Психологията на конете – Част 5
Технически похвати за практическо обучение
И така, как човек прилага на практика познанието за поведението на учене при конете? Това е критичният момент – от теорията към практиката. Не е толкова трудно, ако обмислите стратегиите, които искате да използвате при обучението, след това направите списък и го проверявате всеки път когато планирате урок. Вие системно планирате обучението на своя кон, нали? Ако не – тогава трябва да го правите; да бъдеш методичен е един от ключовите компоненти. Ето моите пояснения:
Внимавайте да не позволите да се развият лоши навици, защото отучването от нежеланото поведение е крайно трудно. Трайната памет на коня и предразположението му към рутината означава, че лошите навици са много трудни за изкореняване. Наказанието не е отговорът – често то засилва лошото поведение, като го привлича. Най-ефикасната стратегия е да се избягват ситуациите, при които настъпва нежеланото поведение. По този начин, ако то не е твърде вкоренено, един период без повторения рано или късно ще отслаби по-старите рефлекси. Помнете, че конете реагират на страха и психологическата болка. Не е нужно техният страх да е истински – в смисъл, да можем видим неговата причина. Ако изплашите с нещо коня, той ще го запомни и ще го отбягва, дори и ако не е бил наранен физически! Употребата на успокоителни средства (медикаменти) си заслужава в трудни ситуации – като предотвратявате плашенето и прекъснете цикъла на страх, вие избягвате затвърждаването на нежелания отговор. Ето защо е толкова важно да не позволяваме да се развие нежелано поведение и отново да обучаваме коня, а да предотвратяваме нежеланото поведение, когато е забелязано.
Конете се учат чрез подражание: Конете усвояват своето социално поведение в дивата природа чрез подражаване на други коне. Използвайте това прозрение винаги когато е възможно. Позволете им да виждат изпълнението на други коне, дайте им пример с по-възрастен кон, работете с тях между други коне. Това наистина помага като предотвратява объркването, спестява време и избягва погрешните отговори.
Постигнете господство чрез поемане на инициативата:
Постигнете власт над коня чрез взимане на решенията и чрез обучаването му, вместо с конфронтация. Напомняйте му – чрез постоянно поемане на инициативата – че вие сте лидера и всичко трябва да се върши по вашия начин. Конете имат силно развито чувство за йерархия, затова никога не трябва да ги оставяте да спечелят победа над вас. Ако го направят, вашето доминиране може да бъде оспорвано при всяка възможност и ще трябва да продължите да се борите.
Поддържайте спокойствието на коня: Това е много важно и особено се отнася за всяко галопиране, прескачане или други спортни дейности. Когато конете са неспокойни или напрегнати, те няма да се учат – нито пък това е начина, по който искате те да се представят, понеже тогава не могат да преценяват ясно ситуацията. Всеки, който е участвал в гонка (лов) или е яздил на открито лудешки възбуден кон, знае какво имам предвид! Подценяването на това изискване за спокойствие може да е фатално при езда в полето или на игрището за поло. Връщайте се към по-малко възбуждащи или провокиращи безпокойството занимания, например ходом на свободен повод, за възстановяване на спокойствието през време на учебните часове.
Възползвайте се от отличната памет на коня: Правете това като неизменно употребявате една и съща последователност на помощите (от най-леката към най-силната), за да получите силна асоциация. Също и чрез подготвителни уроци, така че обучението на коня да напредва в серия от малки сигурни прогресии без съпротива, постепенно в периода на обучение.
Използвайте силния стаден инстинкт на коня: Преднамерено използвайте позицията на други коне (негови другари по конюшня или учебни коне), за да поощрявате или възпирате коня. Например, за първи път учете коня да удължава своя тръс когато отивате към конюшнята. Скачайте с младия си кон далеч от другите коне, ако е склонен да хуква. Пренебрегването на този указ (както мнозина правят) не е фатално, макар че имайки ефект срещу вас, може да развали една тренировка с младия кон.
Учете само по едно ново нещо при всеки урок: Имайте предвид ограниченото времетраене на вниманието на коня, затова прекъсвайте всеки урок с кратки периоди, разнообразени от упражняване на предварително научени и успокояващи дейности. Въвеждайте само по едно движение – и това означава само от едната страна (в едната посока). Упражнявайте го докато се затвърди добре, преди да продължите към нов материал, или към упражняване на същото в другата посока.
Използвайте гласови команди: Не позволявайте изискванията при състезанията да ви спират от употребата на гласови команди с вашите млади коне. Накрая вие ще се справяте без тях – тъй като конят става по-научен и отговаря на по-фини помощи. Но в началото, когато обяздвате коне или ги обучавате от земя, гласовите команди са лесни за научаване, ако сте последователни. Те значително улесняват асоциирането между една нова помощ и желаното движение, особено когато се изучава вече усвоено движение на срещуположната страна (посока). Гласовите команди, дори само използването на думата НЕ, може да съкрати времето за обучение.
Завършено обучение от едната страна/посока: Научете движението в едната посока, преди да смените на другата. Конете не разпознават автоматично приликите и няма да пренесат двигателните си умения (например при „обръщане около задницата”) от едната посока на другата. Те трябва да започнат обучението на другата страна от начало. Затова е объркващо да се работи на едната страна и после на другата, когато ги учите. Преди да повторите урока на другия повод, първо постигнете задоволително изпълнение – може да отнеме седмица, но си струва. Тук е случая, когато гласовите команди са много полезни, тъй като те улесняват това прехвърляне на двигателните умения.
Използвайте малки прогресии: Толкова малки, че да можете да предвидите каква ще бъде реакцията на коня. Трябва да се стремите да намирате нови начини за раздробяване на уменията до техния най-малък значим напредък. Съвременната употреба на упражнението „отстъпване на шенкела” (което не се среща в по-старите трактати за ездитното изкуство) е добър пример за една преходна прогресия към упражненията „Рамо-вътре” и „Полупристъпване”.
Упражненията трябва да бъдат научавани напълно (но не до нивото да бъдат изпълнявани перфектно), преди да напреднете към следващото ниво на трудност. Това изглежда очевидно, но въпреки това всички го пренебрегваме от време на време в забързаното ежедневие. Конят ще ви покаже чрез резистиране (съпротива) кога сте прибързали с него – това е особено очевидно при прескачането на препятствия, когато свършите научавайки коня да спира! Това е същността на ездовия усет – да знаеш кога да напредваш и кога е просто достатъчно! Недейте постоянно да изисквате съвършенство, когато движението е научено. Да настоявате за перфектно изпълнение отново и отново, бързо раздразва коня и създава един робот. В най-добрия случай той реагира „при натискане на бутона”, но без въодушевление и жизненост; в най-лошия той ще се съпротивлява по множество начини – нито един от които желателни.
Една последна заръка:
Избягвайте борбата с коня, поддържайте го спокоен и искайте ясно малки напредъци. Ако новият урок провокира съпротива, раздразнение или възбуда, това означава, че сте превишили капацитета на коня и подготовката за това, което се изисква. Незабавно престанете да разстройвате коня, като изоставите новата работа и се върнете към някое по-рано научено упражнение, докато се възобнови спокойствието на коня. После завършете цялостната подготовка за следващото ниво на напредък, преди да поискате отново упражнението. Въпреки това, ако сте сериозно предизвикани от неподчинение на коня, трябва да действате решително – бъдете настойчиви и никога не позволявайте коня да спечели победа над вас.
Превод: Д. Христова
Източник: www.horsemagazine.com
