Уникалната връзка на човека и коня – Част 1

Общуване с конете
Изследване на средствата за общуване между човека и коня
Хенри Блейк

Глава 2 / Част 1
Конете в историята – Уникалната връзка на човека и коня
Основите за общуването с конете са много прости, в това няма нищо свръхчовешко. Коня може лесно да се приучи да общува с човека и да го разбира. Ако яздейки вие дърпате повода, коня спира. Той е научен да спира, когато усети натиска на трензелата. Допирайки се до страните на коня с шенкела, вие пращате коня напред. С помощта на повода можете да обърнете коня наляво или надясно. Вие много бързо можете на научите коня на всичко което той физически е в състояние да направи. Това се нарича общуване, защото човека общува с коня на език, койте те заедно разбират., на езика на знаците, към който човека е обучил коня си.

Но конете общуват и помежду си. Именно това общуване си поставих за цел да разбера. Повече от 20 години посретих на езика, с помощта на който конете общуват в своята среда, а също и с хората. Аз винаги съм смятал, че между човека и коня съществува общуване на едно по-дълбоко ниво, не само с натиска на шенкела и повода. Но преди да започна собствено изследване аз трябваше да се запозная с това, което вече е известно.

Аз бях на 14-15, когато за първи път започнах да се замислям защо хората яздят изобщо коне, а не яздят крави, овце и тн. Аз малко и поексперементирах, опитвайки се да яздя телетата и прасетата, който живяха във фермата. Падайки стократно аз стигнах до заключението, че тези животни не са разположени да сътрудничат на човека по начина по който коня е. Този извод ме доведе и до нов въпрос: Защо конете разрешават да бъдат яздени, а другите животни не? Аз бях сигурен, че коня е много по-интелигентно животно от кравата или свинята. Това превъзходство беше толкова очевидно, колко превъзходтвото им в сила. Въпреки, че кравите са по-послушни от конете и по-лесно се управляват, а да се ядят е невъзможно. Въпреки, че не чувстото на самосъхранение или инстинкта карат кравите да изхвърлят ездача си, тъй като кравите и конете са потенциалнте жертви на едини и същи хищници. Мога само да предположа, че между човека и коня винаги е съществувала някаква уникално връзка, някакво родство, което отсъства в отношението ни с другите животни, като изключим може би кучето. Защо това е така аз тогава не знаех, но с времето разбрах четейки различни книги и трупайки опит.

От книгите аз разбрах, че доисторическият човек е изобразявал коня като предмет на лов, като храна, а вече по-късно конете са започнали да се рисуват като животни за лов и битки.Конете са запечатлени в гробовете на фараоните, за тях се разказва в гръцките легенди. Гръцките статуи са изобравявали великолепни фризийци. Великият гръцки Ксенофон е казал:”Конете трябва да се учат не на жестокост, а на доброта “. Александър Велики е успял да завоюва половината свят, заради добрата си конница. Той е бил и първъят, който е разбрал стойността на арабския кон и смесването му с гореща кръв и с кръвта на хладнокръвните европейски коне. Той също е имал особенно отношение към конете, за това говори факта, че името на неговия кон Буцефал е попаднало в историческите хроники. Великия мит за кентаврите се е родил от записки на пътешественици, който са попаднали при монголските племена Хисиунг-ну, по-късно известни като хуни, който предвождани от Атила завладяват Римската Империя. Племето Хисиунг-ну е водело номадски начин на живот, то е контролирало централната и източно­европейски равнина. Техните стада са пасяли по поляните на Унгария до Великата Китайска стена. Винаги търсейки препитание зимите те провеждали под закрилата на планината, а на пролет тръгвали на север и изток в търсене на свежа трева за добитъка. Те са ваювали с всеки, дори със собствените си племена, разбира се най­вече против северния цивилизационен свят. За техната конница в прието да се казва, че ездачите са се раждали на гърба на коня и са можели да яздят, преди да могат да ходят. Конете неминуемо са присътвали в живота на тези хора: те не са правили и две крачки пеша, а за полет в небето не са и помисляли. И как да не изникне мита за полухора-полуконе? В края на 2 век .пр.Хр. племето Хисиунг-ну е управлявало по-голямата част от населения свят. Китайският император Ву-ти до такава степен се е страхувал от тяхното нападение, че е създал една от най­страшните кавалерии и под командването на талантливия военоначалник Хоку­Пинг са успели да отблъснат набезите на войнственото племе, но дори и тогава кавалерията се е оказала по-слаба. Тогава император Ву-ти е направил армия от три хиляди човека и е искал да я разположи на три хиляди мили в Западен Афганистан, за да спре нападенията. Но цялата му армия е загинала още по пътя. Това не е обезкуражило Ву-ти и той е изпратил втора армия. По-голяма част и от нея е успяла да стигне до Афганистан и се е върнала с 30 породисти коне. Те са били от арабска порода, за тях е писано, че те са в състояние да изминават по 500 км. на ден, след което на кожата им избива кървава пот. Несъмненно това са били потомци на арабските коне на Александър Велики останали на изток.

