Общуване с конете
Изследване на средствата за общуване между човека и коня
Хенри Блейк
Глава 2 / Част 2
Конете в историята – Уникалната връзка на човека и коня
През последните 20 години общуването с конете започва да придобива още по-голямо значение. Точно преди 20 години Русия първа е започнала да прави изследвания в тази област, а наскоро интерес е проявила и Америка. Наистина, може би руснаците са поели по грешен път, защото са взели за основа наблюденията си върху кучета и плъхове, което според мен няма да ги доведе до правилни изводи, поради факта, че плъховете имат само няколко сигнала с определено значение и не е много трудно да се разпознаят. В тази връзка учените започнали да се опитват да моделират други сигнали и звуци, а също така и знаците, който позлват другите животни. Например плъхивете имат един сигнал за болка и друг, който сигнализира опастност. Тези два сигнала са гласови, защото са предназначени за дълечни разстояния. Също така плъховете имат и ултразуков писък, който издават при среща с друг плъх. Този писък показва и иерархическото положение, което заемат. Кучетата също имат набор от звуци с определено значение. Макар, че изучаването на звуците от другите форми на общуване може да доведе само до задънена улица. Звуците са само част от системата на общуване на животните. Американците също са свършили забележителна работа, но също концентрирайки се върху звуците. Те са изследвали и делфините, при който звука също е основна част за общуване, тъй като делфините си общуват на големи разстояния един от друг. Изобщо делфините са животните с най-развит вокален език. Тази грешка на изследователите е тръгнала от разбирането, че модела на човешкото поведение е сходен с този на животните. Те са се опирали на следният аргумент: че ако човек от някаква националност използва определен език , то човека по принцип използва този език. Но това съвсем не е точно така. Човечеството като цяло използва няколко езика. Също така е грешно да се смята, че човека общува само с помощта на звуците. Все пак човека използва и знаци, мимики и тн. Всички тези неправилни предпоставки са станали причина да се изучава само част от езика на животните-звуците. А дали е възможно да се разбере език, ако знаем само част от него?
Както ще покажем по-нататък не е възможно да се направи пряка аналогия между човешкия модел на общуване и този на животните. Даже формите на общуване на различните животни се различават коренно. Недопостимо е да правим извод, че формата на общуване, която използват едни животни е сходна с тази на друг вид животни. За щастие, дори малкото изследвания за общуването проведени у нас, са били направени в неразривна връзка с изследване и на поведението на животните. А това означава, че нашите изследвания са били на прав път. Доктор Марта Кейли е изследвала едрия рогат добитък; в Ливърпулския университет Мик и Юбанк също са провеждали изследвания. В същото време в Африка са направени много открития от изследвания на шимпанзете и човекоподобни маймуни. Истината е, обаче че практическата ползва от всички тези изследвания е много малка. Само американците са изпозлвали делфините за военни цели и за филмовата индустрия. Филмът “Деня на Делфина” се явява прекрасен пример за това как могат да се приложат резултатите от научните изследвания на практика. За този филм треньора Питър Мос е уловил шест делфина в крайбрежието на Флорида. Той е забелязал, че меджу главния герой Джордж Скот и делфините са се заформили много по-силни взаимоотношения. Самият актьор казва, че се е отнасял към делфините като към истински актьори. Имало е дни в които ги е обичал безкрайно и други, в които ги е мразил. А един от гледачите на делфините твърдял, че те едва ли не се самоизразяват и влизат в ролите си. И понеже живота на делфините е една непрекъсната игра, то най-голяма забава за тях преставлявало разместването на подводното осветление, пригодено за снимките, което естествено довеждоло до истерия целия снимачен екип. Или довеждали до ярост главния герой, тъй като отказвали да правят нещо, което със сигурност знаели добре, а след минута се доближавали до него и триейки се в краката му и го закачали, все едно му казвали: „Е, хайде не се сърди!” Веднъж актьора седял на края на басеина и четял сценария за утрешните снимки, а с едната си ръка небрежно почесвал делфина по езика, играещ ролята на лидер. Самеца се е казвал Бек. Та, Бек си е лежал във водата, сложил си е главата на края на басеина с широко отворена уста. Тогава актьора погледнал Бек и веднага разбрал, че той е готов за снимки. Все едно по знак на режесьора делфина доплувал до момченцето, което играело в тази сцена, подхванал го и заплувал с него. Делфина толкова точно си е разчел времето, че се е оказал на нужното място, точно във времето, в което е трябвало да се кажат нужните реплики на актьора. Двамата главани герои повторили тази сцена десет пъти и всеки път светлината ги подвеждала, но делфина винаги правел всичко стриктно. След единадесетия опит Бек се показал почти наполовина от водата и издавайки звуци като викове от трибуна, се обърнал и отплувал.„Точно от това се страхувах”заявил Мос-„на него просто му доскуча вече”..
