Общуване с конете
Изследване на средствата за общуване между човека и коня
Хенри Блейк
Глава 3 / Част 2
Езика на конете
Най-ярък урок за взаимно обучение сред конете ни покзваше Ростелан, който беше на жена ми. Когато на Крок Бег лова престана да му носи удоволствие, заради развиващия се артрит, се наложи да му намерим заместник. За наше щастие разполагахме с породистия уелски кон Трифейс Давид, който можеше да стане прекрасен заместник. Неговото трудно произносимо име сменихме на Ростелан, идващо от местност недалече от дома на жена ми.(Крок – пък е името на дома й). Навремето тригодишния Ростелан дойде при нас заедно с още девет напълно диви коне. До есента, когато окончателно решихме да го задържим за себе си, той беше придобил прекрасно телосложение и беше заел твърда позиция в конната йерархия. През тази зима, жена ми трябваше да тренира два коня, а понеже времето не й стигаше, тя реши да язди Крок Бег, а Ростелан и нашия лабрадор Дора, трябваше да я съпровождат. Много бързо Ростелан се научи плътно да следва Крок Бег, без да се опитва да го изпреварва. Защото в началото, тези опити биваха наказвани от страна на Крок Бег с явна заплаха. Веднъж установил ред в този табун от двама, Крок Бег с удоволствие започна да просвещава и да разкрива секретите на майсторството си. Веднъж, след обяд, излизайки на улицата, аз разбрах колко много може да научи ученика от учителя си. Крок Бег имаше навик да стои в бокса си, изкарал главата си навън и провесил долната си устна-„като прани гащи”. През този ден беше ясно и слънчево. Завивайки зад ъгъла забелязах веселата двойка: копирайки от Крок Бег, Ростелан също стоеше с провесена устна. Но, разбира се, беше добавил и собствен щрих: изящно си беше изплезил и езика. Например, Крок Бег обичаше да стои и с кръстосани крака, т. е. той поставяше отпуснатия си крак пред този, на който се опираше. Опита на Ростелан да придобие подобна поза, завърши с меко падане, при което изглежндаше абсолютно налудничево. Повече не се опита да повтори.
Най-вече Крок Бег се стараеше да обучи Ростелан на наистина необходими неща. Например, какво трябва да се направи, ако стопанката ( моята жена) е разстроена. Понякога, както се случва на много от нас, животът й се виждаше тежък. Тогава тя оседлаваше Крок и отиваше да се развее. За този случей в арсенала на Крок Бег беше събран цял набор от трикове, за да накара стопанката да се засмее. Първия номер: да се хвърли към кучето Дора, което стоше и лаеше, все едно ще се я стъпче. После той послушно вървеше по пътеката, докато не му се изпречи подходящ предмет от който да подскочи. Подскока биваше на другия край на пътя, все едно е видял нещо, което предизвиква истински ужас. За този случей беше подходящ някой случаен стълб, падащ листо или излитаща птичка. Крок Бег с мощен скок прескачаше пътя и стоеше в канавката тресящ се от страх. Ако и това не развеселяваше жена ми, тогава той предприемаше по-драстични мерки. Дочаквайки някое затревено място по пътя, той правеше няколко пробни подскока, а след това се впускаше в галоп, преследван от Дора. Правеше пет или шест такта и убедил се, че стопанката се държи добре в седлото, той правеше серия от четири, пет къча. Веднъж аз случайно видях как почти беше изхвърлил жена ми от седлото, направи лъжливо движение встрани и после пак я хвана във въздуха. Този трик беше практически безгрешен, защото той не преставаше да се мята, докато не чуе смеха на жена ми.
Ние имахме голям късмет, защото за нашата работа с конете, се намирахме до границата на парк с площ над 2000 акра. Където имаше множество прекрасни маршрути за езда и излети. На тревните участаци от пътеките Крок Бег обичаше да прави един от своите безотказни трикове. Приструваше се на почти заспал и едва стигаше до завоя, на който рязко тръгваше да препуска, отново преследван от Дора. Най-удивителното, е че той не престана да прави своите номера даже до дълбока старост, страдайки от артрит, а и счупения му крак не го оставяше намира. Той правеше своите номера до последно, а след всеки номер подскачаше и се радваше като някой необучен три годишен кон.
Той научи Ростелан на още една шегичка: старчето правеше цяло представление правейки се на буен неуправляван дивак, който безумно се страхува от стопанина си. Аз можех да вляза поне петнадесет пъти, за да почистя бокса му и едва успявах да помръдна Крок от мястото му. Но ако влизах с четка и гребен, за да го почистя, след цял ден на лов, започваха бойни действия.
Още на едно трябваше да обучи Ростелан: ако на състезание в седлото е седнала “мисис”, тогава значи, че всички са дошли, за да си прекарат добре времето. Без значение дали ще се спечели наградата, важното е забавата. Но ако отгоре е седнал боса, трябва да дадеш всичко от себе си. Аз имах навика да взимам Крок 1–2 пъти в годината на състезание и никога не съм губил. Три пъти той заемаше първо място в скачанията с препядствие, спечели няколко ловджийски изпитания, а също с него играехме и поло. Той беше наистина необикновенен кон.