Успехът на Юлий Цезар, подчинил по-голяма част от Европа под римска власт, несъмненно се дължи на блестящия талант на неговия кавалерийски генерал. Той и неговия кон са били неразделни. Император Калигула толкова е ценил своя кон, че го е направил сенатор, аргументирайки се с това, че конят му е много по­мъдър и предан, от който и да е друг човек в сената. Римската Империя е просъществувала 500 години, след което е завладяна от хуните, владеещи целия север. Рим окончателно пада през 408 година от н.е.

По-късно същото това монголско племе на коне се появява с огридите на Чингисхан. Тези войни, както се говори, наистина са се раждали, женели и умирали на седлата. Веднъж войните на Чингисхан са завоювали град и яздейки свойте коне са се качили на висока скала, на която е било невъзможно да се качи човек дори пеша.

Главната идея на този исторически преглед е да се покаже невероятната връзка на човека и коня. В по-късни времена тази връзка е просъществувала и при рицарите и в османската кавалерия. При всички случеи и при всеки опит да бъде покорен света, главна роля за победата се е оказвал коня: всички тези армии са се състояли от войни, който са знаели как да общуват с конете.

Разлазват се истории за арабския военоначалник Джебал, който е имал най­бързия кон в света. Хасад паша, който впоследствие с станал управител на Дамаск, е пожелал да купи кобилата и е направил на Джебал няколко много съблазнителни предложения, но арабския военоначалник трърдо им е отказал. Пашата тогава заплашил Джебал, но резултатът бил същият. В крайна сметка пашата наел някой си Джафар-бедуин от съседното племе, за да открадне кобилата и му обещал пълна торба със злато.До Джебал са дошли слухове за тази сделка и той станал бдителен. А за безусловно съхранение на кобилата я завързал с верига, чийто край закрепил за своето легло. Но една нощт Джафар неусетно е проникнал в шатрата на военоначалника и е откачил веригата. Преди да избяга с кобилата, той ударил Джебал по главата и казал:„Аз съм Джафар! Аз откраднал твоята кобила, за което те и предупредих!” Такова предупреждение е било традиционно за жителите на пустинята, а грабежа на съседите се е считал за нещо благородно, а бедуина Джафар е искал да се прослави. Джебал чул тези думи, изкочил след това от шатрата и качен на коня на брат си, съпровождан от сродници, тръгнал да гони крадеца. Преследването продължило четири часа. Коня на брат му бил същата порода, както и неговата кобила, но не бил толкова бърз. Въпреки това той на галоп достигнал до крадец и почти изравнил се със своя кон викнал:„ Ущипи я за дяското ухо и допри страните й с токовете си” Джафар така и направил, след което като вятър побягнал от преследвачите. Джебал разкрил на крадеца секрета си. Съплеменниците му били объркани и възмутени от неговото поведение.„Ти си кучи син! Защо помогна на крадеца да избяга?!” А той им отговорил:” На мен ми е по-лесно да загубя кобилата си, отколкото тя да загуби славата си! Нямаше да понеса ако хората кажеха, че друг кон е бил по-бърз от моя! Ще ми е по-добре да знам, че е непобедима!”. Това е една прекрасна леганда. Но важното е, че и тя показва, че докато не се премини правилния подход, кобилата не е знаела какво да прави. Когато й е дадена правилна команда, тя се е понесла по-бърза и от вятъра.

Американските истории за коне също са безкрайни и не са само за мохиканите-индиянско племе, което наистина е изучаволо конете и се е опитвало да ги разбере. Те не са се опитвали да седнат на седлото и да яздят докато коня не се покори, защото тя знаели, че това ще сломи духа му. Те прекарвали много дни насаме с коня, грижили се за него, говорили му и много нежно и леко се качвали на гурба му. Те с часове са привиквали коня към одеялото и накрая и коня разбирал какво искат от него. Затова мохиканите нямали никакви проблеми с ездата.

През последните столетия ние много сме чували за хора, който се славят като укротители на коне. В Америка това беше Рири, в Австралия – Калвин, в Ирландия – Дан Саливан Шептящия, Палмър и по-късно капитан Хейс. Историите за легионите са различни, но при всички има една обща черта: умението на героя да контролира коня, да доминита над него, независимо от сложния характер на коня. Методите им са различни. Рири е използвал сложна конструкция от клони. Калвин е използвал както сам се изразява:”хуманено дърпане”. Някои, като например Палмър, са използвали “смиряващи масла”. Съществували са множество рецепти за изготвянето на подобни масла. Например едното от тях била пудра изготвена от копитото на коня. С тази пудра е трябвало да се пудри носа на коня. Понякога са използвали малко от розово дърво, блатна мента, а някои дори собствената си пот. Но при всички тези теники има едно ясно едиствено реално нещо: те всъщност да придавали увереност на човека, който е работил с трудния кон

Но най-изявения от укротителите може би е бил Съливън-Шепнещият. Той е използвал само собствените си способности. Влизал е в боксовете на коне, чиято слава на убийци се е носела навред. А той е влизал в бокса и е затварял вратата след себе си. Примерно след час той е отварял вратата и е изкарвал напълно спокоен кон с юар на главата. Шепчещият никога не е имал ученици, дори на собствените си синове никога не е споделял майсторството си. Той толкова ревностно се е отнасял към своя дар, че дори свещенника на изпод не е чувал неговата тайна. Синовете на Шепчещия са обичали да се хвалят с историята, в която на пътя се срещнали Преподобният и Шепнещия, тогава отчето го обвинило в служба на дявола. В този момент Шепнещият направил така, че коня на отчето да побегне лудо, бягайки няколко мили; и накрая Преподобния е престанал да разпитва за тайната на укротителя. Само един от синовете му се занимавал с укротяване на коне, но никога не успял да придобие дори и част от знанията на баща си; другите двама дори и не са се опитвали.

