)
Арабски кон
Арабският кон е една от най-старите културни породи в света. Археологичните проучвания доказват, че конят като домашно животно от Предна Азия проникнал по поречието на реките Тигър и Ефрат през периода 1800-1700 г. пр.н.е. Оттогава номадските племена по тези земи се занимавали с отглеждането му. Работата по създаването на породата арабски кон започнала около VII век. Разцветът в развитието й е постигнат през XIII век, когато породата достигнала своето съвършенство.
Първоначално съгласно неписаните закони на арабите арабският кон се развъждал само в родината си. В Европа арабският кон е проникнал едва при нахлуването на персите и намерил добра почва за развитието си. В земите на днешна Испания той бил отглеждан в чисто състояние, но участвувал в създаването и на андалузкия кон, който няколко века бил основна порода-подобрителка в Европа. Оттук арабският кон постепенно се е разпространил в Европа и в останалите континенти на света.
Най-добрите по онова време арабски коне били развъждани във високото плато Неджед, което на места достига до 1000 м надморска височина. Ареалът на породата се характеризира със сух климат, бедни варовити почви и степна в флора. Петте известни оазиса в Неджед били заселени с бедуински племена, които развъждали 5 различни фамилии коне – Кохейлан, Сигчави, О’Байан, Хамдани и Хадбан. Основен принцип на племенната работа била селекцията по два основни показателя – издръжливост и красота.
Уверени, че притежават най-добрите коне в света, бедуините правели всичко възможно да ги запазят в чисто състояние. Те смятали, че и най-малкото участие на чужда кръв ще влоши качеството на конете. Неписаните родословия били предавани устно от поколение на поколение. Тъй се изградила генеалогичната структура и се пазели кръвните линии на арабският кон. Понятието asil (чиста кръв) било основен закон при подбора. Смятало се, че чистокръвна арабска кобила, покрита от нечистокръвен жребец, загубва своите качества. Ето защо бедуините често прилагали инбридинг. По този начин били закрепени и наследствените качества на породата.
Появата и развитието на арабския кон са неразривно свързани с живота на бедуините. При изключително тежките условия на живот в пустинята с особена сила действувал естественият отбор не само при хората, но и при животните и растенията. Да продължи своя род оставало само най-годното.
Арабският кон съчетава сила и издръжливост, елегантен външен вид, неповторим при нито една порода. За арабският кон спокойно може да се каже, че съчетава във висока степен буйния и спокойния темперамент и е пълен с енергия.
Арабският кон има малка суха глава. Профилът на челните и носните кости нормално е прав, но се срещат животни и с вдаден профил (щуча глава). Челото е широко, със силно изразени очни орбити и изразителни големи очи. Муцуната е малка, с големи ноздри с фини ръбове. Челюстите са дълбоки, с широки ганаши и голяма свободна дихателна тръба. Шията е дълга, лебедова, много гъвкава. Гривата е буйна. Ръстът е среден, мускулите – силни, плешката е дълга и полегата, а гърбът – широк, закръглен, добре замускулен. Гърбът и поясницата са къси, крупата е овална, с високо поставена и красиво носена опашка. Костната система е здрава, краката са сухи с правилна форма, с ясно очертани колена, скакателни стави и сухожилия. Бабките са средно дълги, а копитата – кръгли, твърди и гладки. Кожата е нежна, интензивно пигментирана, с фина космена покривка. Цветът на косъма е сив, кестеняв или алест. За оригиналния арабски кон черният цвят е нежелан. Развятата грива и опашка имат метален блясък. Движенията са леки. Външният вид на арабския кон е благороден. Конят е забележително приспособен към условията на живот. Стопанско предназначение е предимно за езда.
Макар че родината на породата са арабските страни, най-добрите арабски коне се намират в Европа, Русия, САЩ, Нова Зеландия, Африка, Индия, ЮАР и Турция. Благодарение на баснословно големите покупни цени в САЩ сега е концентриран елитът на породата. Наред с това се създават и необходимите условия за живот, което е гаранция за изява и развитие на всички генетични заложби.
Учредена е международна асоциация за развитие на породата арабски кон. Всички племенни стада са регистрирани и заведени в племенни книги. За вписване в племенните книги съществуват правила.
Източник: http://agrosaveti.com
най-красивите създания на Земята!!!
най-красивите коне са арабските-красота за очите
Най-хубавите животни и най-скъпите в същото време.
много са ми странни муцуните им :D
прави сте няма други като тях човек не може да им се насити
Ех, да бяха и малко по-едрички… :)
e, da hubavi sa, no friziiskite sa po-visoki, po-krasivi i po-skypi (za uto4nenie na horata koito ne se zanimavat s ezda i kone)
iny4e porodata si e edna ot nai dobite ne vazrazqvam
:)
Иринче, явно изобщо не си запозната и с двете породи!!! Даже по коментара ти си личи, че го е писало 12 годишно детенце. Това, че си се качвала няколко пъти на някой Фризиец и си им станала фенка не означава, че си запозната с породата :)
mnogo krasivi kone- i mnogo blagorodni
Арабските коне се славят с това, че са най-бързите и най-издръжливите. Относно бързината въпроса е спорен, понеже и английските не им отстъпват, има и други издръжливи, но само тези съчетават толкова добре двете качества, а са и красиви! Може би конете на нятои индиански племена са също толкова добри, но за жалост не са утвърдени като отделни породи, а на всяко отделно племе са много различни. Е, цената си е доста височка, но се намират и развъдени в българия за по около 5 000лв, което за добър кон си е евтино, но ако някой държи на отлични качества, безупречно потело и външен вид – ще му излезе около 10 пъти по-скъпо, за жалост.
Chuval sam za niakakva krastoska mezhdo aftentichna arabska kobila i niakakva spetsialna angliiska poroda zhrebets, koiato krastoska bila po tsenna i ot samia arabski kon.