Въпреки, че Ростелан не беше толкова умен като Крок Бег, че имаше друго телосложение, той беше наистина добър ученик и за три години той успя да усвои почти всичко на което го учеше Крок. Това е уникален случей при който един кон заменя друг на личностно равнище.
Под въздействието на моята жена и Крог Бек характера на Ростелан постепенно се променяше, това е ярък пример за това как обкръжаващата среда може да промени поведението на коня. Промяната в средата най-силно променя комуникативните функции на коня, защото промяната в техните навици води до обогатяване на техния речник, за да може той да отговори на новите изисквания. Може би по-лесно е да обясня като дам човешки пример. Аз живея в планинската част в Северен Кармартеншир, моите съседи са фермери, както и аз навремето. Нашите теми на разговор се въртят около конете, лова, овцете и добитъка, именно в тази последователност, като добавим и малко клюки. Речниковия ми запас съответства на тези теми. Ако трябваше да се преместя в Лондон или в Мидланд и да започна работа в някоя кантора или във фабриката, темите ми на разговор ще се сменят на футбол, крикет, коли, театър, музика и на мен ще ми се наложи да използвам думи и фрази, който по-рано не съм ползвал. По същия начин и конете. Когато живеят в своята естествена среда, обитавана от група от себеподобни, те имат стабилен модел на поведение и ясна социална структура. Начело на която стои главната кобила, а в края някой едногодишно конче, жребеца се намира извън табуна, като свободно го съпровожда, макар половонезрелите мъжки могат да се намират в табуна-общуването произлиза в съответствие с определената ситуация. Когато подобен табун се изведе от обичайната си среда и се постави в ограничени пространство, когато се чупи нормалния модел на поведение. Конете се лишават от нормалната си възможност да се придвижват, следователно знаците, който досега са си предавали, ще спрат да влизат в употреба. Тепърва конете ще трябва да се намират в доста по близко съседство един с друг, във връзка с това вече някои знаци ще се използват по-често, а други-по-рядко. Когато конете се обяздят и за тях започнат да се грижат хора, ще се появят по-голями варияции на знаците и звуците, особенно ако конете постоянно се намират в конюшната. Някои сигнали изобщо ще излязат извън употреба, като например сигнала за опастност, или този за движение. Но затова пък ще се появят нови за обозначаване на нетърпение, потребност от храна, тези сигнали могат да се възприемат от други коне или да ги съченят самостоятелно. А тъй като гласовия апарат на коня му позволява да възпроизведе само 11 тоналности, ще му се наложи или да адаптира или да дублира вече съществуващи съобщения, в съответствие с новите нужди. По-голямата част от вече съществуващите знаци лесно се поддават на адаптиране. Но въпреки всичко възниква необходимост от нови знаци, който може да се взаимстват от други животни( не е задължително да са коне) или случайно да използват някой знак, след който забележат, че следва един и същ отговор. Конете бързо разбират тази зависимост и започват да използват дадения знак целенасочено.
Един от нашите експерименти показва, че лесно може да се види как конете разширяват речника си. Ние взехме диво пони и го настанихме по съседство заедно с коня за лов на жена ми. Когато идваше време за хранене, стария Крок Бег с тихо пръхтене винаги си проси храната. След много кратко време неговия див комшия започва да имитира неговия знак. След време когато понито е преместено на друго място, то продължава да си проси храната по същия начин. Разбира се не е задължително да се имитират едно към едно. Но от 122 направени експеримента, само в три случея конете не копират знака на „искащия” кон. Ние разбрахме, че съществуват четири различни способа за копиране. Макар, че е малко вероятно, но даже два коня от една малка група могат да искат храна по енин и същ начин, но във всеки случей е лесно да се разбере какво точно казва коня. Ние разбрахме, че е практически невъзможно да се деферинцират звуците, който коня е усвоил благодарение на общуването си с човека и другите домашни коне; от тези съобщения, който се явяват за коня природни. Ние решихме речника, който започнахме да съставяме да включва значението на всичките сигнали и звуци, защото те всички са предназначени за предаване на информация и се разбират и от другите коне и от човека. Разиката между “природния” език и екика, който усвояват след опитомяване, се състои във факта, че на свобода някои звуци са се използвали рядко, но след контакта си с хората и домашните животни, тези звуци започават да стават обичайни. За пример можем да дадем приветствието. Обикновенно конете се движат в едино стадо. Когато коня се връща в стадото си го приветстват с тихо издишане през ноздрите или с ниско цвилене, или чрез деликатно помирисване: всички това означава приветствие. Същата фраза може да се използва и от кобилата, когато тя вика своето малко или го утешава, но тази фраза се употребява не много често. След контакт с човека, употребяването й става доста често. Когато аз минавам покрай конете си, аз говоря с тях, приветствам ги и те ми отговарят със същото. Някои нежно издишат, други си почесват носевете в мен, а трети ме поздравяват с ниско цвилене. А кобилата ми Йантела направо ме целува. Същите фрази използват и когато ги храня. А своите приятели, когато се връщат в конюшната, конете приветстват с цвилене.
За тези, които се занимават с академично изследване е важно да знаят дали звука се явява природен или е придобит. Но за коневъдеца-практик, който просто иска да разбере конете си-това няма никакво значение.
Следва продължение…..
Перевод: Ренета П. Томова
www.taborahorses.com
Talking with Horses.
A Study of Communication between Man and Horse.
(С) 1975 Henry N. Blake
