На всички коне им е присъщ вика на стах, болка и гняв, който излиза от устните им като порив на вятър. Всички тези звуци се образуват от издишване. Има и такива, които се образуват на вдишване. Информацията, която се съдържа във всичките тези звуци е разбираема за всички коне.
При жребците се наблюдава най-богатия вокален спектър, при това някои звуци са само за стряскане, а други са доста приятни за слуша. Но съобщенията на жеребеца са ограничени, защото по своята природа той има само три задължения: продължаване на рода, предпазване от опастност, и намиране на храна. Затова и неговите съобщения са ограничени до тези три неща. С други думи можем да кажем, че за жребеца съществуват само три теми за разговор: страх, храна и партньорки-което го прави и много близък до мъжа, като изключим и още една тема присъща за мъжа-как да избегне работа.
Кобилите, освен любовните звуци, тези за храна и опастност, имат и набор от звуци, свързани с грижата и защитата на малкото, а също и потомството достигнало до едногодишна възраст. Тя вика своето малко, за да го нахрани, привиква младите в случей на опастност, а също така ги обучава и на дисциплина. Следователно спектъра на нейните съобщения е много по-богат от този на жребеца. Кастратите, който не се срещат в дивата природа. Неговият спектър варира от този на жребците( ако са го кастрирали по-късно) до този на кобилата, ако той проявява грижа за човека, който се грижи за него. На малките също е присъщ техен сбор от съобщения: за храна и страх, при тях отсъстват любовните съобщения, но могат да си поискат помощ или утеха, като с порасването си всичко това се променя. Някои фрази те запазват до една или две години. Ако в малкото проговори жребеца, което става в периода от втората до трета година (ако не се кастрира), тогава съобщенията и гласа напълно се променят, по същото време и малката кобила придобива езика на майка си.
Контактът с човека също влияе за разширяванета на гласовия спектър при конете. Това води до един вид объркване, понеже практически е невъзможно да различите звуците, който конете използват в природата и който са трансформирали за общуването си с хората. Ако например закъснеете с храненето, то ще чуете призоваващото цвилене или ударите по хранилката или още по някакъв начин ще ви напомнят, че е време за ядене. Тези действия не са познати на конете в дивата природа, защото храната винаги е под краката им и не им е необходимо да привличат нечие внимание защото са гладни. От собствени наблюдения разбрахме, че ако създаденото съобщение се окаже разбрано от човека или другия кон, тогава това съобещие ще се използва постоянно. Това означава, че конере разширяват собствения си речник. Най-богатия речник, който наблюдавахме беше на Крок Бег, който живя с нас повече от 20 години. Ние многократно наблюдавахме как конете, който не са живяли с хора или са си общували с тях много малко, веднага възприемаха фрази от Корк, като по този начин обогатяваха речника си.
Следва продължение…..
Перевод: Ренета П. Томова
www.taborahorses.com
Talking with Horses.
A Study of Communication between Man and Horse.
(С) 1975 Henry N. Blake
