Плевенски кон (Pleven horse)

Плевенски кон (Pleven)

История и произход
Плевенската порода коне е създадена чрез сложно възпроизводително кръстосване в конезавод “Клементина”, открит през 1895 г. , край гр.Плевен.
Кобилите използвани за разплод са били с различен произход – делиормански , местни подобрени , полукръвни и англоарабски.. За покриване на тази разнородна смесица от кобили са били използвани арабски, англоарабски, полукръвни и най-вече жребци от породата Гидран.
През първите години са били внасяни жребци от арабски, англоарабски, липицански, орловски, перешеронски и нониус произход. Жребците от породата Гидран са били включени в разплод след 1915 г.
Независимо от това широко разнообразие, най-интензивно са били използвани арабските, англоарабските и гидраните, като жребци, в резултат на което се обособява племенно ядро от англоарабски тип.
Периода след 1925 г. е характерен с най-интензивното използване на жребци от породата Гидран, което оформя и облика на стадото. Създаването на линии в стадото е един от най-важните етапи от развитието на плевенския кон. Като такива се утвърждават линиите на Алги-Гидран, Сивори, Гидран 46-12, Мурад, Балкан, Пирин и Вихър. През 80-те години на 20-ти Век беше заложена и открита линия на жребец Сантиаго от Чистокръвна английска порода.
Плевенската порода коне е призната през 1951 година

Екстериор
По цвят (изключително алест) и екстериор конете от Плевенска порода са близки до тези от породата Гидран. Височината при холката е 160-162 см. Главата е средно голяма с добре развити очни орбити. Шията е права, дълга и добре замускулена; холката средно висока, средно дълга; гърбът и поясницата са прави, широки, къси до средно дълги; крупата е с нормален наклон, овална, добре замускулена; гръдният кош е дълъг, дълбок и закръглен; крайниците са сухи, здрави, с добре изразени стави и сухожилия. В общ план тялото е закръглено, типично за англоарабския тип коне, което Плевенския кон е унаследил от гидрана. Движенията са плавни, красиви, което подсилва красотата на конете. Въпреки универсалните си качества, конете от тази порода се налагат повече като ездови в класическите дисциплини конен спорт.
Пример за това са конете Пагон, Питагор, Бавачка, Босилка, Аметист, Авион, Бима, Самолет и много други печелили призови места на републикански и международни състезания.
Локализирането на племенните жребци и кобили в момента е  около конезавод “Клементина” край гр.Плевен и Северозападна част на страната.

Автор: доц. д-р Георги Бързев