Питър Мос не е имал никакви трудности с обучението на делфините на разни номера. Трудността се появила когато е трябвало единият от делфините да изглежда разтревожен и уплашен. В крайна сметка само главния герой успял да постигне това и то именно заради силната връзка, която имал с делфините. Било е решено след снимките на филма делфините да се върнат обратно на воля. Но самите делфини дори не оставили на хората избор, след последната снимка, те просто се обърнали и отплували в океана. Те сами са направили избора си, но едва след края на филма. Тази история звучи едва ли не като реклама на филма. Но само хората, които някога са имали истинска връзка с животните, разбират, че в този разказ няма и капка измислица.
Тази история ми припомни събитията случили се през 1970 година на Кралското изложение в Уелс. Обществото ме помоли да направя изложение на главния ринг. Аз имах малък не особенно красив и малко див кон на име Трефейс Комет. Но при всички положение той беше ного интересна личност и ние с него бяхме много задружни. За демонстрацията ние подготвихме няколко упражнение, в това число и фул пас, това е когато коня минава от една страна на движение на друга на една страна. Обучавах Комет на това упражнение като го подкарах към четири футовото препядствие, след това на едната му страна го повеждах покрай препядствието, после с другата страна и обратно. Аз бях много доволен от себе си и реших да повторя упражнението още един път. Ние се движиме покрай препядствието когато той направи половин крачна назад, отблъсна се и прескочи препядствието. Аз бях убеден, че това не можем да го повторим на изложението. Първия ден от изложбата ние чакахме нашия ред, когато Комет изведнъж без никакви напътствия от моя страна, направи фул пас от едната страна, а след това от другата. Тогава този номер влезе в програмата на изложението. Комет уверено излезе на ринга и направи всичко точно. На всичкото отгоре направи и нещо, което смятах за невъзможно-скочи високо във въздуха и в скока се обърна на 180 градуса. След номера последваха бурни аплодисменти, който така се харесаха на Комет, че той по собствена инициатива продължи с номерата, за да получи още аплаузи. А той беше много рязък и горещ и знаех, че няма да ми се отдаде да го спра. Затова не се и опитвах да контролирам неговото представяне, което завърши със стремителен галоп право срещу съдийската комисия и спирайки точно насреща й, той ефектно се изправи. Аз много исках Комет да се покаже така и той това го знаеше, именно за това предприе собствена инициатива. Това е един вид феномен, който става възможен ако вие разбирате и знаете как ефективно да работите с коня си.
В началото на нашата дейност през 1955-56 година ние работихме основно с Плачещият Роджер и Корк Бег. Това означава, че нашите изследвания бяха ограничени до изучаването на знаците и звуците използвани от тези два конкретни коня. Ние разбирахме, че комуникативните функции конете са много по-обширни само от знаците и звуците, но решихме да започнем с малкото; да разберем как си говорят конете и как отговарят на знаците на себеподобните си. Тези знания трябваше да ни дадат основа за бъдещата ни работа. Но скоро разбрахме, че конете използват еднакви знаци и звуци за предаване на голяма част от съобщенията. Тогава стигнахме до извода, че трябва да има нещо друго, освен знаците и звуците, което да конкретезира предлаганата информация. Този неизвестен фактор ние нарекохме “отношение” или “усещане”. Много по-късно започнахме да използваме термина „телепатия” и „екстрасензорно възприятие”. Ние решихме да ползваме тези термини едва след 10 години работа.