Лично на мене Шепнещият ми е най-интересен, защото аз също съм наясно как да се обръщам към лоши коне и винаги съм се чудил има ли нещо общо неговият дар с моя. Аз винаги съм вярвал, че той е използвал система близка с нашата. Уверен съм, че е имитирал ласката на кобила, успокояваща малкото си. Защото когато коня усети познати знаци се отпуска. Тихият глас на Съливън с провлачения му ирлански говор също са им действали успокояващо. Така той е общувал с конете докато те не му позволят да ги докосне, а след това е продължавал с успокоителната проедура. Така той е установявал връзки между себе си и конете.

Палмър, английския усмирител е използвам успокояващо масло, което е разливал по ръцете си и е втривал миризмата на маслото в ноздрите на коня, след което конят моментално се успокоявал. Барбара Вудхаус смята, че тази практира е дошла от Южна Америка с средата на миналия век. В тези действия няма нищо необичайно. Защото когато се срещнат два коня те вдишат с ноздрите си тихо или гръмно, в зависимост от настроението си. Ако конете са настроено вражбедно, те издават характерен силен звук, в същото време кобила, която обдиша своето малко, го прави толкова тихо, че е трудно и да се чуе. Когато Палмър е втривал маслото в ноздрите на коня, той му давал послението:„Аз съм ти приятел и няма да те нараня”. Ако вие мислите да опитате това, то трябва след това да сложите ръката си на коня, продължавайки физическият контакт. Това е същия принцип, който са използвали и американските мохикани.Те също са постигали контакт с конете като са използвали същите знаци с който си общуват и конете. Това е и заключението: трябва да се използват знаците, с който конете общуват помежду си, т.е. тези сигнали и звуци, който разбират.

Методите на капитан Хейс са толкова изсвестни, че не е необходимо подробно да се спираме на тях. Но най-интересното е, че ученика на Хейс-капитан Уорд Джексън, по време на Първата световна война в Индия е бил командващ на Съединението, където е служил и баща ми. Моят баща беше ученик на Уорд Джексън и се е учил от методите на Хейс, съответно те са стигнали и до мен. Може би затова Хорас Хейс винаги ми се е струвал толкова близък. Аз знам една интересна история за него. Веднъж по време на общ обяд, всички опитали вече и малко повече от виното, ярко се рагорещили и се е заформил интересен спор. Един от полковниците имал кон, с който никой не можел да се справи. Хейс откупил този кон и се хванал на бас, че ще участва с него в парада, който бил на следващия ден. Хейс незабавно напуснал обяда и цяла нощт работил с коня. На следващия ден Хейс излязъл на парада с точно този кон, който се държал прекрасно. Полковника, разбрал че ще загуби 500 рупии, в яростта си изкомандвал полка си да започне безразборна въздушна стрелба. Всички ездачи на коне като вятър панически са отлетели зад хоризонта. Но само Хейс и неговия кон останали намясто напоколебими и спокойни. Веднага след като е бил възобновен Хейс свалил краката си от стремената и запушил лула. Той самият е бил толкова спокоен, че конят му въобще не е обърнал внимание на изтрелите. Другите офицери са се изплашили, очаквайки конете им да запрепускат, затова са събрали конете заедно, което още повече сплашило животните, повече дори и от стрелбата. Тази история показва каква огромна власт има човек над коня, когато го контролира ментално и физически.

Всичко това изговорено до тук се отнася за общуването и контрола не само на конете , а и на всички животни намиращи се под наше попечителство. Спомням си един случей, аз бях на 12 години. Когато една сутрин случайно бях се събудил по-рано от Лес (човека, който гледаше кравите). Това естествено беше единстената сутрин, в която бях се събудил по-рано от него. Но помня как той още не отворил вратата попита:„ Какво се е случило с Прайди?” От мястото където беше застанал нямаше как да види Прайди, но когато се доближи се оказа, че кравата лежи мъчейки се със силен мастит. Между Лес и кравите имаше точно такава връзка, както имаше при мен с конете. Същото разбиране на ниво интуиция може да се получи и при овчаря и овцете. Аз съм чувал как един овчар е разказвал, че понякога се събуждал посред нощт и никога това не е било туко-така, винаги е имало причина и е имало нужда от неговата намеса.

Следва продължение…..

Перевод: Ренета П. Томова
www.taborahorses.com
Talking with Horses.
A Study of Communication between Man and Horse.
(С) 1975 Henry N. Blake