Будьоновска порода коне (Budyonny)

Будьоновска порода коне (Budyonny)

Породата коне е създадена в конезаводите на “Маршал Будьони” след 1921г., чрез сложно възпроизводително кръстосване на казахски и киргизки с донския и чистокръвния английски кон. Целта на селекционната работа е била да се създаде кон за езда с висок ръст и добър екстериор за запорожките казаци. Основен начин за отглеждането е културно-табунният.

След Първата световна война от хилядите конски стада в Дон и Северен Кавказ останали само няколкостотин полудиви коне, чийто произход бил труден за установяване. Донското коневъдство понесло колосални щети, били разрушени всичките му традиции и загубени ценни работни кадри. Жребците и кобилите били събирани наново с помощта на банкрутиралите коневъди, които наизуст знаели таврата на всички околни конни стопанства.

След завръщането на Първа конна дивизия от Крим с организацията на конните заводи се заел легендарният командир Семьон Михайлович Будьоний. На него кръстили новата порода. Огромната му заслуга била, че той успял да създаде в завода благоприятна среда за ефективен труд.

През 50-те и 60-те години на 20-и век в конезавода „Будьоний“ началник бил Г. А. Лебедев. Именно на него се дължи появата на линията на жребеца Рубилник, която сега доминира в породата.

В края на 60-те началник станал В. И. Муравьов. Той организирал успешно използване на такива ценни производители като Рубидий, Егоист, Набат. Въвел практиката да се отделят на култивационни групи не жребците, както се прави най-често, а кобилите. Решението му способствало за формиране на отличен списък на кобили майки, избрани не само по произход и екстериор, но и по спортни резултати.

Съвременният будьоновски кон днес преди всичко е спортен кон. В същото време той се отнася към онези немногобройни полукръвни породи, които редовно участват в гладки надбягвания.

Той се характеризира със суха изразителна глава, дълга замускулена шия с изразен задтилък, очертана холка висока 162-168 см, закръглена крупа, широк и дълъг гръден кош, здрава костна система. Обхватът на свирките е 20,7 – 21 см. Конете от източния тип се отличават с елегантни форми и типичен златно алест цвят на косъма.

При будьоновската порода коне същестуват три типа: характерен, масивен и източен. При първия най-добре са съчетани качествата, унаследени от  чистокръвните английски и донски коне. Това са едри и масивни коне с добре развита мускулатура, отличаващи се с висока работоспособност. В облика на конете от източния тип се чувства влиянието на донската порода. За тях са характерни плавните и закръглени форми, които ги правят своеобразно красиви и леко кичозни, когато това е съчетано със златистите отблясъци. Конете от масивния тип са много едри, със закръглено и леко удължено тяло. Понякога изглеждат малко груби и обикновено отстъпват по пъргавост на първите два типа. Много често обаче може да се срещнат и смесени типове.

Има ограничено разпространение и в Централна Европа, а в 29 области на бившия СССР будьоновският кон е основна порода подобрителка.

В историята на будьоновската порода има олимпийско злато и европейски победи. Днес тези коне са готови да се състезават на едно ниво с тракенерите и чистокръвните английски. Продадените в чужбина будьоновски коне постигат високи резултати в състезания от международно ниво.

Източници: сп. Езда и Зооферма