Изследованията на комуникативните функции на животните са започнали сравнително скоро, а знаниятаята и разбирането на езика на животните същеструват откакто човека е на Земята. Примитивните племена разбират много повече животните, отколкото цивилизованите хора. Лоуренс ван дер Пост в записките за живота на бушмените разказва, че шаманите могат да изпаднат в транс само като гледат изображението на антилопа. След това са в състояние да посочат мястото където може да бъде заловена антилопата. С две думи шамана влиза в ментален контакт с антилопата, която се намира в радиус от 25 километра. Ван дер Пост нарича тази способност „емпатия”(съпреживяване). А ние в нашата работа наричаме това явление телепатия: способността на животните да си предават образи по мисловен път. Най-съвремените изследвания са ограничени от изучаването само на едната страна на общуването-звуковата. Това е все едно да се опитват да научите английски език учейки само глаголите в него. Ако искаме да разберем какво казват конете, а също така да направим така, че и те да ни разберат, трябва да изолзваме цялото многообразие на езика. Ние трябва да се научим да мислим и да реагираме като конете и най-важното-да престанем да преписваме на конете човешки черти. Всъщност общувайки си с коня, самият човек трябва да се превърне наполовина в кон. Попитали веднъж великия укоротител на лъвове Алекс Кер дали ще разреши на дъщеря си и тя да дресира колемите котки. Той твърдо казал не. А след това обяснил защо:„ Всичко е много просто. За да бъдеш добър дресировчик, трябва да мислиш като лъв или тигър. Ако тя започне да действа като лъв или тигър, животните ще започнат да я възприемат като такава. А когато тя започне да съзрява полово, животните ще го почувстват. Обикновенно лъва хваща със зъби самката за гривата, което в случея с дъщеря ми ще бъде фатално”. Алекс Кер най-добре от всички познава мисленето на котките, а неговата книга “Без клетка”е уникална.
Не отдавна е бил и човека, който също добре е общувал с животните. Това е англичанина Арчи Делани, който се е представял и като полуиндиянец на име Сивата Сова. Той е написал две много добри книги. И е бил първия човек, който е надигнал глас за защита на природата. И въпреки лекия привкус на мошеничество, той наистина е разбирал добре животните и най-вече бобрите. Те толкова са му се доверявали, че са си построили дом, точно под неговата къща, на брега на езерото. Арчи Делани е заявил, че е съставил речник с езика на бобъра. За съжеление не успях да намеря нито едно копие от този речник. От изказванията на други хора, обаче си направих извода, че ползата от този речник не е голяма.
Сред многото хора, с които се е срещал Арчи Делани е бил и мистър Джон Дифенбакър, който след време е станал примиер на Канада. Неговата среща е била или вкрая на 1935 година или в началото 1936. Когато той е дошъл в компанията на няколко човека, Делани е казал, че ще трябва да попита бобрите дали могат да приемат гостите. Връщайки се е казал, че те са готови да ги приемат. Разбира се, това по-скоро звучи като ефтин трик, но въпреки свичко Делани наистина е направил пробив в общуването с животните. Тези събития се развиват 20 години преди да се направят първите опити за изучаването на животинското общуване. Но благодарение на хора като Алекс Кер и Сивата Сова ние сме почнали да разбираме по какъв път трябва да вървим, за да имаме реални резултати и познания.
Такъв практически път за изучаване на конете е труден, защото се изисква и да се мисли като животно и да се анализира като човек. На животните им е много по-лесно: те просто не анализират. Но ние никога не сме били привърженици на традиционните методи. Ние се стремим да достигнем до по-добро разбиране на нашите коне и се надяваме, че нашите последователи ще пожънат плодовете на нашето начинание. За тях това ще бъде като щафета-да вземат резултатите, да ги анализират и да проведат традиционните излседвания на базата, която сме им оставили.
Следва продължение…..
Перевод: Ренета П. Томова
www.taborahorses.com
Talking with Horses.
A Study of Communication between Man and Horse.
(С) 1975 Henry N. Blake
